Home

Hello, I’m Daniela, I am a travel addict and a life lover!

  • Възнесение Господне-параклисът, който докосва Бога

    След посещението на комплекса Кръстова гора се запътихме обратно слизайки лъкатушещо по склоновете на Родоския масив със все още смирено сърце и огромно усещане за святостта и силата на това религиозно-енергийно място. Малко при влизането си в село Борово на самотен хълм в далечината се появи малка постройка, очевидно параклис, която стоеше гордо за малкия си размер на върха на планински хълм . Белотата на параклисът и красивото му разположение му придаваше мистериозно-митичен облик и почти приказен вид. Скромният размер на постройката красиво контрастираше със огромният скален масив зад нея.

    Местен мъж продаваше на малка сергия в подножието на върха на параклиса и любезно ни подкани да се изкачим до него след като закупим от вкусния му манов и боров мед. От него разбрахме, че параклисът е построен в недалечното минало със съдействието на известни българи като Лили Иванова, Мартин Карбовски и с техни дарения, както и тези на местни българи.

    Кратка справка ни информира, че параклисът е построен по- точно пре 2006 г., на място тачено от древността във близост до Кръстова гора и село Борово. Белият храм с червен покрив и камбанария, е заобиколен от площадка откриваща забележителна гледка на 360 градуса. Параклисът е красиво оформен със дърво и няколко красиви икони, дарени от добри християни. Изографисаните стени бяха стилистично подобни на фреските от 12 те параклиса в комплекса Кръстова гора, предполагам са нарисувани от същия художник или от художник от същата школа.

    Съвсем в близост до параклисът се намира село Борово на около 1000 м.Отстои на около 6 км. от общинския град Лъки, на около 50 км от областния град Пловдив , на около 40 км от Бачковския манастир и на около 15 км от Белица и Семково. В селото имам множество къщи за гости в които може да се отсяда при посещение в Кръстова гора. Тръгвайки си обратно от параклиса към колата, се обърнах няколко пъти да се любувам на тази като поставена от Божествената длан малка постройка. Имах усещането, че нарушихме с мимолетното си присъствие свещенната тишина, която толкова подхождаше на това мистно място


  • Александровската гробница-безценно наследство от Тракийската цивилизация

    Като горд наследник на една от най-влиятелните цивилизации по нашите земи, тази на Траките, си поставих за цел да обиколя по-големите гробници и могили, които са на територията на България, за да мога да науча всичко, което е достъпно като информация за тях от личен опит. Тракийските гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Почти всички те се намират засипани в надгробни могили и по този начин са били съхранени до днес. На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили,, от които са проучени едва около 1000.

    Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия. Най-голямо струпване обаче имаме в България, което показва категорично къде е бил центъра на тази култура.

    Бях посетила вече Казанлъшката гробница, гробницата в Мезек (за тази гробница съм писала в отделна статия), гробницата при Свещари, гробните в “Долината на царете” (Казанлък), гробниците в Старосел, античната куполна могила до Поморие ( за нея имам също написана статия).

    Имах пътуване към Харманли и първото нещо което направих преди да се отправя натам беше да намеря как да стигна до и Александровската тракийска гробница, знаейки, че се намира наблизо, за да допълня своя списък с Тракийски гробници.

    Гробницата носи името на селото до което се намира. Село Александрово е разположено на равно разстояние между градовете Хасково, Хаманли и Димитровград, в Източните Родопи, община Харманли. За самата гробница знаех, че е забележителна със запазените си стенописи, които могат да се сравнят с тези от Казанлъшката гробница и тези от Свещари и Мъглиж.

    .

    След като пристигнах на посоченото от табелките за гробницата място, установих, че самата гробница е капсулирана, за да бъдат запазени безценните изображения, почти веднага след нейното откриване от професор Китов( като тази в Казанлък). За обществеността е построен музей, в който е изградено копие на самата гробница и представлява своеобразен център на Тракийско изкуство в Източните Родопи.

