Danielatravel

След посещението на комплекса Кръстова гора се запътихме обратно слизайки лъкатушещо по склоновете на Родоския масив със все още смирено сърце и огромно усещане за святостта и силата на това религиозно-енергийно място. Малко при влизането си в село Борово на самотен хълм в далечината се появи малка постройка, очевидно параклис, която стоеше гордо за малкия си размер на върха на планински хълм . Белотата на параклисът и красивото му разположение му придаваше мистериозно-митичен облик и почти приказен вид. Скромният размер на постройката красиво контрастираше със огромният скален масив зад нея.

Местен мъж продаваше на малка сергия в подножието на върха на параклиса и любезно ни подкани да се изкачим до него след като закупим от вкусния му манов и боров мед. От него разбрахме, че параклисът е построен в недалечното минало със съдействието на известни българи като Лили Иванова, Мартин Карбовски и с техни дарения, както и тези на местни българи.

Кратка справка ни информира, че параклисът е построен по- точно пре 2006 г., на място тачено от древността във близост до Кръстова гора и село Борово. Белият храм с червен покрив и камбанария, е заобиколен от площадка откриваща забележителна гледка на 360 градуса. Параклисът е красиво оформен със дърво и няколко красиви икони, дарени от добри християни. Изографисаните стени бяха стилистично подобни на фреските от 12 те параклиса в комплекса Кръстова гора, предполагам са нарисувани от същия художник или от художник от същата школа.

Съвсем в близост до параклисът се намира село Борово на около 1000 м.Отстои на около 6 км. от общинския град Лъки, на около 50 км от областния град Пловдив , на около 40 км от Бачковския манастир и на около 15 км от Белица и Семково. В селото имам множество къщи за гости в които може да се отсяда при посещение в Кръстова гора. Тръгвайки си обратно от параклиса към колата, се обърнах няколко пъти да се любувам на тази като поставена от Божествената длан малка постройка. Имах усещането, че нарушихме с мимолетното си присъствие свещенната тишина, която толкова подхождаше на това мистно място

Пред Горнобанския манастир Св.Св. Кирил и Методий се озовах в една слънчева януарска неделя на път за връх Дупевица, най-високата точка на Люлин планина. Знаех, че манастирът е част от Софийската света гора, която обхваща 14 манастира построени по протежението на Витоша и съседни на нея планини. За два от тях вече съм писала в блога си: Кокалянският и Земенският манастир. Светата обител се беше притаилa в края на пътя на вилната зона на Горна Баня, почти незабележимо притихнала между клоните на дърветата и като, че ли се спотайваше настрани от глъчта на децата, пускащи се по близките Бонцови поляни.

Днешно време Горнорнобанският манастир“Св. Св. Кирил и Методий“, известен също така като Люлинският манастир е лесно достъпен за столичани и любители на еднодневните планински разходки. До манастира се стига с кола от софийския квартал Горна баня, като разстоянието до там е към 5-6 км. Трябва да се поеме по улица Обзор от квартала, да се излезе от Горна Баня, да се мине през вилната зона на Горна Баня и да се поеме по левия път на разклона след вилната зона. Манастирът се намира малко след този разклон.

Днешният облик на манастирският комплекс представлява само храмът, който в неделния ден беше отворен за посещение. Той е бил възстановен през 1875, но без съществувалия до тогава купол. Интериорът на църквата беше с много скромни стенописи, единствено над олтара. Скромната обстановка се допълваше от икони от различни размери, окачени по стените, или положени на столчета и масички с различни размери.

Има няколко предания за основането на манастира, за които обаче няма писменни доказателства. Някои изследователи свързват началото на манастира с крепостта, охраняваща Бучинския проход. След завземането на Византийската столица Константинопол от Османската империя през 1453г., което бележи окончателното разпадане на Източната римска империя, Султан Мохамед II обещал региозни свободи на местното християнското население и закрила на духовенството. Точно тогава монаси построяват и Горнобанския манастир. Манастирът според предание е един от 40-те, основани през ХІІІ в. от сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин (по годините на царуването му – 40).

