Danielatravel

След посещението на комплекса Кръстова гора се запътихме обратно слизайки лъкатушещо по склоновете на Родоския масив със все още смирено сърце и огромно усещане за святостта и силата на това религиозно-енергийно място. Малко при влизането си в село Борово на самотен хълм в далечината се появи малка постройка, очевидно параклис, която стоеше гордо за малкия си размер на върха на планински хълм . Белотата на параклисът и красивото му разположение му придаваше мистериозно-митичен облик и почти приказен вид. Скромният размер на постройката красиво контрастираше със огромният скален масив зад нея.

Местен мъж продаваше на малка сергия в подножието на върха на параклиса и любезно ни подкани да се изкачим до него след като закупим от вкусния му манов и боров мед. От него разбрахме, че параклисът е построен в недалечното минало със съдействието на известни българи като Лили Иванова, Мартин Карбовски и с техни дарения, както и тези на местни българи.

Кратка справка ни информира, че параклисът е построен по- точно пре 2006 г., на място тачено от древността във близост до Кръстова гора и село Борово. Белият храм с червен покрив и камбанария, е заобиколен от площадка откриваща забележителна гледка на 360 градуса. Параклисът е красиво оформен със дърво и няколко красиви икони, дарени от добри християни. Изографисаните стени бяха стилистично подобни на фреските от 12 те параклиса в комплекса Кръстова гора, предполагам са нарисувани от същия художник или от художник от същата школа.

Съвсем в близост до параклисът се намира село Борово на около 1000 м.Отстои на около 6 км. от общинския град Лъки, на около 50 км от областния град Пловдив , на около 40 км от Бачковския манастир и на около 15 км от Белица и Семково. В селото имам множество къщи за гости в които може да се отсяда при посещение в Кръстова гора. Тръгвайки си обратно от параклиса към колата, се обърнах няколко пъти да се любувам на тази като поставена от Божествената длан малка постройка. Имах усещането, че нарушихме с мимолетното си присъствие свещенната тишина, която толкова подхождаше на това мистно място

Прекарвам летнитв месеци на Българското черноморские, в района на Бургас. Бидейки изследовател и пътешевствник по душа, вече познавах региона обстойно и търсех нещо, което да предизвика любопитството ми и така попаднах на ново-възстановения термален комплекс Аква Калиде.

Акве Калиде край Бургас е сравнително нов туристически обект, последно реставриран през 2014. Мястото се намира на около 14 километра северозападно от центъра на Бургас между селата Ветрен и Банево, сега квартали на Бургас, Представлява бани още от римско време, използвани преди това от траките като светилище и в последствие преустройвани през вековете. Ползвали са се и в наши дни до преди няколко години, но сега са единствено музей. През Средновековието Аква Калиде е споменат с имената Терма и Термопол. Доказано е, че минералните бани са посещавани от Филип II Македонски, римските императори Юстиниан I и Константин IV Погонат, българския хам Тервел и султан Сюлейман Великолепни. Днес на територията му са разположени известните Бургаски минерални бани.

Археологически находки показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още през VI – V хилядолетие пр. Хр. Траките превърнали извора в средата на I хил. пр. Хр. в най-почитаното „Светилището на трите нимфи“, което векове наред привличало много поклонници. Легендата за трите нимфи беше представена в интерактивната 3Д презентация вътре в самата минерална баня. В дневногръцката митология Нимфите са били покровителки на цялата природа и растителност. Те са били два вида: нимфи покровителки на солените води Океаниди, и нимфи покровителки на сладките води наречени Наяди. Смятало се е, че ако нимфи покровителстват извор, той придобива магическа и лечебна сила и водата му носи вечна младост. Казват, че три нимфи били покровителки на Аква Калиде ( “топла вода” в превод от латински), но не могли да опазят чистотата на изворите и били вкаменени.

Най-ранните сведения за днешните бургаски минерални бани са от IV век. пр. Хр., когато Филип II Македонски е летувал там. По време на Римската империя, минералните извори са били изключително почитани, поради специалното отношение на римляните към здравето, чистотата и здравословния живот. Император Траян (98-117) изключително допринесъл за построяване на обшествени бани и центрове за отдих и водолечение по тези земи. След него друг император Септимий Север организирал специални спортни тържества на територията на Аква Калиде, наречени “ Северина Нимфея“, като почит на извора на трите нимфи.

П0-късно, за да предпази селището от варварските набези, император Юстиян 1, през 6 век предприема изграждането на внушителни стени, за да предпази населението от нашесвеници.

