Danielatravel

Някои църкви предизвикват интерес сред миряните и туристите поради факта, че съдържат мощите на свети хора или частица от плащите им или тленните им останки.Други пък са известни с майсторски изографисаните си иконостаси или с необичайната си архитектура. Трети защото пазят грижовно реликви от нашата вековна история, давали са подслон на будители и революционери през преломни времена или са били средище и пазители на българската книжовност.

Църквата „Свети Иван Рилски“, в близост до град Твърдица обаче е известна с необичайното си местоположение -в средата на язовир! Този язовир се нарича „Жребчево“ и е един от най-големите язовири в страната. Заема цели 25 квадратни километра по поречието на Тунджа.

Днес църквата е известна най-вече с прозвището „Потопената Църква“. Потопената църква се издига край самия бряг на язовира.Всъщност е построена на възвишение – така че да се вижда от цялата околност.

В месеците на пълноводиеб –пролетта, при топене на снеговете – църквата остава на 2/3 от височината си потопена. Спадне ли нивото на яз. Жребчево, църквата излиза на сушата и тогава може да се влезе в нея. По стените, вместо иконите и стенописите от преди години, се откроява релеф от черупки на миди и речни камъчета. По времето на моето посещение „Потопената църква“ беше на почти сто метра от водата и имах шанса да я посетя за моя голяма радост.

Църквата е издигната в края на 19 век в село Запалня, но заради строежа на водоема хората се изселили, а църквата изоставена и залята. През годините не веднъж се показва на повърхността, после отново бива потопена от водите. Храмът, носил името на българския светия Иван Рилски, е издигнат през 1891 година.Той е единствената останка от тогавашното село Запалня, което е потопено заедно с още две села преди 50 години заради строежа на язовир Жребчево.Язовирът е построен през 1959 – 1966 г. На възвишение в близост до останките на църквата се намира изоставено гробище. Пред него с лице към яз. „Жребчево“ е поставена паметна плоча за потопеното село Запалня. Надписът върху нея гласи:

В близкото градче Твърдица пък е съхранена камбаната на “Свети Иван Рилски”. До днес тя стои в камбанарията на храм “Света Петка”. Бие всеки път, когато някой от хората живели в чашката на язовира почине.При всяко пролетно пълноводие потопеният храм на село Запалня е впечатляваща атракция. По бреговете на язовира се тълпят туристи и фотографи.

Храмът изглеждаше доста запазен, като че ли неподвластен на годините и на метеорологичните условия и водната среда, в която е през повечето от годината.

Съдейки по поставеният свещник с полуизгорели свещи и няколкото икони поставени до прозореца на импровизирания олтар, църквата продължаваше своя живот като храм. Въпреки липсвашите врати и покрив,усещането беше много интимно и проникновено.

Запазената арка над липсващия таван като че ли нежно обгръщаше и пазеше храма като каменен ореол. Усещането беше много мистично, като в останки от корабокрушенски кораб, случайно изтласкан на брега.Разбрах по-късно, че много хора идват тук заради магнитичната енергия, която този храм излъчва, в което аз също се убедих с влизането си в храма.

Поради оттеглянето на водата през сухите летни месеци, пространството около църквата беше започнало да се покрива дори с трева. През пълноводните месеци, разбрах, че църквата се посещава и с …лодка!

Язовир Жребчево и красивата потопена църква са притегателен център за фотографи и художници, както и за феновете на дивото къмпингуване. Тук светлината и мистерията създават добри условия за изкуство.

Много скоро след моето пристигане, въпреки желанието ми да се уединя, заприиждаха коли, привлечени от тази необичайна забележителност за региона. Оттегляйки се от това магнично място, продължих да следя с поглед отдалечаващата се църква като се опитвах да си я представя обгърната във водите на язовира.