За Стефан Милутин е отделена една от стените на църквата, където подробно е описано житието на сръбският владетел, който е бил канонизиран след смърта си от Сръбската Архиепоскопия. Свети крал Стефан Урош II Милутин e бил един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години. Той положил големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.

Сред написаното за житието на владетеля, се отделя място за приноса му към тази част на България, за християнското му милосърдие и помощта, която е оказал приживе на населението живущо в региона. Крал Стефан Урош ІІ Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу Византия в Македония, в труден за Търновското царство момент.

Името на Стефан Милутин е останало в историята на България, като човекът, който свързва династията на Неманичите с тези на българските царе управлявали Търновското царство. Неманичите са били известни със своята набожност и добродетелност.

Легенда гласи, че Стефан Милутин е дал обет да построи по един манастир за всяка година от неговото царуване. Така се свързва името на владетеля с манастира, чиито мощи дълго време не намират покой и биват пренесени за безопастност на различни места след смърта му, като едно от местата е и манастирът Св.Св. Кирил и Методий. През периода приблизително 1897-1804г мощите са пренесени в Люлин планина при Люлинския манастир за да бъдат скрити от ордите на Осман Пазвантоглу и са се пазили тук в размирните кърджалийски времена.

Сега мощите на светеца са поставени за поклонение пред иконостаса в катедралния храм “Св. Неделя” (в миналото известен като: „Св. Крал“) в гр. София. През 2006 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да даде част от мощите на св. крал Милутин на Сръбската църква.

Горнобанският манастир е бил многократно разрушаван, а по-късно – съграждан отново. През 1863г тогавашните жители от Горна Баня, издействат официално разрешение от турските власти за възстановяване на манастирския храм „Св.Св. Кирил и Методий“. Най-голям радетел на това богоугодно начинание е бил дядо Цене (името му е вдълбано в камък от стената на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започнал възстановяването му. Турците го арестували и го закарали на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството. С подкупи и хитрост дядо Цене изкарва само два месеца и половина в зандана. След това Цене събрал стадо от 600 овце и ги закарал в Цариград с намерение да се срещне с везира. Подарил цялото стадо на великия везир, но получил разрешение за съграждането на манастира. Завръщането му в Горна баня се превърнало в празник. Новият храм е осветен през 1876г.

След Освобождението Горнобанският манастир се замогнал и се сдобил със значителни имоти. През 50-те години на XX век в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие Светата обител е възстановена, но през 1972г, пожар унищожава манастирските сгради. Скоро след това е възстановен само храмът, запазени са някои от старите стенописи – тези зад олтара.

Манастирът е обявен за паметник на културата, но в него няма монаси. По стар обичай на 30 октомври всяка година се чества празника на Свети Крал Стефан Милутин.
Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки, а наблизо ромоли чешма със студена планинска вода.

Правец е китно градче само на 70 километра от София в посока североизток. Ако за по-младите се асоциира с красивият Правец ризорт, построен покрай магистрала Хемус, малко преди самия град, за останалите живяли в епохата на социализма, той напомня за епохата на Тодор Живков. Моето поколение помним славата на първите български компютри Правец, които по това време ни поставиха на челни редици в световното технологично развитие. Правец предизвиква противоречиви чувства. Причината за тях е, че Правец стана забележим на картата по време на управлението на Тодор Живков, или както го наричаше галено народа бай Тошо. Като се абстрахираме от историческия контекст на епохата на неговото 33 годишно управление, днес Правец съхранява историята на една цяла епоха-епохата на социалистическото управление.

В Правец днес може да се посети обособения Музеен комплекс, който включва историческия музей в самия център на града, музейната сбирка „Тодор Живков и света-отминало настояще“ и къщата музей на Тодор Живков.

Къщата се намира в гр. Правец на ул. Васил Левски 32. Включена е в Музейния комплекс на града и е отворена за посетители. Представлява архитектурна и етнографска възстановка на късновъзрожденски, балкански тип къща на два етажа. Реставрирана е и е превърната в музей още през 1974г.