При създаването на Българското царство минералните бани продължават да съществуват, вече под името Терма или Термополис. Не далеч от там се е състояла историческа битка между българската войска начело на хан Тервел срещу византийците, която завършва с победа от българска страна и с поражение на армията на Юстиян 2.

По земите на Аква Калиде стъпват и рицарите от четвъртият кръстоносен поход, които преименуват мястото на “ Ла Ферме“, но за съжаление разрушават селището наред със изградените минерални бани. Дълго време след кръстоносците, минералния извор на трите нимфи е в пълно забвение и лежи под руини.

При владението на Сюлейман 1 Беликолепни (1520-1566) минералните бани са въстановени изцяло и е изграден хамам ( турска баня). В благодарност за излекуваната подагра, султанът възнаграждава щедро района и облагородява самото селище с изворите.

Най-интеренсата част от посещението на Аква Калиде е банята на султана. Тя е напълно въстановена в много красиви ориенталски плочки, изцяло в красива тъмно- синя цветова гама. Стенописите са изключително красиви в стил на османската империя 15-16 век.

Управничката на банята и на археологичния комплекс ни сподели, че само до преди 6 години се е къпала в банята, когато съоражението е било достъпно за граждани. В момента музейния комплекс предлага 10 минутна прожекция на куполния покрив на банята, която показва в много интерактивен вид историята на извора от древността до 16 век. Очарователната атмосфера на банята, наред с прохладата на мрамора на който седяхме, направиха трудно тръгването от това красиво място. С чувество за хумор уредничката вметна, че благодарение на лечебната вода нейните 310 години са едва видими:)

Отвън край банята има солидни останки от големите римски терми, които все още се проучват, но могат да бъдат разгледани.

Откъм входа на археологическия комплекс са минералните извори с топлата вода, която има приблизително 44 градуса. От скоро на амфитеатъра се провеждат концерти, предлагат се прожекции на кино на открито и други културни меропроятия. Има сувенирен магазин, заведение за хранене и кафене с много любезен персонал. Аква Калиде ни върна в една действителност на нимфи, а легендата ни накара да усетим историята откъм приказната и страна.

Пътувайки от Бургас до моя роден град Ямбол, реших да мина през село Кабиле, което е лесно достъпно от магистралата Тракия вече. За любителите на история и археология, село Кабиле е известно с археологическия резерват в подножието на Зайчи връх, който е част от стоте значими национално- исторически обекти. Резерватът включва много богат музей и археологически разкопки на селище с важни гео-политически функции датиращо от 2ро хилядолетие пр.Хр.

Този път причината да мина през село Кабиле ( акцентът е върху втората сричка) беше китния манастир, в който не бях стъпвала от години. Намира се на 6 километра от град Ямбол, срещу бившите военни поделения на селото. Манастирът е разположен между нивите, непосредствено след селото, по пътя за град Ямбол. В далечината, на фона на пожънатото златисто поле, прилича на малък зелен оазис. В миналото мястото е било гора. Известен е в околията с лечебната вода, която според игуменката Минодора е текла тук отпреди 1000 години. Преданието говори, че през късната античност (4-5в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1км. от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата, Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор. Манастирът първоначално е бил мъжки, имало е гръцки и грузински монаси. Има информация през 14 век, че се превръща в женски метох и е бил обитаем до падането на България под Турско робство. Тогава бива напълно опожарен и потъва в забвение.

От тук историята на манастира в село Кабиле е свързан с края на 19 век, когато собственик на нива – Стоян Ганев, сънува жена, облечена в черни дрехи, която му посочва, че в неговата нива има извор, който той трябва да разкрие. Той започва да копае на посоченото място и там бликва извор. Вестта се разчува по цялата околност. Мястото започва да бъде посещавано от хора, които си пълнят и пият от лековитата вода, като се изцеряват от различни болести. Стоян Ганев решава да зарие лековития извор поради неразбирателство със съседите си и мигновено ослепява.

След 17 години съпругата му възобнобвява извора, като този път двамата със своя съпруг решават нивата, в която е бликнала водата, да подарят за манастир. Така те се превръщат в първите ктитори. Именно с подаръка на тази нива се свързва и възникването на манастира. През 1917 година те изграждат постройка над извора. Първият храм е построен през 1923 година, който е дървен, а през 1931 година се съгражда и каменният храм. Първоначално манастирът се е наричал аязмото – заради местността. Той съществува до 1956 година като енорийски храм на село Кабиле. От 1956 година сливенският митрополит Никодим тържествено обявява манастира за епархийски и назначава първата игуменка. Това е монахиня Евдокия. Интересно, е че тя е била напълно сляпа и 54 години управлява манастира с помощта на още две монахини и миряни, които са и помагали.