    Разбрах там, че Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната, а от 2011 г. е и част от Стоте национални туристически обекта на България. Създаден е през 2009 с помощта на японското правителство.

    В Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ има фотографии на праисторически светилища и тракийски паметници от региона както и забележителни артефакти наред с копието на тракийската гробница.

    Много интересна за мен беше историята на откриването на гробницата, която бих искала да разкажа за любителите на истории в стил Индиана Джоунс.

    На 17 декември 2000 г. – последният ден от разкопките на две малки тракийски могили в региона, ръководителят на археологическия екип-небезизвестния д-р Георги Китов се отправил към близкия град. Докато пътувал, той забелязал нещо странно в могилата срещу разкопките.

    Могилата Рошавата чука се откроява сред ниските хълмове на околността с впечатляващите си размери – височина 15 м и диаметър 70 м. Частично обрасла с храсталаци и дървета, могилата не била разкопавана. В този декемврийски ден обаче д-р Китов ясно видял зейнали изкопи по повърхността на могилата. Преди изкопите ги нямало. Някой бил копал в Рошавата чука и този някой не бил археолог. 

    Когато археолозите пристигнали на могилата, за да направят оглед, те попаднали на пресен изкоп, който водел до каменна плоча от покритието на коридора на гробница. Плочата била счупена. Вътре било тъмно. 

    Д-р Китов се спуснал в изкопа и се промъкнал през тясната дупка в коридора. Той го отвел в предкамера, която се отваряла към тъмно, кръгло помещение, пълно с отломки. И тогава археологът видял нещо зашеметяващо. Невиждани дотогава изображения покривали стените – от мрака изникнали мъже, които преследвали и убивали елени и глигани. Тази невероятна история е една от малкото в които иманярските набези са довели до откритие, а не до разграбване!

    Гробницата е построена от правилно одялани каменни блокове. Коридорът ѝ е дълъг 14,4 м – един от най-дългите в България. Предкамерата също е изрисувана. По стените ѝ има зле запазени, но все още впечатляващи изображения на конници и танцьори. Камерата е висока 3,4 м и с диаметър 3,3 м. В нея има каменно ложе и втори стенопис в лошо състояние – под ловците е изобразена сцена на пируващи хора.

    Гробницата е построена в края на IV или началото на III в.пр.Хр. и е била ограбена.Според д-р Китов Александровската гробница била храм на обожествения си собственик. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи.

    Историческите и художествените качества на Александровската гробница и стенописите ѝ са неоспорими. Модата за издигане на гробници с украса се появила сред траките през V в.пр.Хр. и продължила до идването на християнството през IV в. Но траките започнали да изобразяват хора, животни и божества едва в края на IV в.пр.Хр.

    Много от сцените представляват загадка за нас в днешно време. Предполага се, че сцените с лова и пиршеството изобразяват блаженството, което очаква в отвъдното последователите на тракийския Орфизъм – мистериалната тракийска религия, достъпна само за посветени. Посветените в 0рфизма вярвали, че след смъртта си ще се превърнат в полубожества. Ето удивително красивата фреска от тавана на гробницата, което впечатлява с елегантността на фигурите и точната ръка на майстора зограф:

    Интересен момент е, че камерите са построени и изписани бавно и прецизно, докато коридорът е построен грубо, и е изписан само частично. Това навежда археолозите на мисълта, че строителите и художникът  започват бавно да създават гробницата и изведнъж нещо ги подтиква да ускорят процеса. Какви са причините за момента остава загадка. Един от интересните стенописи в гробницата е изображението на гола мъжка фигура, замахваща с двойна брадва. Според изследователите, това вероятно е изображение на митичен герой.

    Друго изображение, което представлява особен интерес е това на млад мъж в профил наляво. Над портрета има и надпис с гръцки букви, който според историците, означава Кодзимасес Майстора. Вероятно това е човекът, чието дело са стенописите в гробницата.

