Danielatravel

След посещението на комплекса Кръстова гора се запътихме обратно слизайки лъкатушещо по склоновете на Родоския масив със все още смирено сърце и огромно усещане за святостта и силата на това религиозно-енергийно място. Малко при влизането си в село Борово на самотен хълм в далечината се появи малка постройка, очевидно параклис, която стоеше гордо за малкия си размер на върха на планински хълм . Белотата на параклисът и красивото му разположение му придаваше мистериозно-митичен облик и почти приказен вид. Скромният размер на постройката красиво контрастираше със огромният скален масив зад нея.

Местен мъж продаваше на малка сергия в подножието на върха на параклиса и любезно ни подкани да се изкачим до него след като закупим от вкусния му манов и боров мед. От него разбрахме, че параклисът е построен в недалечното минало със съдействието на известни българи като Лили Иванова, Мартин Карбовски и с техни дарения, както и тези на местни българи.

Кратка справка ни информира, че параклисът е построен по- точно пре 2006 г., на място тачено от древността във близост до Кръстова гора и село Борово. Белият храм с червен покрив и камбанария, е заобиколен от площадка откриваща забележителна гледка на 360 градуса. Параклисът е красиво оформен със дърво и няколко красиви икони, дарени от добри християни. Изографисаните стени бяха стилистично подобни на фреските от 12 те параклиса в комплекса Кръстова гора, предполагам са нарисувани от същия художник или от художник от същата школа.

Съвсем в близост до параклисът се намира село Борово на около 1000 м.Отстои на около 6 км. от общинския град Лъки, на около 50 км от областния град Пловдив , на около 40 км от Бачковския манастир и на около 15 км от Белица и Семково. В селото имам множество къщи за гости в които може да се отсяда при посещение в Кръстова гора. Тръгвайки си обратно от параклиса към колата, се обърнах няколко пъти да се любувам на тази като поставена от Божествената длан малка постройка. Имах усещането, че нарушихме с мимолетното си присъствие свещенната тишина, която толкова подхождаше на това мистно място

Никополис ад Нестум е измежду малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от римския период по нашите земи. Основан е от римския император Траян, който е титулуван като един от т.нар. „петима добри императори“, чието управление се отличавало със стабилност и най-голям разцвет на Римската империя. Траян построява по време на своето управление още един стратегически град на територията на България, известен като Никополус ад Иструм, чиито разкопки могат да бъдат видени в близост до Велико Търново.

Археологическият обект Никополис ад Нестум се намира до село Гърмен, на около 7 километра североизточно от град Гоце Делчев и на около 50 километра югоизточно от Банско. До обекта се стига с кола. Разстоянието от град Гоце Делчев до мястото се взема с кола за по-малко от 10 минути, а от Банско за около 45 минути. Градът е бил построен в сегашната Гоце Делчевска котловина, заобиколен от достолепните възвишения на Пирин и Родопския масив.

Имахме късмета да получим подробна беседа от уредника на археологическите разкопки, който старателно ни разведе през цялото археологическо селище, предоставяйки ни информацията която му беше известна за разкопките.

Обектът е разположен на обширна площ. Там могат да се видят масивни крепостни стени, на места – реставрирани, останки от аристократична вила, късноантична баня, сгради.

Археологически проучвания на терена са правени през 80-те години на миналия век, които след това са били преустановени, за да се продължат отново през 2007 година и след това.

Император Траян основава града през 106 година в чест на победата му над даките, които спадат към групата на тракийските народи. В превод името на града означава „Град на победата, разположен при Нестос“, а Нестос е античното име на протичащата наблизо река Места. Градът е построен върху по-старо тракийско селище.

Част от историята на Никополис ад Нестум е и сеченето на монети от времето на император Комод до управлението на император Каракала.

Откритите при проучванията монети и оброчни релефи разкриват, че по това време са били почитани божествата Зевс, Хермес, Плутон, Хигия, Тракийския конник, Арес, Дионис, както и речния бог Места.

След основаването си, градът постига икономически, политически и културен разцвет в периода 2ри – 6ти век. В края на 6-ти век е разрушен по време на аваро-славянското нашествие. Възстановен е през 10ти век, като тогава носи името Никопол. През 13-ти век Никопол е унищожен от кръстоносци. През турското робство в района е имало селище с името Неврокоп, което е турската форма на гръцкото Никополис. През годините селището се измества с няколко километра на запад и предшества днешния град Гоце Делчев.

След Освобождението на България през 1878 г. Неврокоп остава в рамките на Османската империя. Градът е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година, а първият кмет на града е поетът Пейо Яворов.

Най-впечатляващи в рамките на днешния културно-исторически обект Никополис ад Нестум са останките от римска аристократична вила, късноантична баня и най-вече – масивните крепостни стени. На места стените са претърпели реставрация, но голяма част от тях са автентични.

