Danielatravel

На територията на България съществуват множество скални манастири и черкви – в околностите на Провадия, „Аладжа манастир“ край Варна, в района на Карлуково, на Трън, на Видин, в Хасково. Скалните манастири в страната ни са предимно концентрирани в северната и част. Те са били изграждани на труднодостъпни места в карстови скали, като са служили за убежище на аскети или на християни, които са били преследвани за вероизповядването им.

Скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски“ се намира в непосредствена близост до Русе, в землището на село Бесарбово, в скалите край река Русенски Лом. Това е единственият действащ скален манастир в съвременната територия на България. Този факт беше основателна причина да се запътя в посока Русе през един от почивните дни през месец май, както и желанието ми да се потопя в живописното дефиле на река Лом.

Скалният манастир се намира само на 10 км от Русе, 104 км от Велико Търново и 80 км от Букурещ и може лесно да се намери благодарение на точните указания по пътя. За да се стигне до него, трябва да се премине дълъг, тесен път, който лъкатуши около коритото на река Русенски Лом. От едната страна са надвесени стръмни скали, а от другата е водата. Разстоянието от селото до храма е повече от километър.

Първата гледка, която се открива пред всеки наближил манастира, е на две големи цветни икони, изографисани в скалата.

До тях и издълбаната в скалата църква водят тесни стръмни стъпала, старателно изсечени в камъка. Огряна от слънцето църковната стенопис в непристъпния скален масив, събужда у посетителя чувство за смиреност и красота.

Манастирът е функционирал през вековете наред с близките и прочути скални манастири край село Иваново, също по поречието на река Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен. Край Русе се е намирала и скалната черква „Св. Петка“, която е засипана и унищожена при строителство на мост над река Русенски Лом преди 40 години.

Най-ранните исторически сведения за манастира са почерпени от османските данъчни регистри от ХV век. Паисий Хилендарски същ споменава манастира в своята „История Славяно българская“. Един от основоположниците на археологията в България, Карел Шкорпил, един от двамата братя Шкорпил, първи тръгва с експедиция по течението на река Лом за да опише Басарбовския манастир. Братя Шкорпил, наред с други археолози са имали отговорната задача да изследват и опишат археологически разкопки и места, поставена им от основания Комитет за старините към Народния археологически музей през 1911 с цел да се създаде археологическа карта на България.

Манастирът е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век. В този район на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом, долу-горе по същото време, са изградени още няколко скални манастира, останките на немалко от които личат и до днес. Скалите в района са варовикови и много ронливи. Те са били издълбавани за килии от монасите-исихасти в онзи период.

Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски, роден през 1685 г. и прекарал целия си живот в манастира. Името на св. Димитър Басарбовски, закрилник и някогашен монах на манастира, се среща още в „История славяноболгарская“, споменато още от Паисий. Първото чудо, което преподобният монах сътворил след смъртта си, е излекуването на сляпо момиче. В житието на Св. Димитър Басарбовски се споменава за неговото безкрайно смирение. Веднъж, без да иска, той стъпкал гнездото на птичка, която се била настанила на земята, недалеч от манастира. С молбата да му бъде простен този грях, Св. Димитър Басарбовски ходил три години бос с крака, причинил вредата, без да се бои от студ и лошо време.Нетленните му мощи стоели години наред под водата на реката, докато селяни ги открили и пренесли в скалната обител.

Светите останки от мъченика вършели чудеса и при тях се стичали на поклонение хора от различни кътчета на страната. При една от руско-турските войни обаче генерал от руската императорска армия решава да пренесе мощите в родината си. Измолени от румънски вярващи, по-късно чудотворните останки на монаха са били дадени като награда на Влахия. Така от юли 1774 година свитите лечебни мощи са в патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена“ в Букурещ. И до ден днешен хора от цяла Румъния и други краища на славянския свят се покланят пред светите нетленни останки на Басарбовския мъченик.

Влиза се в красиво озеленен двор, а пътека отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 година. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Южната стена на черквата е изградена от каменни блокове. Това дава представа как са изглеждали и останалите черкви в скални манастири, когато са били съхранени в тяхната цялост. За съжаление няма изографисани икони, нито има данни за такива.

Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 година. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житейни сцени с надписи на румънски (с кирилица) и гръцки език.

Не е известно кога манастирът е бил изоставен напълно и останал без монаси. Но в средата на ХХ век той е бил възобновен от монах Хрисант. Той идва от Преображенския манастир, Великотърновски манастир през 1961.Тогава са изградени и нови жилищни помещения.

В отделна тясна пещера се намира гробът на отец Хрисант, издълбан от самия него за само 100 дена. релефно портретно изображение.

В подножието на скалите се намират две стаи и трапезария, издълбана в скалите. На мястото на някогашните жилищни помещения високо в скалите сега се намират укрепени тераси, достъпни за туристи.

През 2005 година в двора на манастирския имот е започнал строеж на нова църква „Св.Преображение Господне“. Същата година Румънската патриаршия подарява на новопостроената църква икона с частица от мощите на Св.Димитър по повод 320 години от неговото успение. В момента на моето посещение, църквата се изографисваше и беше затворена за поклонение и посещение.

Цялата обител и дворно място се поддържа от един йеромонах по настоящем.

Близо осем века по каменната стълба на Басарбовския манастир ,водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни.