Danielatravel

Като горд наследник на една от най-влиятелните цивилизации по нашите земи, тази на Траките, си поставих за цел да обиколя по-големите гробници и могили, които са на територията на България, за да мога да науча всичко, което е достъпно като информация за тях от личен опит. Тракийските гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Почти всички те се намират засипани в надгробни могили и по този начин са били съхранени до днес. На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили,, от които са проучени едва около 1000.

Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия. Най-голямо струпване обаче имаме в България, което показва категорично къде е бил центъра на тази култура.

Бях посетила вече Казанлъшката гробница, гробницата в Мезек (за тази гробница съм писала в отделна статия), гробницата при Свещари, гробните в “Долината на царете” (Казанлък), гробниците в Старосел, античната куполна могила до Поморие ( за нея имам също написана статия).

Имах пътуване към Харманли и първото нещо което направих преди да се отправя натам беше да намеря как да стигна до и Александровската тракийска гробница, знаейки, че се намира наблизо, за да допълня своя списък с Тракийски гробници.

Гробницата носи името на селото до което се намира. Село Александрово е разположено на равно разстояние между градовете Хасково, Хаманли и Димитровград, в Източните Родопи, община Харманли. За самата гробница знаех, че е забележителна със запазените си стенописи, които могат да се сравнят с тези от Казанлъшката гробница и тези от Свещари и Мъглиж.

.

След като пристигнах на посоченото от табелките за гробницата място, установих, че самата гробница е капсулирана, за да бъдат запазени безценните изображения, почти веднага след нейното откриване от професор Китов( като тази в Казанлък). За обществеността е построен музей, в който е изградено копие на самата гробница и представлява своеобразен център на Тракийско изкуство в Източните Родопи.

Разбрах там, че Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната, а от 2011 г. е и част от Стоте национални туристически обекта на България. Създаден е през 2009 с помощта на японското правителство.

В Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ има фотографии на праисторически светилища и тракийски паметници от региона както и забележителни артефакти наред с копието на тракийската гробница.

Много интересна за мен беше историята на откриването на гробницата, която бих искала да разкажа за любителите на истории в стил Индиана Джоунс.

На 17 декември 2000 г. – последният ден от разкопките на две малки тракийски могили в региона, ръководителят на археологическия екип-небезизвестния д-р Георги Китов се отправил към близкия град. Докато пътувал, той забелязал нещо странно в могилата срещу разкопките.

Могилата Рошавата чука се откроява сред ниските хълмове на околността с впечатляващите си размери – височина 15 м и диаметър 70 м. Частично обрасла с храсталаци и дървета, могилата не била разкопавана. В този декемврийски ден обаче д-р Китов ясно видял зейнали изкопи по повърхността на могилата. Преди изкопите ги нямало. Някой бил копал в Рошавата чука и този някой не бил археолог. 

Когато археолозите пристигнали на могилата, за да направят оглед, те попаднали на пресен изкоп, който водел до каменна плоча от покритието на коридора на гробница. Плочата била счупена. Вътре било тъмно. 

Д-р Китов се спуснал в изкопа и се промъкнал през тясната дупка в коридора. Той го отвел в предкамера, която се отваряла към тъмно, кръгло помещение, пълно с отломки. И тогава археологът видял нещо зашеметяващо. Невиждани дотогава изображения покривали стените – от мрака изникнали мъже, които преследвали и убивали елени и глигани. Тази невероятна история е една от малкото в които иманярските набези са довели до откритие, а не до разграбване!

Гробницата е построена от правилно одялани каменни блокове. Коридорът ѝ е дълъг 14,4 м – един от най-дългите в България. Предкамерата също е изрисувана. По стените ѝ има зле запазени, но все още впечатляващи изображения на конници и танцьори. Камерата е висока 3,4 м и с диаметър 3,3 м. В нея има каменно ложе и втори стенопис в лошо състояние – под ловците е изобразена сцена на пируващи хора.

Гробницата е построена в края на IV или началото на III в.пр.Хр. и е била ограбена.Според д-р Китов Александровската гробница била храм на обожествения си собственик. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи.

Историческите и художествените качества на Александровската гробница и стенописите ѝ са неоспорими. Модата за издигане на гробници с украса се появила сред траките през V в.пр.Хр. и продължила до идването на християнството през IV в. Но траките започнали да изобразяват хора, животни и божества едва в края на IV в.пр.Хр.

Много от сцените представляват загадка за нас в днешно време. Предполага се, че сцените с лова и пиршеството изобразяват блаженството, което очаква в отвъдното последователите на тракийския Орфизъм – мистериалната тракийска религия, достъпна само за посветени. Посветените в 0рфизма вярвали, че след смъртта си ще се превърнат в полубожества. Ето удивително красивата фреска от тавана на гробницата, което впечатлява с елегантността на фигурите и точната ръка на майстора зограф:

Интересен момент е, че камерите са построени и изписани бавно и прецизно, докато коридорът е построен грубо, и е изписан само частично. Това навежда археолозите на мисълта, че строителите и художникът  започват бавно да създават гробницата и изведнъж нещо ги подтиква да ускорят процеса. Какви са причините за момента остава загадка. Един от интересните стенописи в гробницата е изображението на гола мъжка фигура, замахваща с двойна брадва. Според изследователите, това вероятно е изображение на митичен герой.

Друго изображение, което представлява особен интерес е това на млад мъж в профил наляво. Над портрета има и надпис с гръцки букви, който според историците, означава Кодзимасес Майстора. Вероятно това е човекът, чието дело са стенописите в гробницата.

Богатата експозиция на Музея показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като въоръжение, накити, съдове…

Сред най-ярките експонати в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 – 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.