Ако отдъхвате някъде там в района на град Гоце Делчев, най-близките до Никополис ад Нестум места, които ви препоръчвам непременно да посетите са родопските села Лещен и Ковачевица. Там ще се отърсите от забързания ритъм на големия град и ще намерите тишина, спокойствие и красиви гледки.

Ако разширим периметъра, ще спомена още няколко места – село Делчево над Гоце Делчев, Хаджидимовски манастир, исторически ландшафтен парк Градище до село Долно Дряново, село Долен.

Ако сте в Смолян или сте се запътили към Пампорово за да се порадвате на удивителните Родопски масиви и просторните гледки от телевизионната кула там, непременно местните хора ще ви препоръчат да посетите Екопътеката наречена Каньонът на воопадите. Каньонът е около 6 км, водопадите по който са обхванати от пътека облагородена по Българско-Гръцки проект за развитие на природното наследство в региона на Южна България. В момента, поради голямата популярност на тази туристическа дестинация, пътеката е удължена до 10 км, за тези, които имат желание да видят повече от водната феерия.

Пътувайки по основния път Пловдив-Асеновград-Смолян, след като стигнете до Смолян на първия сфетофар поемате надясно. След това следвайте указателните табели за западния квартал Средок и село Мугла. След приблизително 7-8 километра ще видите указваща посоката към „Резерват Сосковчето“. След като подминете автобаза, се озовавате на място оформено като паркинг от където тръгва пътеката. Минава се през древноримски мост, след който постепенно започва изкачването по пътеката нагоре в планината. Местността се намира на само 10 километра от границата ни и често може да се чуе гръцка реч от любители на природата от съседната Гърция.

При норамално темпо пътеката може да се мине за 4 часа, самата тя е в кръгова форма и завършва там където започва. Минава се покрай повече от 40 -50 водопада с различна височина и дебит. В началото водопадите са по-скромни, самата пътека лъкатуши по дървени мостчета, прескача реката ту от ляво, ту от дясно, докато отвежда до внушителната панорамна гледка на целия Смолян и околия.

Еко пътеката е изключително достъпна за туристи, включително и за деца, затова е много посещаване целогодишно. Тя следва течението на Еленска река.

Този маршрут предлага възможността да се наслади човек на красотата на планинския пейзаж, на чистия въздух, на свежестта на гъстите борови гори и на успокояващия ромул от спускащата се по скалите вода. Навсякъде има ясни обозначения по дърветата и по скамейнките,специално изградени за отдих.

Най-голям от всички водопади в каскадата е Орфей. Той се спуска от доста голяма височина. Неговите студени и прозрачни планински води пропадат от височина 68 метра. По-малките водопади „Сърцето“, „Камен улей“ също са интересни и много красиви.

Местността се смята за една от най-прелестните в цяла България и е една от причините, поради които Родопите са описвани като най-красива от всички български планини. Панорамните площадки са обезопасени и носят звучните имена Евредика и Стражите.

Счита се, че най-добро време от годината, в което да се посети Каньона на водопадите е късната пролет или началото на лятото. Най-красив и привлекателен за туризъм е съответно месец юни. От една страна, мястото се намира в Южна България, което предполага, че месецът би трябвало да е доста горещ. От друга страна обаче, каньонът е разположен насред Родопите, непосредствено на запад от град Смолян. Голямата надморска височина, която на места надхвърля 1600 метра, предполага, че туристите ще бъдат пощадени от летните горещини и ще се насладят на приятни температури достигащи около 24 – 25 градуса на сянка.

Солта, която ежедневно консумираме и приемаме за даденост в древноста е била изполвана за разменна стока, лекарство или просто като знак за благополучие. В миналото тя се е ценяла колкото златото, а за обитателите на пустините употребата на сол е гаранция за тяхното съществуване. За тях солните находища са ценни като златни мини. За солта са се водили войни. Солта е служила дори като средство за разплащане. Древен Рим например един роб се продавал за толкова сол, колкото самият той тежи, а на римските войници са заплащали със сол. Солта е била много по ценна за оцеляване на хората, отколкото златото.

Римляните много обичали да солят зеленчуците, които консумират, а това довело до вмъкване на латинската дума за сол в думата за салата ( на някои латински диалекти salata буквално означава солен) .

Нашият език също разполага с доста изрази, подчертаващи значението на солта.”Солта на земята”, „..ценен като солта”, “..безвкусен като ядене без сол” – това са само част тях.

В китното морско градче Поморие, известно в древността като Анхиало е създаден музей на солта, който привлича любопитни туристи целогодищно с което ние с основание можем да се гордеем. В древните времена местните хора са искали да кръстят Анхиало „соленият град“, понеже добива на сол е бил тяхния основен поминък, за който се знае дори преди града да бъде обособен (5 век пр.н.е).