    Богатата експозиция на Музея показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като въоръжение, накити, съдове…

    Сред най-ярките експонати в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.



  • Горнобанският манастир Св.Св.Кирил и Методий-света обител в подножието на Люлин планина

    Пред Горнобанския манастир Св.Св. Кирил и Методий се озовах в една слънчева януарска неделя на път за връх Дупевица, най-високата точка на Люлин планина. Знаех, че манастирът е част от Софийската света гора, която обхваща 14 манастира построени по протежението на Витоша и съседни на нея планини. За два от тях вече съм писала в блога си: Кокалянският и Земенският манастир. Светата обител се беше притаилa в края на пътя на вилната зона на Горна Баня, почти незабележимо притихнала между клоните на дърветата и като, че ли се спотайваше настрани от глъчта на децата, пускащи се по близките Бонцови поляни.

    Днешно време Горнорнобанският манастир“Св. Св. Кирил и Методий“, известен също така като Люлинският манастир е лесно достъпен за столичани и любители на еднодневните планински разходки. До манастира се стига с кола от софийския квартал Горна баня, като разстоянието до там е към 5-6 км. Трябва да се поеме по улица Обзор от квартала, да се излезе от Горна Баня, да се мине през вилната зона на Горна Баня и да се поеме по левия път на разклона след вилната зона. Манастирът се намира малко след този разклон.

    Днешният облик на манастирският комплекс представлява само храмът, който в неделния ден беше отворен за посещение. Той е бил възстановен през 1875, но без съществувалия до тогава купол. Интериорът на църквата беше с много скромни стенописи, единствено над олтара. Скромната обстановка се допълваше от икони от различни размери, окачени по стените, или положени на столчета и масички с различни размери.

    Има няколко предания за основането на манастира, за които обаче няма писменни доказателства. Някои изследователи свързват началото на манастира с крепостта, охраняваща Бучинския проход. След завземането на Византийската столица Константинопол от Османската империя през 1453г., което бележи окончателното разпадане на Източната римска империя, Султан Мохамед II обещал региозни свободи на местното християнското население и закрила на духовенството. Точно тогава монаси построяват и Горнобанския манастир. Манастирът според предание е един от 40-те, основани през ХІІІ в. от сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин (по годините на царуването му – 40).

    За Стефан Милутин е отделена една от стените на църквата, където подробно е описано житието на сръбският владетел, който е бил канонизиран след смърта си от Сръбската Архиепоскопия. Свети крал Стефан Урош II Милутин e бил един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години. Той положил големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.

    Сред написаното за житието на владетеля, се отделя място за приноса му към тази част на България, за християнското му милосърдие и помощта, която е оказал приживе на населението живущо в региона. Крал Стефан Урош ІІ Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу Византия в Македония, в труден за Търновското царство момент.

    Името на Стефан Милутин е останало в историята на България, като човекът, който свързва династията на Неманичите с тези на българските царе управлявали Търновското царство. Неманичите са били известни със своята набожност и добродетелност.

    Легенда гласи, че Стефан Милутин е дал обет да построи по един манастир за всяка година от неговото царуване. Така се свързва името на владетеля с манастира, чиито мощи дълго време не намират покой и биват пренесени за безопастност на различни места след смърта му, като едно от местата е и манастирът Св.Св. Кирил и Методий. През периода приблизително 1897-1804г мощите са пренесени в Люлин планина при Люлинския манастир за да бъдат скрити от ордите на Осман Пазвантоглу и са се пазили тук в размирните кърджалийски времена.

    Сега мощите на светеца са поставени за поклонение пред иконостаса в катедралния храм “Св. Неделя” (в миналото известен като: „Св. Крал“) в гр. София. През 2006 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да даде част от мощите на св. крал Милутин на Сръбската църква.