В момента манастирският комплекс представлява един красив зелен кът в средата на Ямолското поле, в който хора от околията идват освен да напълнят от лековитата вода от Аязмото и да отпочинат в една приказно-зелена градина.

Водата извираща от аязмото намиращо се на гърба на храма е с мек вкус, а в горещия юлски ден ми се стори ледено студена на фона на горещината на жежката мараня на равното поле. Повечето посетители идват за благодатната вода водени от вярата, че аязмото на манастира ще им донесе здраве и дълголетие. Често изцелени се завръщат с щедри дарове. Няколко са случаите на изцерена слепота с водата от манастира.

Самият храм е богато изографисан с великолепен олтар от извезана дърворезба. В момента на посещението служителите се готвеха за предстоящо кръщене и вътре имаше красива украса за хубавото събитие.

В страни от аязмото се намира един малък параклис в много аскетичен вид, в който се палят свещи вместо в църквата за безопасност, наречен “ Вси светии“.

Манастирският комплекс е изцяло на самоиздръжка и монахините отглеждат почти всичко, което им е необходимо за прехрана в обширна зеленчукова градина. В момента, част от хотелската част е разрушена и с дарения на частник се строи изцяло нова жилищна част за посетители с различни болести От кратък разговор с една от послушниците, разбрах, че в момента има 7 монахини, които живеят в манастирския комплекс и се грижат за него. Монахиня Минодора, игуменката, главният двигател във възстановяването на мастира в днешно време казва, че най-вече вярата лекува. “Самата вода не лекува, а вярата лекува. вода наистина е свята. От различни градове от цяла България идват хора, за да си пълнят вода – за здраве или различни болести. “

Ако в съвремеността потърсим пример за будители, сред тях безспорно са учените от Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. И не само защото буквално будуват нощем, а защото са запазили ентусиазма си да правят наука, макар и с оскъдно финансиране. Националната астрономическа обсерватория „Рожен” е разположена на родопския връх Рожен, на 1750 м надморска височина, на около 25 км от гр. Смолян. Обсерваторията е открита през 1981 г.Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура за над 12 млн лв и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в района на Югоизточна Европа.Най-интересното е,че там има построена писта за хеликоптери навремето от другаря Живков, която е използвана от тогава до сега само един път – на откриването и от същия господин Т. Живков:).

На Роженската обсерватория се озовахме в един от дните на Роженския събор. Открихме пътя до нея буквално на два хълма разстояние от поляните на събора и веднага след настаняването ни в палатковия лагер се информирахме за часовете за посещение. Обсерваторията се намира около 15 км. от Пампорово и на толкова от Чепеларе, и на три км от Роженските поляни. Пътят от Роженските поляни е нов и хубав в по-голямата си част.

Посещенията бяха през час и посетители не липсваха покрай събора на съседните поля и. Посрещна ни млад астролог, който с много ведра усмивка и заразяваща енергия ни предразположи към нашето познавателно приключение в света на астрономията.

Беше ни интересно да узнаем за историята на малкия параклис, който се намираше непосредствено до входа на сградата с големият телескоп. Разбрахме, че НАО Рожен е единствената в света обсерватория, на чиято територия има сграда с религиозни функции! Беше иронична колаборация между науката и религията, в която очевидно и двете съжителстват до ден днешен в мълчаливо съгласие:) . Храмът “Света Троица” е имало идея да бъде съборен, за да може да бъде построена голяма рампа, на която делегациите да се снимат за спомен пред обсерваторията. Слава Богу, никой не се е решил да събори храмът. Скромната свята обител беше отворена при нашето посещение и дори имаше запалени свещички. Приехме го като Божествената подкрепа за най-голямата научна обсерватория! За да разбираш звездите е необходимо да вярваш в Божествения замисъл за съвършената хармония на космоса!

Обсерваторията предлага дневни и нощни посещения, като за нощните е необходима предварителна заявка и минимум от 4 посетители. По време на нашето посещение се намирахме в залата под купола с 2-метровия телескоп Ричи-Кретиен-Куде (РРК), който притежава основно огледало с диаметър 2 м. Разбрахме, че обсерваторията има общо 4 телескопа. Покривът се отваря и цялостният купол се върти на 360 градуса.

Беседата беше представена на разбираем език с минимално количество астрологически термини, но голям обем информация!

Всички присъстващи попивахме с детско любопитство думите на младия астролог, който с увереност цитираше имена на съзвездия, разстояния в светлинни години и охотно отговори на пороя от въпроси последвал презентацията.