През 20

Родната къща на Тодор Живков е в късно възрожденски стил от 18-19 век и е на два етажа. Построена е от бабата и дядото на Живков. Стаите се наричат КАЩИ, има специално помещение за работа с вретено, обща спалня със сламени одари, кухня и стая с огнище. На първият етаж е зимникът, където са прибирали животните в студа. На втория етаж е станът, на който майката на бившия държавен глава – Маруша Живкова, е тъкала черги. В съседство е малка стаичка, която била всекидневна, и в нея на огнището се е готвело. Цялото семейство е спяло в последната стая на дома върху две ниски легла, покрити дюшеци.
Подредбата на къщата показва колко скромно е живяло семейството и откъде е тръгнал Тодор Живков, за да стигне до първия пост в държавата.
Домът му все още е собственост на семейство Живкови и за него освен уредниците на музея се грижи и дъщерята Евгения.

В двора на къщата е отворена музейна сбирка „Тодор Живков и светът – отминало настояще“. Къщата – музей работи всеки ден, така че посетителите могат да я разгледат дори и в почивните дни, понеже има голям интерес от българи и чужденци.

В музейната част откриваме и специална зала, която проследява развитието на компютрите Правец. Тяхното производство започва в началото на 80-те години като България се нарежда на 3-то място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. През 90-те години производството е прекратено. Частна компания възражда марката компютри през 2014 г. като в момента са налични както лаптопи, така и смартфони.

Част от подаръците, които Тато е получавал като главен секретар на ЦК на БКП, са изложени в съседство на родната му къща, която и не може да ги побере. Те са в настояща общинска сграда, която някога Живков е ползвал като приемна за делегации и граждани. Подаръците му са изложени тук, след дълга преписка с резиденция Бояна, където още се съхраняват около 1500 експоната, получени от Живков от различни чуждестранни и наши делегации или гости.

В сградата, охранявана и със СОТ, се намират доста ценни експонати с протокол за държавно пазене. Повечето от тях са със статут на движими паметници, друга част са в Националния исторически музей и в Художествената галерия в София.

Предметите са от цял свят и носят духа на различните култури. От снимките и материалите става ясно, че по времето на Живков сме имали дипломатически отношения с Англия, САЩ и други западни страни. Тодор Живков умело е лавирла както със държавните управници от западния свят, така и с Брежнев. Той е единствения държавен глава от социалистическия блок, който посещава Япония. Цял рафт има изложени снимки на Живков с императора и неговата съпруга и на подаръците от тях за държавния глава. Беше любопитно за мен да науча, че императорът посреща Живков като далечен роднина, смятайки, че двата народа са произлезли от братски племена живяли подобен номадски живот на коне.

Тодор Живков посещава и папата по това време, което е било немислимо във времена на агностицизъм и снимките от изложението свидетелстват за тази чест.

В Правец изложените образци са 239, но част от тях са с по няколко експонати. Лично директорката на музея и двама уредници са ги избирали три дни в резиденция “Бояна”. Сред подаръците има и предмети от Никарагуа и подарени лично от Леонид Брежнев – писалищен комплект с орнаменти и ловни пистолети. Тук може да се види лично подписана картичка от Муамар Кадафи, както и снимка със младият Бойко Борисов, запечатани моменти със почти всички лидери на политическия свят по времето на управлението на Живков, крале, президенти, диктатори. Експозицията е повече от впечатляваща-тя е зашеметяваща както като разнообразие, така и като изработка на самите подаръци. Изложени са инкристирани оръжия, порцеланови статуетки, кожени амулети, картини, дърворезби, посребрени и позлатени съдове. Колекцията включва картини, сувенири, статуетки, маски, произведения на изкуството и народните занаяти, макети на известни недвижими културни ценности, копия от антични предмети на народите от цял свят. Това са произведения от кристал, слонова кост, порцелан, желязо, мед, сребро, позлата, дърво, кожа, копия на уникати, инкрустирани със скъпоценни камъни, предмети носещи белезите на националната и културна идентичност на всяка една нация.

Правец е община с многопластова култура от няколко хилядолетия. На територията на община Правец до момента са регистрирани над 150 тракийски могили, няколко селища и пет крепости. От тях са проучени 53 могили до момента.

