Danielatravel

Ако се чудите къде в България първи посрещат слънчевите лъчи, отговорът е на Северното Черноморие, или по-точно на малкото, но гостоприемно селище на нос Шабла. Град Шабла е разположен на 72 km на изток от Добрич, на 25 km на североизток от град Каварна и на 7 km на запад от нос Шабла. Самият нос е варовикова скала, с височина до 10 м над морското равнище. Нямаше обозначени табели за него от селото Шабла, но се ориентирахме по бяло-червения силует в далечината и само след 6 километра след него се озовахме пред гордата осанка на фара.

В античността тракийското племе гети обитава тези места, районът е част от Одриското царство. Множество тракийски надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Античното тракийско поселение от VI-V в. пр. Хр., прераснало в края на II в. пр. Хр. в пристанищен град, е открито при днешното рибарско селище „Кария“ на нос Шабла. Интересно е да се знае, че връх Кария на Антарктическия полуостров е кръстен на селището Кария. Според кмета на града Шабла е открито най-старото технологично обработено злато в света, предхождащо с петстотин години крупните находки от Варненския халколитен некропол.

Фарът на нос Шабла е най-стария и най-високия у нас – цели 32 метра. Построен е по френски проект през 1856 година. Боядисан в бяло и червено, той е единствения фар в България с тази разцветка, като до 30те години е бил бял. Фарът повече от век и половина указва пътя на мореплавателите в Черно море и предпазва корабите от сблъсък с подводен риф, който е с дължина близо 1 морска миля, както и от затъване в плитчините между нос Шабла и село Тюленово. Гръмотводът му е позлатен.

Бялата му светлина просветва три пъти на всеки 25 секунди, като при добра видимост се забелязва от разстояние 17 морски мили.

Шабленци не без гордост споделят, че притежават умалено копие на едно от седемте чудеса на древния свят – Александрийския фар. 132 са стъпалата, които водят до халогенния прожектор, който стои на неизменна вахта и осветява пътя на корабите.

В стените на кулата преди повече от 10 години е вградено послание за бъдните поколения. Посланието на пазачите трябва да бъде отворено през 2056 г. То съдържа данни за разстоянието от брега до фара. Мъжете измерили, че разстоянието е 13 мeтра, а според запазени статистически данни през 1948 г. то е било 29 м. Пазачите искат това разстояние да бъде измерено и сравнено след години.

Макар и да е в рамките на военна зона, има дни в седмицата, в които фарът може да се посети. На караулката на фара е гравиран образа на султан Абдул Меджид-рядкост за времето си да се оставят образи върху постройката му, което показва, че той е имал значение за местността или самото съоражение.

Любопитно е, че именно тук е работила и единствената жена пазач на такова съоръжение – Тодорка Хаджииванова. Дамата и нейният съпруг Иван дълги години са обслужвали фара. Днес техният син Атанас Атанасов е наследник на професията им и е началник на морското навигационно съоръжение. Паленето и гасенето на фара зависи от изгрева и залеза на Слънцето.

Противоречиви са мненията за спорния „Енергиен парк на пирамидите“, построен непосредствено до ограждението на фара. Пирамидалните конструкции и съоражения са 4 на брой и са разположени по протежението на фара.Паркът е построен през 2014 година и е дело на арх. Кристиян Маркулев. Мнозина намират множество масонски символи и елементи в него.

Пирамидите, колоните, шахматния под, отвесите – всички тези елементи, които присъстват в храмовете на масоните, са факти които дават основание за подобна хипотеза. В информационната табела към обекта също са изброени много ключови за масонската лексика термини – “Велик Изток”, “Светлината”, споменава се празникът Еньовден – основният празник на масоните.

В голяма табела ,авторът подробно описва своята концепция за своята арт инсталация, като посочва, че идеята му е била да покаже връзката между геометричните елементи, фалическото стърчене на фара и пътеките около него, като твърди, че важен е пътят, не толкова целта. Вдъхновен от правите линии на фара, от пирамидата на върха му, от връзката между космическото и човешкото, той преплита по авангарден начин всички тези елементи и символи в една голяма пленерна инсталация.

Въпреки значителната инвестиция в модернизиране на нос Шабла и привличане на повече туристи с този проект, обшествеността има противоречиви мнения за арт конструкцията.През 2016 годиниа обшината бива разследвани от прокуратурата за неправомерно похарчени пари без реална полза за нея. Макар, че за посетителя конструкциите изглеждат доста авангардно и атрактивно на фона на 160 годишната история на Фара, местните хора смятат за неоснователно и разточително усвояването на над 350 000 лева за подобен арт проект, при условие, че има много по-спешна нужда от укрепване на брега, който е подложен на постоянната корозия на морето.

Независимо от развоя на делото, енегрийния парк продължава да посреща туристите като предверие на фара и да предизвиква тяхото любопитство. Оставяме на времето да рещи дали модерното изкуство има място при историята.