    Горнобанският манастир е бил многократно разрушаван, а по-късно – съграждан отново. През 1863г тогавашните жители от Горна Баня, издействат официално разрешение от турските власти за възстановяване на манастирския храм „Св.Св. Кирил и Методий“. Най-голям радетел на това богоугодно начинание е бил дядо Цене (името му е вдълбано в камък от стената на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започнал възстановяването му. Турците го арестували и го закарали на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството. С подкупи и хитрост дядо Цене изкарва само два месеца и половина в зандана. След това Цене събрал стадо от 600 овце и ги закарал в Цариград с намерение да се срещне с везира. Подарил цялото стадо на великия везир, но получил разрешение за съграждането на манастира. Завръщането му в Горна баня се превърнало в празник. Новият храм е осветен през 1876г.

    След Освобождението Горнобанският манастир се замогнал и се сдобил със значителни имоти. През 50-те години на XX век в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие Светата обител е възстановена, но през 1972г, пожар унищожава манастирските сгради. Скоро след това е възстановен само храмът, запазени са някои от старите стенописи – тези зад олтара.

    Манастирът е обявен за паметник на културата, но в него няма монаси. По стар обичай на 30 октомври всяка година се чества празника на Свети Крал Стефан Милутин.
    Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки, а наблизо ромоли чешма със студена планинска вода.


  • Правец-Музейният комплекс и родната къща на Тодор Живков

    Правец е китно градче само на 70 километра от София в посока североизток. Ако за по-младите се асоциира с красивият Правец ризорт, построен покрай магистрала Хемус, малко преди самия град, за останалите живяли в епохата на социализма, той напомня за епохата на Тодор Живков. Моето поколение помним славата на първите български компютри Правец, които по това време ни поставиха на челни редици в световното технологично развитие. Правец предизвиква противоречиви чувства. Причината за тях е, че Правец стана забележим на картата по време на управлението на Тодор Живков, или както го наричаше галено народа бай Тошо. Като се абстрахираме от историческия контекст на епохата на неговото 33 годишно управление, днес Правец съхранява историята на една цяла епоха-епохата на социалистическото управление.

    В Правец днес може да се посети обособения Музеен комплекс, който включва историческия музей в самия център на града, музейната сбирка „Тодор Живков и света-отминало настояще“ и къщата музей на Тодор Живков.

    Къщата се намира в гр. Правец на ул. Васил Левски 32. Включена е в Музейния комплекс на града и е отворена за посетители. Представлява архитектурна и етнографска възстановка на късновъзрожденски, балкански тип къща на два етажа. Реставрирана е и е превърната в музей още през 1974г.


    През 20

    Родната къща на Тодор Живков е в късно възрожденски стил от 18-19 век и е на два етажа. Построена е от бабата и дядото на Живков. Стаите се наричат КАЩИ, има специално помещение за работа с вретено, обща спалня със сламени одари, кухня и стая с огнище. На първият етаж е зимникът, където са прибирали животните в студа. На втория етаж е станът, на който майката на бившия държавен глава – Маруша Живкова, е тъкала черги. В съседство е малка стаичка, която била всекидневна, и в нея на огнището се е готвело. Цялото семейство е спяло в последната стая на дома върху две ниски легла, покрити дюшеци.
    Подредбата на къщата показва колко скромно е живяло семейството и откъде е тръгнал Тодор Живков, за да стигне до първия пост в държавата.
    Домът му все още е собственост на семейство Живкови и за него освен уредниците на музея се грижи и дъщерята Евгения.

    В двора на къщата е отворена музейна сбирка „Тодор Живков и светът – отминало настояще“. Къщата – музей работи всеки ден, така че посетителите могат да я разгледат дори и в почивните дни, понеже има голям интерес от българи и чужденци.

    В музейната част откриваме и специална зала, която проследява развитието на компютрите Правец. Тяхното производство започва в началото на 80-те години като България се нарежда на 3-то място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. През 90-те години производството е прекратено. Частна компания възражда марката компютри през 2014 г. като в момента са налични както лаптопи, така и смартфони.


    Част от подаръците, които Тато е получавал като главен секретар на ЦК на БКП, са изложени в съседство на родната му къща, която и не може да ги побере. Те са в настояща общинска сграда, която някога Живков е ползвал като приемна за делегации и граждани. Подаръците му са изложени тук, след дълга преписка с резиденция Бояна, където още се съхраняват около 1500 експоната, получени от Живков от различни чуждестранни и наши делегации или гости.

    В сградата, охранявана и със СОТ, се намират доста ценни експонати с протокол за държавно пазене. Повечето от тях са със статут на движими паметници, друга част са в Националния исторически музей и в Художествената галерия в София.

    Предметите са от цял свят и носят духа на различните култури. От снимките и материалите става ясно, че по времето на Живков сме имали дипломатически отношения с Англия, САЩ и други западни страни. Тодор Живков умело е лавирла както със държавните управници от западния свят, така и с Брежнев. Той е единствения държавен глава от социалистическия блок, който посещава Япония. Цял рафт има изложени снимки на Живков с императора и неговата съпруга и на подаръците от тях за държавния глава. Беше любопитно за мен да науча, че императорът посреща Живков като далечен роднина, смятайки, че двата народа са произлезли от братски племена живяли подобен номадски живот на коне.

    Тодор Живков посещава и папата по това време, което е било немислимо във времена на агностицизъм и снимките от изложението свидетелстват за тази чест.

    В Правец изложените образци са 239, но част от тях са с по няколко експонати. Лично директорката на музея и двама уредници са ги избирали три дни в резиденция “Бояна”. Сред подаръците има и предмети от Никарагуа и подарени лично от Леонид Брежнев – писалищен комплект с орнаменти и ловни пистолети. Тук може да се види лично подписана картичка от Муамар Кадафи, както и снимка със младият Бойко Борисов, запечатани моменти със почти всички лидери на политическия свят по времето на управлението на Живков, крале, президенти, диктатори. Експозицията е повече от впечатляваща-тя е зашеметяваща както като разнообразие, така и като изработка на самите подаръци. Изложени са инкристирани оръжия, порцеланови статуетки, кожени амулети, картини, дърворезби, посребрени и позлатени съдове. Колекцията включва картини, сувенири, статуетки, маски, произведения на изкуството и народните занаяти, макети на известни недвижими културни ценности, копия от антични предмети на народите от цял свят. Това са произведения от кристал, слонова кост, порцелан, желязо, мед, сребро, позлата, дърво, кожа, копия на уникати, инкрустирани със скъпоценни камъни, предмети носещи белезите на националната и културна идентичност на всяка една нация.

    Правец е община с многопластова култура от няколко хилядолетия. На територията на община Правец до момента са регистрирани над 150 тракийски могили, няколко селища и пет крепости. От тях са проучени 53 могили до момента.

    ИМ-Правец се развива като храм на познанието за древност, корени и памет вече 40 години от създаването си.Той е институцията, която съхранява и популяризира богатото културно-историческо наследство на общ. Правец, съхранява го за поколенията, за да имаме едно достойно бъдеще.

    Музеят предлага аудио гид, който предоставя аудио разказ за историята на региона и за всички обекти в града.

    Експозиционният разказ започва с най-древната история на Правешкия край през времето, когато тези земи са били населявани от траки, през римската и ранновизантийската епоха, средновековието, мрачните години на турското робство и българското Възраждане в т.ч. национално-освободителните борби, участието на правчани в четническото движение и създаването на комитетска мрежа по времето на Васил Левски, Освобождението и завършва със социално-икономическото и културно развитие през 20-те и 30-те год. на ХХ в.
    Музейната експозиция представя оригинални възстановки на погребален ритуал под могилен насип от римската епоха (II – III в.) и на автентичен домашен кът с богат етнографски материал.