ИМ-Правец се развива като храм на познанието за древност, корени и памет вече 40 години от създаването си.Той е институцията, която съхранява и популяризира богатото културно-историческо наследство на общ. Правец, съхранява го за поколенията, за да имаме едно достойно бъдеще.

Музеят предлага аудио гид, който предоставя аудио разказ за историята на региона и за всички обекти в града.

Експозиционният разказ започва с най-древната история на Правешкия край през времето, когато тези земи са били населявани от траки, през римската и ранновизантийската епоха, средновековието, мрачните години на турското робство и българското Възраждане в т.ч. национално-освободителните борби, участието на правчани в четническото движение и създаването на комитетска мрежа по времето на Васил Левски, Освобождението и завършва със социално-икономическото и културно развитие през 20-те и 30-те год. на ХХ в.
Музейната експозиция представя оригинални възстановки на погребален ритуал под могилен насип от римската епоха (II – III в.) и на автентичен домашен кът с богат етнографски материал.

Интерес предизвикват старите носии характерни за правчани, тъканите, накитите, носени от жените, ценните икони от старите църкви.

Исторически музей – Правец разполага с място и организира временни тематични и художествени изложби – гостуващи от други музеи и такива с новопридобити и непоказвани експонати от фонда.

В момента на моето посещение гостуваше експозиция от Музеен център Созопол.

В околностите на Правец заслужават внимание крепостта Боровец, както и манастирът Св. Теодор Тирон.

Правец е китно градче само на 70 километра от София в посока североизток. Ако за по-младите се асоциира с красивият Правец ризорт, построен покрай магистрала Хемус, малко преди самия град, за останалите живяли в епохата на социализма, той напомня за епохата на Тодор Живков. Моето поколение помним славата на първите български компютри Правец, които по това време ни поставиха на челни редици в световното технологично развитие. Правец предизвиква противоречиви чувства. Причината за тях е, че Правец стана забележим на картата по време на управлението на Тодор Живков, или както го наричаше галено народа бай Тошо. Като се абстрахираме от историческия контекст на епохата на неговото 33 годишно управление, днес Правец съхранява историята на една цяла епоха-епохата на социалистическото управление.

В Правец днес може да се посети обособения Музеен комплекс, който включва историческия музей в самия център на града, музейната сбирка „Тодор Живков и света-отминало настояще“ и къщата музей на Тодор Живков.

Къщата се намира в гр. Правец на ул. Васил Левски 32. Включена е в Музейния комплекс на града и е отворена за посетители. Представлява архитектурна и етнографска възстановка на късновъзрожденски, балкански тип къща на два етажа. Реставрирана е и е превърната в музей още през 1974г.

През 20

Родната къща на Тодор Живков е в късно възрожденски стил от 18-19 век и е на два етажа. Построена е от бабата и дядото на Живков. Стаите се наричат КАЩИ, има специално помещение за работа с вретено, обща спалня със сламени одъри, кухня и стая с огнище. На първият етаж е зимника , където са прибирали животните в студа. На втория етаж е станът, на който майката на бившия държавен глава – Маруша Живкова, е тъкала черги. В съседство е малка стаичка, която била всекидневна и в нея на огнището се е готвело. Цялото семейство е спяло в последната стая на дома върху две ниски легла, с покрити дюшеци.
Подредбата на къщата показва колко скромно е живяло семейството и откъде е тръгнал Тодор Живков, за да стигне до първия пост в държавата.
Домът му все още е собственост на семейство Живкови и за него освен уредниците на музея се грижи и дъщерята Евгения.

В двора на къщата е отворена музейна сбирка „Тодор Живков и светът – отминало настояще“. Къщата – музей работи всеки ден, така че посетителите могат да я разгледат дори и в почивните дни, понеже има голям интерес от българи и чужденци.

В музейната част откриваме и специална зала, която проследява развитието на компютрите Правец. Тяхното производство започва в началото на 80-те години като България се нарежда на 3-то място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. През 90-те години производството е прекратено. Частна компания възражда марката компютри през 2014 г. , като в момента са налични както лаптопи, така и смартфони.