• 

• 

В самото помещение, в което е телескопа, имаше красива изложба със снимки на различни звезди и други интересни наблюдавани през годините обекти. Там можеше да се видят изложени и старите пултове, с които преди години се е управлявал телескопа! Компютъризирането на телескопът е осъществено с Европейски фондове на сумата от 300 000 Евро!

Желаещите и тези, които не се страхуват от високо се разходиха по рампата-тераса около самата сграда, която като височина е около 5-6 етажна сграда. Гледката от балкона на Обсерваторията беше уникална и 360 градусова. Виждаха се Роженските поляни, Кулата Снежанка и дори част от Пампорово.

• 

На територията на самата обсерватория Рожен са разположени още няколко по-малки сгради, сред които работни центрове, административна и жилищна сграда, а също така и няколко кошера. Видяхме метеорологична станция, с уреди с най-причудати форми и предназначения.

Ог медиите знаех,че обсерваторията неколкократно беше пред закриване, поради липса на достатъчно финансиране. Действително базата около сградите беше доста занемарена, макар, че портиерът ни каза, че има достатъчно персонал за поддръжка на територията на обсереаторията. Уверихме се, че малкото хора, които продължават да работят там го правят с истинска страст и порив да откриват и да допринасят към света на науката с нови факти и открития. Едни истински будители и радетели на науката!

В България съществуват вълшебни места, които са извор на надежда и предизвикват усещане за докосване до тайнството на природата. Планината Родопи, известна като „свещената планина“ е осеяна с множество енергийни места и е люлка на много легенди. В красива местност на южните скатове на планината се извисяват три върха, които образуват свещен енергиен триъгълник – Кръстова гора – Караджов камък – Белинташ . Те са били светилища още от древни времена. Трите родопски върха с почти еднаква височина (1418, 1448 и 1226 метра), които като че ли образуват едно магически затворено пространството и са взаимносвързани енергийно.

Вече бях посетила магнетичният Белинташ и Караджов камък и идвайки от Роженския събор беше логично да отдам почит и на това свято място, което българите наричат „чудото на вярата“.

Местността Градище, по-известна като Кръстова гора, се намира на 6 км от с. Борово и на 45 км от Асеновград, след красиви букови възвишения на Средните Родопи (име, дадено й заради формата на кръст, която има). Стига се по тесен път, който лъкатуши покрай великолепни пейзажи на Родопския масив.

За Кръстова гора се знае и много и малко. Това е така, защото в местността се крият неразгадаеми тайни и се случват необясними неща. Интересно е вярването, че там се намира една от точките на света, където „Господ слиза при земните хора“. Според легендите кръстът, на който е бил разпнат Исус Христос, е скрит в дебрите на Средните Родопи. До 17-ти век разпятието е било пазено именно в манастира „Света Троица“. Тогава обаче турците разрушават манастира до основи и помохамеданчват населението в областта. Но трима черноризци – монаси успяват да скрият реликвата в една пещера наблизо. Вярва се, че тази реликва прави Кръстова гора вълшебна – защото в недрата си крие Христовата сила.

През 1933 година по тези земи се заселил Йордан Дрянков, който бил роден в село Ковачевица и до края на живота си бил изключително религиозен. Една вечер той имал видение – Бог му разкрил, че в миналото на хълма е имало красив храм, където се съхранявал Христовия кръст и сега той трябва да постави на върха нов кръст. Човекът разказал на цар Борис Трети за своя сън и през 1936 година, с подкрепата на цар Борис Трети, на най-високата точка на Кръстов връх бил поставен голям метален кръст, който станал най-изконният символ на местността. Борис дарява кръста и като признателност за излекуването на сестра му Евдокия, която след като преспива във манастира, оздравява като по чудо от неизлечима болест.

Поклонниците вярват, че този кръст има лечебна сила, затова не е случайно, че пред него винаги се извива дълга опашка от хора. Отрупват го с дрехи, които хората обличат след това, за да им донесат изцеление от болести и страдания. И наистина, след посещение на Кръстова гора, хората разказват, че на всеки се е случило някакво чудо. Усещането ми пред кръста беше наистина за святост и смирение, Миряни от цялата страна идват за да се преклонят пред святата реликва.Опашката за моя радост в този ден беше доста скромна. Мястото покрито от сенчестите дъбови дървета около него приличаше на скромно светилище. Всички се редяхме в мълчание и преклонение пред кръста, пристъпвайки с молитвите си в сърцето.

Легендата разказва, че по време на освещаването на кръста от свещеника Петър Василев Кошелев, върху менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче и литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Хората последвали гълъба и така открили мястото на старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала. След разчистването на натрупаните камъни от това място бликнала вода. Това е точно аязмото в близост до църквата, което се нарича „Гълъбичката“ и от което хиляди вярващи в чудодейната му лечебна сила си наливат вода с надежда за изцеление .