    Интерес предизвикват старите носии характерни за правчани, тъканите, накитите, носени от жените, ценните икони от старите църкви.


    Исторически музей – Правец разполага с място и организира временни тематични и художествени изложби – гостуващи от други музеи и такива с новопридобити и непоказвани експонати от фонда.

    В момента на моето посещение гостуваше експозиция от Музеен център Созопол.

    В околностите на Правец заслужават внимание крепостта Боровец, както и манастирът Св. Теодор Тирон.


  • Потопената църква „Свети Иван Рилски“ на язовир Жребчево

    Някои църкви предизвикват интерес сред миряните и туристите поради факта, че съдържат мощите на свети хора или частица от плащите им или тленните им останки.Други пък са известни с майсторски изографисаните си иконостаси или с необичайната си архитектура. Трети защото пазят грижовно реликви от нашата вековна история, давали са подслон на будители и революционери през преломни времена или са били средище и пазители на българската книжовност.

    Църквата „Свети Иван Рилски“, в близост до град Твърдица обаче е известна с необичайното си местоположение -в средата на язовир! Този язовир се нарича „Жребчево“ и е един от най-големите язовири в страната. Заема цели 25 квадратни километра по поречието на Тунджа.

    Днес църквата е известна най-вече с прозвището „Потопената Църква“. Потопената църква се издига край самия бряг на язовира.Всъщност е построена на възвишение – така че да се вижда от цялата околност.

    В месеците на пълноводиеб –пролетта, при топене на снеговете – църквата остава на 2/3 от височината си потопена. Спадне ли нивото на яз. Жребчево, църквата излиза на сушата и тогава може да се влезе в нея. По стените, вместо иконите и стенописите от преди години, се откроява релеф от черупки на миди и речни камъчета. По времето на моето посещение „Потопената църква“ беше на почти сто метра от водата и имах шанса да я посетя за моя голяма радост.

    Църквата е издигната в края на 19 век в село Запалня, но заради строежа на водоема хората се изселили, а църквата изоставена и залята. През годините не веднъж се показва на повърхността, после отново бива потопена от водите. Храмът, носил името на българския светия Иван Рилски, е издигнат през 1891 година.Той е единствената останка от тогавашното село Запалня, което е потопено заедно с още две села преди 50 години заради строежа на язовир Жребчево.Язовирът е построен през 1959 – 1966 г. На възвишение в близост до останките на църквата се намира изоставено гробище. Пред него с лице към яз. „Жребчево“ е поставена паметна плоча за потопеното село Запалня. Надписът върху нея гласи:

    Село Запалня, заселено XV в. изселено 1962 г.“

    В близкото градче Твърдица пък е съхранена камбаната на “Свети Иван Рилски”. До днес тя стои в камбанарията на храм “Света Петка”. Бие всеки път, когато някой от хората живели в чашката на язовира почине.При всяко пролетно пълноводие потопеният храм на село Запалня е впечатляваща атракция. По бреговете на язовира се тълпят туристи и фотографи.

    Храмът изглеждаше доста запазен, като че ли неподвластен на годините и на метеорологичните условия и водната среда, в която е през повечето от годината.

    Съдейки по поставеният свещник с полуизгорели свещи и няколкото икони поставени до прозореца на импровизирания олтар, църквата продължаваше своя живот като храм. Въпреки липсвашите врати и покрив,усещането беше много интимно и проникновено.

    Запазената арка над липсващия таван като че ли нежно обгръщаше и пазеше храма като каменен ореол. Усещането беше много мистично, като в останки от корабокрушенски кораб, случайно изтласкан на брега.Разбрах по-късно, че много хора идват тук заради магнитичната енергия, която този храм излъчва, в което аз също се убедих с влизането си в храма.

    Поради оттеглянето на водата през сухите летни месеци, пространството около църквата беше започнало да се покрива дори с трева. През пълноводните месеци, разбрах, че църквата се посещава и с …лодка!

