Danielatravel

Пътувах през Нова Загора в посока Ямбол и лъкатушкайки между селските прашни пътища, колата сякаш сама се запъти към село Коньово, намиращо се на около 15 км северозападно от град Нова Загора в Сливенска област. Бях чела, че предходната 2019 година на празника на Св. Богородица, 15 август, в селото родолюбиви дарители със съдействието на общината бяха издигнали мемориален комплекс, посветен на родения в селото Дядо Влайчо, известен освен с ясновидските си дарби и с изключителната си човечност и висок морал българин. Дядо Влайчо със своя светъл житейски път и пример за хуманност беше станал вдъхновение за изграждането на дом, който неговите съселяни бяха решили да нарекат Дом на доброто-веруюто на Дядо Влайчо приживе.

От вратата се озовавам в един зелен рай, който е в контраст с избуялите пожълтели треви от юлското слънце храсти наоколо.Красива ограда грижовно обгръща едно прекрасно поддържано место-реликва, като че ли осъзнавайки святостта на човека, чиито реликви и гроб съхранява.

Народът с благововение го нарича още приживе „дядо Влайчо“, още от както е бил 28 годишен, но не заради възрастта му, а поради изключителната му мъдрост, смиреност и свръхестествената дарба, която той е притежавал и използвал в полза на болните, слабите и нуждаещите се. За него се носят легенди. Предрича точния ден и час на смърттта на Георги Димитров, началото на Първата световна война, природни катаклизми, но уви, с ясновидските си способносто привлича вниманието на силните на деня и попада под прицела им.

През 60те години на миналия век вестник „Работническо дело“ е организирал национален конкурс за ясновидци. Дядо Влайчо категорично е бил определен на първо място. За огромно съжаление, поради естеството на социалистическата идеология, неговата дарба му носи много срадания, гонения и унижения от властта.Макар, че част от живота му минава в гонения, криене от властта, заточение в Белене,хората неизменно са вървяли по стъпките му, окриляни от надеждата да им помогне.

Дядо Влайчо не е търгувал с таланта си, напротив. Никога не е вземал пари ( голяма част от конфликта му с властта, която е искала да експлоатира дарбата му, водил се е от правилото „Даром съм го получил, даром го давам“ ( таланта си). За разлика от Ванга, той никога не става любимец на властта, нито преди 9 септември 1944, нито след това, макар, че мнозина съвременници свидетелстват, че дарбата му е била по-силна от нейната.

Ето няколко думи за историята на този голям българин и най-вече човек, наричан още и Безсребърника, поради безкористната си служба в името на хората.

Влайчо Жечев е роден на Голяма Богородица-15 август 1894 година ( не случайно тогава е открит и мемориалния комплекс) и умира през 1981 година. Отявлен последовател на Дънов, той построява комуна на своето дворно място, където са живяли и работили около 30 човека. Казват, че самия Дънов го е посещавал и предрекъл, че ще бъде негов наследник. Помагал е на партизаните, а след 9 септември 1944 , в неговия дом са заловени укрити от него царски офицери, които са бягали от режима в Турция, поради което дядо Влайчо е заточен за цели 5 години в Белене. Там той продължава да упражнява дарбата си и дори помага на надзиратели, като надвива жестокостта им и избягва мъченията от тях с благи думи и добри дела. Изумява всички, като предрича датата си на освобождаване, далеч по-ранна от тази от присъдата му.

След излизането си от Белене, дядо Влайчо намира райския си дом-градина опустошен и изцяло западнал. Назначен е за пчелар към ТКЗС в село Коньово, работа, която взема при сърце и с любов се грижи за животни, растения и всеки нуждаещ се, дирил помощ при него. Не след дълго време хората започват пак да прииждат пред вратите на дома му, узнавайки за дарбата с която той успява да утоли мъките им и да им даде надежда. Силните на деня, макар, че се възползват от дара му, решават отново да го ограничат и изолират и го поставят под домашен арест.

Лични вещи на дядо Влайчо-любимата му цигулка, с която е изпълнявал музика за паневритмията и печатната му машина, на която е писал поезия

Леглото на дядо Влайчо и лични вещи-част от експонатите в Дома на доброто

От 1965 до 1981 година започва номадския период от живота на дядо Влайчо, в който той странства от град на град, за да предотврати ново заточение Живее в големи лишения и в резултат от лоши битови условия умира от простуда. Той е прокуден от родното си място от партизанина генерал Чочоолу, на когото помага да се намери племенника му, паднал в кладенец и го спасяват от сигурна смърт! Това е благодарността на един комунист, пренебрегнал признателност и благородство в името на една антихуманна идеология и закони!

Обрекъл се да служи на хората-да милее и да тачи животните, да се радва на цветя и растения, на всеки да се притичва на помощ. Живота на дядо Влайчо и добрините сторени от него приживе, дълго време след кончината се разнасят като легенда, както тези на Христосовите апостоли.