Музеят на солта е открит през 2002 година, като изграждането му е осъществено с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма „Фар”, в изпълнение на проектите “Всичко за солта” и “Развитие на Музея на солта в Поморие като завършен обект”.Намира се в района на стария град – на тясната ивица между Поморийското езеро и самите солници.Тук, на площ от 20 декара са изложени инсталации и посетителите могат на живо да се запознаят с всички технологични операции на  добив на прочутата поморийска сол и луга, да разговарят със соларите, и така да усетят автентичната атмосфера.Всъщност, производството на сол днес, става по същия начин, както това е ставало и в миналото. В древните времена технологията на добиване на сол с изпарението на водата от слънчевите лъчи и тук се е наричала „Анхиалска“.

Музеят, който представя древна анхиалска технология за добиване на сол, включва  експозиционна зала, обзаведена с необходимата съвременна аудио и видеотехника.Колекция от стари фотоси проследява производството на морска сол още от началото на ХХ век до наши дни.В допълнение са представени копия на османо-турски документи от 15 – 19 век, които разказват за тогавашната търговия и административни процедури.Музеят разполага и с топографски карти от периода 18 – 20 век.Освен това, отблизо могат да бъдат разгледани автентични инструменти и съоръжения като дървени колички, гребла и други пособия.А на открито – възстановена част от теснолинейката за транспортиране на солта, допълва музейната експозиция.

И така – технологията, практикувана повече от 25 века се състои от следните етапи: последователно преминаване на морската вода от морето към езерото и оттам – преминаването й през няколко басейна ( тигани ) – с цел изпарение и повишаване концентрацията на солта.Процесът завършва с кристализация в по-малките солници, с размери от 80 до 100 кв.м.

 Поморийското езеро, в чиито граници се намират солниците и музеят, е защитена зона. В езерото са установени над 200 вида птици, а над него минава част от миграционния път на птиците Via Pontica. Има построени природозащитни изкуствени островчета, където гнездят колонии от речни и гривести рибарки, саблеклюни и други.
Специални камери в солниците проследяват поведението на птиците, а посетителите могат да наблюдават пернатите на екрани в сградата на музея. Тук може да се закупят допълнителни информационни материали и сувенири.

Поморийската кал и лечебната луга, които естествено се формират в Поморийското езеро целогодишно привличат хора за процедури под открито небе. За улеснение на желаещите да се възползват от естествените лечителни качества на калта, има построени душове и съблекални непосредствено до музея на солта.

На входа на комплекса се продава козметика, разработена съвместно с учени от БАН със сертифициран произход и доказани качества, изцяло базирана на Поморийската сол и луга Sea Stars.

Работното време на музея е от 15 юни до 15 септември, от 8 до 18 часа през седмицата, а през събота от 10 до 18 часа. Билети за учащи и пенсионери са 2 лева, за останалите граждани 3 лв.

Местността Бакърлъка се намира на 30 км от гр. Бургас, в границите на община Созопол. Основното, което привлича туристи е хубавата панорамна гледка отвисоко (376м надморска височина) на целия Бургаски залив.

Ако се идва от Бургас, то най-напред ще се достигне до село Росен (22 км от Бургас) и оттам след  8 км до мястото. От Росен се отива до така нареченото „депо“ и малко след изоставената бетонова естакада се завива вляво. Следва асфалтиран участък (2,6 км) , който може да се премине с автомобил, но пътят е в лошо състояние и се изисква повече предпазливост. В края на пътя има заградена военна зона с радиотехническо съоръжение и много антени, където може да се паркира. Оттам по кратка пътечка през гората се стига до склон, от който се разкрива великолепен изглед към Бургаския залив, и Созополските острови, които са наблизо. При липса на мъгла може да се наблюдават двата крайни носа на залива  – нос Емине отляво и нос Коракя отдясно.

Ако се идва от Созопол, най-напряко е да се премине през село Равадиново. 

Официалното име на Бакърлъка е Медни рид и въпреки, че промяната на името е направена преди десетилетия, името Бакърлъка си остава по-популярно. Ридът е с дължина 20 км и с широчина 3 км с продълговата форма и върви успоредно на Черноморското крайбрежие. От север започва от парк Росенец, а на юг достига до р. Ропотамо, която го дели от Узунджа баир. Ридът принадлежи към планината Странджа, но извън границите на Природния Парк Странджа.

Както може да подскаже името „Медни рид“,  мястото е свързано с добива на мед започнал още през второто хилядолетие преди Христа и продължил до 20 век. Като останки от живота на древните са се запазили пръснати на места долмени, както и останки от тракийски крепостни стени градени от ломен камък без спойка.

Целият район наоколо попада на територията на „Защитена местност Бакърлъка“. При посещение в местността трябва да се спазват определени правила с което да се гарантира съхранение на природните дадености. Освен това, тук се среща и рядкото хагерово лале (тракийско лале) както и представители на шипобедрената костенурка.

На територията на местността са регистрирани 172 вида птици, от които 43 са защитени и включени в Червената книга на България.