    Язовир Жребчево и красивата потопена църква са притегателен център за фотографи и художници, както и за феновете на дивото къмпингуване. Тук светлината и мистерията създават добри условия за изкуство.

    Много скоро след моето пристигане, въпреки желанието ми да се уединя, заприиждаха коли, привлечени от тази необичайна забележителност за региона. Оттегляйки се от това магнично място, продължих да следя с поглед отдалечаващата се църква като се опитвах да си я представя обгърната във водите на язовира.


  • Правец-Музейният комплекс и родната къща на Тодор Живков

    Правец е китно градче само на 70 километра от София в посока североизток. Ако за по-младите се асоциира с красивият Правец ризорт, построен покрай магистрала Хемус, малко преди самия град, за останалите живяли в епохата на социализма, той напомня за епохата на Тодор Живков. Моето поколение помним славата на първите български компютри Правец, които по това време ни поставиха на челни редици в световното технологично развитие. Правец предизвиква противоречиви чувства. Причината за тях е, че Правец стана забележим на картата по време на управлението на Тодор Живков, или както го наричаше галено народа бай Тошо. Като се абстрахираме от историческия контекст на епохата на неговото 33 годишно управление, днес Правец съхранява историята на една цяла епоха-епохата на социалистическото управление.

    В Правец днес може да се посети обособения Музеен комплекс, който включва историческия музей в самия център на града, музейната сбирка „Тодор Живков и света-отминало настояще“ и къщата музей на Тодор Живков.

    Къщата се намира в гр. Правец на ул. Васил Левски 32. Включена е в Музейния комплекс на града и е отворена за посетители. Представлява архитектурна и етнографска възстановка на късновъзрожденски, балкански тип къща на два етажа. Реставрирана е и е превърната в музей още през 1974г.


    През 20

    Родната къща на Тодор Живков е в късно възрожденски стил от 18-19 век и е на два етажа. Построена е от бабата и дядото на Живков. Стаите се наричат КАЩИ, има специално помещение за работа с вретено, обща спалня със сламени одъри, кухня и стая с огнище. На първият етаж е зимника , където са прибирали животните в студа. На втория етаж е станът, на който майката на бившия държавен глава – Маруша Живкова, е тъкала черги. В съседство е малка стаичка, която била всекидневна и в нея на огнището се е готвело. Цялото семейство е спяло в последната стая на дома върху две ниски легла, с покрити дюшеци.
    Подредбата на къщата показва колко скромно е живяло семейството и откъде е тръгнал Тодор Живков, за да стигне до първия пост в държавата.
    Домът му все още е собственост на семейство Живкови и за него освен уредниците на музея се грижи и дъщерята Евгения.

    В двора на къщата е отворена музейна сбирка „Тодор Живков и светът – отминало настояще“. Къщата – музей работи всеки ден, така че посетителите могат да я разгледат дори и в почивните дни, понеже има голям интерес от българи и чужденци.

    В музейната част откриваме и специална зала, която проследява развитието на компютрите Правец. Тяхното производство започва в началото на 80-те години като България се нарежда на 3-то място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. През 90-те години производството е прекратено. Частна компания възражда марката компютри през 2014 г. , като в момента са налични както лаптопи, така и смартфони.


    Част от подаръците, които Тато е получавал като главен секретар на ЦК на БКП, са изложени в съседство на родната му къща, която и не може да ги побере. Те са в настояща общинска сграда, която някога Живков е ползвал като приемна за делегации и граждани. Подаръците му са изложени тук, след дълга преписка с резиденция Бояна, където още се съхраняват около 1500 експоната, получени от Живков от различни чуждестранни и наши делегации или гости.

    В сградата, охранявана и със СОТ, се намират доста ценни експонати с протокол за държавно пазене. Повечето от тях са със статут на движими паметници, друга част са в Националния исторически музей и в Художествената галерия в София.