Част от подаръците, които Тато е получавал като главен секретар на ЦК на БКП, са изложени в съседство на родната му къща, която и не може да ги побере. Те са в настояща общинска сграда, която някога Живков е ползвал като приемна за делегации и граждани. Подаръците му са изложени тук, след дълга преписка с резиденция Бояна, където още се съхраняват около 1500 експоната, получени от Живков от различни чуждестранни и наши делегации или гости.

В сградата, охранявана и със СОТ, се намират доста ценни експонати с протокол за държавно пазене. Повечето от тях са със статут на движими паметници, друга част са в Националния исторически музей и в Художествената галерия в София.

Предметите са от цял свят и носят духа на различните култури. От снимките и материалите става ясно, че по времето на Живков сме имали дипломатически отношения с Англия, САЩ и други западни страни. Тодор Живков умело е лавирла както с държавните управници от западния свят, така и с Брежнев. Той е единствения държавен глава от социалистическия блок, който посещава Япония. Цял рафт има с изложени снимки на Живков с императора и неговата съпруга и на подаръците от тях за държавния глава. Беше любопитно за мен да науча, че императорът посреща Живков като далечен роднина, смятайки, че двата народа са произлезли от братски племена живяли подобен номадски живот на коне.

Тодор Живков посещава и папата по това време, което е било немислимо във времена на агностицизъм . Снимките от изложението свидетелстват за тази чест.

В Правец изложените образци са 239, но част от тях са с по няколко експонати. Лично директорката на музея и двама уредници са ги избирали три дни в резиденция “Бояна”. Сред подаръците има и предмети от Никарагуа и подарени лично от Леонид Брежнев – писалищен комплект с орнаменти и ловни пистолети. Тук може да се види лично подписана картичка от Муамар Кадафи, както и снимка с младият Бойко Борисов, запечатани моменти с почти всички лидери на политическия свят по времето на управлението на Живков, крале, президенти, диктатори. Експозицията е повече от впечатляваща-тя е зашеметяваща както като разнообразие, така и като изработка на самите подаръци. Изложени са инкристирани оръжия, порцеланови статуетки, кожени амулети, картини, дърворезби, посребрени и позлатени съдове. Колекцията включва картини, сувенири, статуетки, маски, произведения на изкуството и народните занаяти, макети на известни недвижими културни ценности, копия от антични предмети на народите от цял свят. Това са произведения от кристал, слонова кост, порцелан, желязо, мед, сребро, позлата, дърво, кожа, копия на уникати, инкрустирани със скъпоценни камъни, предмети носещи белезите на националната и културна идентичност на всяка една нация.

Правец е община с многопластова култура от няколко хилядолетия. На територията на община Правец до момента са регистрирани над 150 тракийски могили, няколко селища и пет крепости. От тях са проучени 53 могили до момента.

ИМ-Правец се развива като храм на познанието за древност, корени и памет вече 40 години от създаването си.Той е институцията, която съхранява и популяризира богатото културно-историческо наследство на общ. Правец, съхранява го за поколенията, за да имаме едно достойно бъдеще.

Музеят предлага аудио гид, който предоставя аудио разказ за историята на региона и за всички обекти в града.

Експозиционният разказ започва с най-древната история на Правешкия край през времето, когато тези земи са били населявани от траки, през римската и ранновизантийската епоха, средновековието, мрачните години на турското робство и българското Възраждане в т.ч. национално-освободителните борби. Показва участието на правчани в четническото движение и създаването на комитетска мрежа по времето на Васил Левски, Освобождението и завършва със социално-икономическото и културно развитие през 20-те и 30-те год. на ХХ в.
Музейната експозиция представя оригинални възстановки на погребален ритуал под могилен насип от римската епоха (II – III в.) и на автентичен домашен кът с богат етнографски материал.

Интерес предизвикват старите носиии характерни за правчани, тъканите, накитите, носени от жените, ценните икони от старите църкви.

Исторически музей – Правец разполага с място и организира временни тематични и художествени изложби – гостуващи от други музеи и такива с новопридобити и непоказвани експонати от фонда.

В момента на моето посещение гостуваше експозиция от Музеен център Созопол.

В околностите на Правец заслужават внимание крепостта Боровец, както и манастирът Св. Теодор Тирон.