В Дома на доброто е оформен специален кът, където са изложени лични вещи на дядо Влайчо – Библия, кандило, писма, дрехи. 

В Архитектурния комплекс е изграден скромен параклис, а в него в саркофаг почиват тленните останки на дядо Влайчо. Те са преместени от гробището на Коньово със съгласието на близките му по инициатива на кмета Николай Грозев, който е основния инициатор за построяването на комплекса. Параклисът носи името на свети Стефан, приживе небесния закрилник на дядо Влайчо.

Поговорих с уредничката на комплекса, която с вдъхновение ми разказа за многобройни случки от битието на този свят човек, за неговата неподкупност, човечност и скромност. Препоръча ми книгата на съпругата на племенника на дядо Влайчо, Мария Жечева от магазина към мемориалния дом, написана върху споменина на хора от повече от 700 благодарствени писма до него. Закупих книгата и я изчетох на един дъх с огромно възхищение и преклонение пред този свят човек, достоен пример за хуманност и житейски път.

На тръгване от мемориалния комплекс си мислех за силата на Доброто, което надявам се освен приживе и днес да се разпръска от светлия пример на един привидно обикновен човек, но с огромно сърце и дар, посветил живота си да бъде Апостол на доброто и хората.

Пророчества на дядо Влайчо за България и Света:

В цял свят плодородието ще бъде оскъдно поради воюващи и поради голямото нарастване на земните жители и неправилното разпределение на благата ще има оскъдица – недоимък от първа необходимост. Скъпотията ще върви напред и бързо парите ще станат изобилни, но незадоволството ще го има.

Ще дойде време, когато зеленчуците ще стават все по-отровни. Те растат в земята и близо до нея. Плодовете, за разлика от тях, са на високо и приемат повече слънце. Тук е и причината зеленчуците да бъдат по-замърсени.

Вие няма да повярвате, но ще дойде време, когато мъжете ще носят обици и ще си слагат забрадки и ленти на косите. Те ще започнат да приличат на жени, а жените – на мъже. Светът ще се побърква. Но няма как – и това ще трябва да се изживее… Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад.

Управниците в цял свят ще бъдат в по-голямо затруднение, а останалите широки маси ще говорят, пишат, четат и тълкуват най-разнообразно, всеки по своему ще тълкува световните събития. В това време блажен ще бъде онзи управник, който с вяра и любов прилага гладен сърдечна молитва към Бог за своя народ. Както е постил Христос в пустинята за греховете на цялото човечество, както е постил Мойсей, Данаил и други за своя народ, а блажена ще бъде оная широка маса на народа, която чете Словото и добрите книги, размишляват за всичко добро и насаждат овощни дръвчета и други култури по земята, и всеки живее с Любов и вътрешен мир…

Светът няма да се умиротвори. Русия ще се заинтересува повече, но пак с търпение ще чака да дава от своята си червена боя на всички народи и ще играе роля на предтеча в делото на работничеството по целия свят. Германия ще успява, Америка едва ще запази сама себе си. Англия ще загуби територии, сили и влияние. Франция ще бъде на три разделена: фашизъм, работничество и свободно мислещи общества, и ще следва неволно мистиката на Германия. Италия ще си събере силите и ще има успехи. Япония ще напредва. Турция ще бъде в голямо затруднение. Гърция ще изгуби. България, поради молитвите на духовните общества, не ще бъде въвлечена във война. С малка промяна в кабинета тя ще бъде първа по желание за мир на Балканите, иначе ще си пази границите строго… Блажени ще бъдат ония будни семейства, които не се безпокоят от положението и вярват истински в силата и властта на Бога.

Поради помрачаването и голямото зло духовете на човешките същества ще бъдат крайно нервни и психично болни, но страданията, мъчнотиите и страховете ще пораснат до такава степен на голям хаос.

Духовните и културните общества, общо идеалистите не ще могат да правят общо сплотение. Чисто колективното добро ще бъде в застой – за този неуспех трябва да се намери краят.

Общо хората ще бъдат много нетърпеливи, ще бъдат сръдливи, ще обичат яденето, спокойствието, но те ще им липсват, после брат с брата ще се съди, ще се появят много кражби и други беди.

Светъл ще бъде Божият път, будните души ще почувстват това, а останалите ще потъмнеят още повече. По цялата земя и континенти ще има голяма проява на духовете във всяко отношение.

Абе, тоя наш български народ е доста твърдоглав. Мнозина не приемат Бога и ще патят. Ама, казвам ви, до болка ще теглят.

Ще има чистене… И за нищо на света няма да бъде онова, което хората се надяват и очакват. То е нещо, което човешкият род още не е виждал, не е чувал и дори не е подозирал за него. Това върховно „пречистване на души“ ще стане чрез силата на Природата.

Българският корен е здрав, дълбок и жилав. Нацията ни ще оцелее в задаващите се изпитни.