    Предметите са от цял свят и носят духа на различните култури. От снимките и материалите става ясно, че по времето на Живков сме имали дипломатически отношения с Англия, САЩ и други западни страни. Тодор Живков умело е лавирла както с държавните управници от западния свят, така и с Брежнев. Той е единствения държавен глава от социалистическия блок, който посещава Япония. Цял рафт има с изложени снимки на Живков с императора и неговата съпруга и на подаръците от тях за държавния глава. Беше любопитно за мен да науча, че императорът посреща Живков като далечен роднина, смятайки, че двата народа са произлезли от братски племена живяли подобен номадски живот на коне.

    Тодор Живков посещава и папата по това време, което е било немислимо във времена на агностицизъм . Снимките от изложението свидетелстват за тази чест.

    В Правец изложените образци са 239, но част от тях са с по няколко експонати. Лично директорката на музея и двама уредници са ги избирали три дни в резиденция “Бояна”. Сред подаръците има и предмети от Никарагуа и подарени лично от Леонид Брежнев – писалищен комплект с орнаменти и ловни пистолети. Тук може да се види лично подписана картичка от Муамар Кадафи, както и снимка с младият Бойко Борисов, запечатани моменти с почти всички лидери на политическия свят по времето на управлението на Живков, крале, президенти, диктатори. Експозицията е повече от впечатляваща-тя е зашеметяваща както като разнообразие, така и като изработка на самите подаръци. Изложени са инкристирани оръжия, порцеланови статуетки, кожени амулети, картини, дърворезби, посребрени и позлатени съдове. Колекцията включва картини, сувенири, статуетки, маски, произведения на изкуството и народните занаяти, макети на известни недвижими културни ценности, копия от антични предмети на народите от цял свят. Това са произведения от кристал, слонова кост, порцелан, желязо, мед, сребро, позлата, дърво, кожа, копия на уникати, инкрустирани със скъпоценни камъни, предмети носещи белезите на националната и културна идентичност на всяка една нация.

    Правец е община с многопластова култура от няколко хилядолетия. На територията на община Правец до момента са регистрирани над 150 тракийски могили, няколко селища и пет крепости. От тях са проучени 53 могили до момента.

    ИМ-Правец се развива като храм на познанието за древност, корени и памет вече 40 години от създаването си.Той е институцията, която съхранява и популяризира богатото културно-историческо наследство на общ. Правец, съхранява го за поколенията, за да имаме едно достойно бъдеще.

    Музеят предлага аудио гид, който предоставя аудио разказ за историята на региона и за всички обекти в града.

    Експозиционният разказ започва с най-древната история на Правешкия край през времето, когато тези земи са били населявани от траки, през римската и ранновизантийската епоха, средновековието, мрачните години на турското робство и българското Възраждане в т.ч. национално-освободителните борби. Показва участието на правчани в четническото движение и създаването на комитетска мрежа по времето на Васил Левски, Освобождението и завършва със социално-икономическото и културно развитие през 20-те и 30-те год. на ХХ в.
    Музейната експозиция представя оригинални възстановки на погребален ритуал под могилен насип от римската епоха (II – III в.) и на автентичен домашен кът с богат етнографски материал.

    Интерес предизвикват старите носиии характерни за правчани, тъканите, накитите, носени от жените, ценните икони от старите църкви.


    Исторически музей – Правец разполага с място и организира временни тематични и художествени изложби – гостуващи от други музеи и такива с новопридобити и непоказвани експонати от фонда.

    В момента на моето посещение гостуваше експозиция от Музеен център Созопол.

    В околностите на Правец заслужават внимание крепостта Боровец, както и манастирът Св. Теодор Тирон.


About Me

The sky is not completely dark at night. Were the sky absolutely dark, one would not be able to see the silhouette of an object against the sky.

Follow Me On

Subscribe To My Newsletter

Subscribe for new travel stories and exclusive content.