• 

• 

• 

От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и надеждата. През годините на комунистическия режим пътеката не секва, макар че нейният първооткривател – Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч. Истински Кръстова гора се възражда след 1989 година, когато отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани, идва тук. Тогава се изграждат манастирският комплекс, църквата и параклисите.

В новите времена мястото ражда нова легенда, свързана отново с кръста, но и с възмездието. През октомври 1994 година дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е намерен, до него бележка –

„Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми„.

Това разбира се е легенда, която съпътства митичната история на цялата местност . Днес на мястото на стария кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди векове тук, още се съхранява в църквата.

През 1956 г. църквното настоятелство на село Борово и всички вярващи жители поемат инициативата да построят църквата „Св. Троица“ върху останките на стария манастир, като за градежа използват откритите на мястото дялани камъни. Пристроено е и двустайно помещение за множеството поклонници, стичащи се от всички краища на страната в търсене на цяр. Две години по-късно „Св. Троица“ е осветена.

През тоталитаризма управниците харесали местността за лов и забранили достъпа на миряни. Едва през 1988 г. с позволението на Тодор Живков Кръстова гора е отворена за богослужения и свободни посещения. В началото на 1995 г. започва строежът на нова двуетажна църква – „Покров на Света Богородица“ и на 22 септември 1995 тя е осветена в присъствието на Патриарх Максим.

• 

• 

• 

• 

• 

Към кръста се стига по пътека, оградена от общо 12 параклиса. Те носят имената на дванадесетте апостола. Когато времето е лошо, а също и през нощта, в тях се подслоняват много вярващи. Жените, които искат да забременеят, преспиват една нощ в някой от параклисите или на друго място на хълма. Вярва се, че след това Бог ще им помогне да се сдобият с рожба. Параклисите са красиво изографисани, някои от един и същ иконограф и са построени със дарения от миряни.

Наоколо по камъните могат да се видят сякаш изрисувани от природата кръстчета. Хората, дошли тук, си взимат от тях с надеждата да им донесат здраве и късмет. Аз уви, не успях да намеря такова, но напълних от лечебната вода от аязмото, която имаше много мек и приятен вкус и беше истински елексир в горещия юлски ден,

• 

• 

• 

Много хора са ставали свидетели на чудесата, които са се случвали на Кръстова гора. Всеки петък по време на нощните бдения, много от хората, истински вярващи в силата на Бог, разказват че за споходени от видения които им предсказват бъдещето.
Храмът “Покров на Света Богородица” е единствения в България, където вярващите могат да присъстват на нощна литургия. Тя започва в 0:00 часа и приключва около 2:00 часа в полунощ. Казват, че енергията на Святото място е най-силна на Кръстов ден – 13 срещу 14 Септември всяка година.

По време на литургия в църквата хората носят питка, върху която слагат свещ. След като бъде осветен хляба, той се раздава на присъстващите. Носят се и дрехи за освещаване по време на литургията. След това се преспива с осветена дреха на самата Кръстова гора или тя се дава на болен да я облече, за да си отидат неговите болести и проблеми.

Някои от поклонници споделят, че след литургия на небето се появявал образът на целия Йерусалим, сияещ сред звездите. Други разказват, че нощем над храма видели да виси светещ огромен кръст. По време на вечерня понякога се чували песните и стъпките на дванадесетте монаси, които били посечени през 17-ти век от турците заради отказа им да предадат вярата си.

Срещу скромна сума манастирският комплекс „Кръстова гора – Св. Троица“ предлага 120 места за пренощуване на вярващите. Най-близкото село Борово също има множество опции за престой в подножието на Кръстова гора.

На Кръстова гора Господ дарява здраве на вярващите и те там се чувстват най-близо до Бог, не само заради високата надморска височина, но и заради магическата енергия на мястото. Кръстът зарежда с енергия за месеци напред, твърдят присъствали на тайнството. Смята се, че който е бил тук три пъти, става хаджия. Голяма част от миряните изминават дългия път догоре, само за да се заредят с енергия. Аз също бях категорична – в това място има нещо магическо. То е заредено с положителната енергия, надеждата и вярата на хилядите миряни, които го посещават и вдъхват живот на чудото. Дали всичко това е легенда или има частица истина, едва ли може да се каже. Факт е, че хиляди хора посещават това място всяка година, водени от надеждата за здраве, късмет и изцеление. Може би, именно силната вяра е тази, която прави това кътче в Родопите специално и заредено с много позитивна енергия.