Danielatravel

Пред Горнобанския манастир Св.Св. Кирил и Методий се озовах в една слънчева януарска неделя на път за връх Дупевица, най-високата точка на Люлин планина. Знаех, че манастирът е част от Софийската света гора, която обхваща 14 манастира построени по протежението на Витоша и съседни на нея планини. За два от тях вече съм писала в блога си: Кокалянският и Земенският манастир. Светата обител се беше притаилa в края на пътя на вилната зона на Горна Баня, почти незабележимо притихнала между клоните на дърветата и като, че ли се спотайваше настрани от глъчта на децата, пускащи се по близките Бонцови поляни.

Днешно време Горнорнобанският манастир“Св. Св. Кирил и Методий“, известен също така като Люлинският манастир е лесно достъпен за столичани и любители на еднодневните планински разходки. До манастира се стига с кола от софийския квартал Горна баня, като разстоянието до там е към 5-6 км. Трябва да се поеме по улица Обзор от квартала, да се излезе от Горна Баня, да се мине през вилната зона на Горна Баня и да се поеме по левия път на разклона след вилната зона. Манастирът се намира малко след този разклон.

Днешният облик на манастирският комплекс представлява само храмът, който в неделния ден беше отворен за посещение. Той е бил възстановен през 1875, но без съществувалия до тогава купол. Интериорът на църквата беше с много скромни стенописи, единствено над олтара. Скромната обстановка се допълваше от икони от различни размери, окачени по стените, или положени на столчета и масички с различни размери.

Има няколко предания за основането на манастира, за които обаче няма писменни доказателства. Някои изследователи свързват началото на манастира с крепостта, охраняваща Бучинския проход. След завземането на Византийската столица Константинопол от Османската империя през 1453г., което бележи окончателното разпадане на Източната римска империя, Султан Мохамед II обещал региозни свободи на местното християнското население и закрила на духовенството. Точно тогава монаси построяват и Горнобанския манастир. Манастирът според предание е един от 40-те, основани през ХІІІ в. от сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин (по годините на царуването му – 40).

За Стефан Милутин е отделена една от стените на църквата, където подробно е описано житието на сръбският владетел, който е бил канонизиран след смърта си от Сръбската Архиепоскопия. Свети крал Стефан Урош II Милутин e бил един от най-великите сръбски владетели, царувал от 1275 г. цели 45 години. Той положил големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по пожертвователност към Църквата и строителство на храмове (построил повече от 40 църкви). Той е бил син на крал Стефан Урош I (1243-1276) и на френската принцеса Елена Анжуйска.

Сред написаното за житието на владетеля, се отделя място за приноса му към тази част на България, за християнското му милосърдие и помощта, която е оказал приживе на населението живущо в региона. Крал Стефан Урош ІІ Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу Византия в Македония, в труден за Търновското царство момент.

Името на Стефан Милутин е останало в историята на България, като човекът, който свързва династията на Неманичите с тези на българските царе управлявали Търновското царство. Неманичите са били известни със своята набожност и добродетелност.

Легенда гласи, че Стефан Милутин е дал обет да построи по един манастир за всяка година от неговото царуване. Така се свързва името на владетеля с манастира, чиито мощи дълго време не намират покой и биват пренесени за безопастност на различни места след смърта му, като едно от местата е и манастирът Св.Св. Кирил и Методий. През периода приблизително 1897-1804г мощите са пренесени в Люлин планина при Люлинския манастир за да бъдат скрити от ордите на Осман Пазвантоглу и са се пазили тук в размирните кърджалийски времена.

Сега мощите на светеца са поставени за поклонение пред иконостаса в катедралния храм “Св. Неделя” (в миналото известен като: „Св. Крал“) в гр. София. През 2006 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да даде част от мощите на св. крал Милутин на Сръбската църква.

Горнобанският манастир е бил многократно разрушаван, а по-късно – съграждан отново. През 1863г тогавашните жители от Горна Баня, издействат официално разрешение от турските власти за възстановяване на манастирския храм „Св.Св. Кирил и Методий“. Най-голям радетел на това богоугодно начинание е бил дядо Цене (името му е вдълбано в камък от стената на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започнал възстановяването му. Турците го арестували и го закарали на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството. С подкупи и хитрост дядо Цене изкарва само два месеца и половина в зандана. След това Цене събрал стадо от 600 овце и ги закарал в Цариград с намерение да се срещне с везира. Подарил цялото стадо на великия везир, но получил разрешение за съграждането на манастира. Завръщането му в Горна баня се превърнало в празник. Новият храм е осветен през 1876г.

След Освобождението Горнобанският манастир се замогнал и се сдобил със значителни имоти. През 50-те години на XX век в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие Светата обител е възстановена, но през 1972г, пожар унищожава манастирските сгради. Скоро след това е възстановен само храмът, запазени са някои от старите стенописи – тези зад олтара.

Манастирът е обявен за паметник на културата, но в него няма монаси. По стар обичай на 30 октомври всяка година се чества празника на Свети Крал Стефан Милутин.
Храмът, отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки, а наблизо ромоли чешма със студена планинска вода.