Danielatravel

За пещерата „Венеца“ бях чела, че е една от най-красивите пещери на територията на страната ни, от общо 121 открити до сега. Близостта и до пещерата Магурата, както и значително по-малкия и размер са причините повечето хора да не знаят за нейното съществуване или да я подминават неоснователно.

След уикенд из Белоградчишките скали, реших, че ще успея да хвана последната обиколка на пещерата за неделния ден и се запътих с пълна газ към тази каменна феерия. Исках да разбера, дали репутацията и на каменна подземна феерия е основателна.

Достигането до пещерата е много улеснено с табелки, идвайки от Белоградчик. Местността в която е открита пещерата е част от Старопланинския масив и се нарича Чукара. Самото име на пещерата идва от едноименния планински рид, издигащ се до нея. Пещерата Венеца се намира на 14 км източно от Белоградчик и на 300 метра южно от село Орещец, Видинско.

Пристигам малко преди 17:00 ч., когато е последната обиколка с гид. По традиция в пещерата се влиза на всеки кръгъл час, така, че имам достатъчно време да прочета изложената информация и да сложа каската, която ми се полага за разходката вътре. Минути преди самия тур се събираме една колоритна група от различни възрасти и всички оборудвани тръгваме по стръмна и скосена стълба към низините на пещерата след нашия гид.

От нашия словохотлив гид разбирам, че пещерата е открита е сравнително скоро – при взривни работи през 1970 година, а пък за туристически посещения е отворана едва през 2015 г. След откриването на пещерата е имало множество набези от иманяри, поради което се е наложило да се циментира входа до началото на реставрирането и облагородяването на пещерата.

Когато обаче пещерняците от клуб „Бел прилеп“ разказват за пещерата, много често употребяват думата „уникална“: сталактити, които нарастват настрани, в противоречие със законите на гравитацията, най-голямото пещерно образувание в България – сталактон с големина 25 метра, и то от оникс. Същите тези пещерняци, които, освен „Венеца“, са разкрили и картирали над 120 пещери, твърдят, че именно „Венеца“ е най-красивата сред тях.

При откриването на пещерата, която е била естествено запечатана до този момент, по целия й под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали.

Пещерата е дълга 300 м, а достъпни за посетители са около 200 метра. Състои се от пет зали, като в първите четири са по-голямата част от пещерните образувания, а в последната има шест поредни пропасти, най–дълбоката от които е 12 м. Денивелацията е 26 м и въпреки че са оформени пешеходни маршрути – пътеки със специално нехлъзгащо се покритие и обезопасителни парапети, пещерата не е подходяща за хора с двигателни затруднения и хора с голямо наднормено тегло – преминава се през няколко много тесни места. Хора с фобия към тесни пространства също може да не се чувстват комфортно.

Влажността вътре е почти 100%, а температурата е постоянна – 9,6 градуса: задължително е да сте със здрави, непромокаеми обувки и дори в най-големите летни жеги да сте подготвени за посещението си в пещерата с връхна дреха.

На множество места в коридорите се налагаше почти на преминем в клек, като невнимателните от нас често се удряха главите, макар и с каски, което развеселяваше цялара група.

Изключително впечатляващи са пещерните образувания – неповторими по изящество и цветове, истинска феерия от причудливи форми и изображения – „Лалето“, „Ръката на бог“, „Богородица“, „Пеликана“… За вълшебството допринася и изграденото по европейски проект ефектно цветно осветление. Посетителите могат да видят тук всички категории калцитни образувания, включително редките гроздовидни сталактити, „скални драперии“, а също ледени кристали и арагонити.

Пещерата работи всеки ден, като се влиза на кръгъл час от 9 до 16 ч. през лятото и до 15 ч. през зимата. Цената за възрастни е 8 лв., пенсионери, студенти, ученици и групи (с удостоверяващ списък) ползват намаление. Влизането става на групи от 15-20 човека. Обиколката трае около 30 мин, но може да продължи и повече, ако групата има специални интереси или прави снимки.