Danielatravel

 Горни Лозен е от селищата, които са известни със своите многобройни църкви, параклиси и оброчни кръстове. Горни Лозен, обединено със село Долни Лозен, представляват най-голямото село в България, със 6300 живущи в двете обединени селища. Селата са в подножието на Лозенската планина, която е завършек на Средна гора и поради близостта си до Столицата, са много добре благоустроени и с достъпен транспорт. По традиция за уредбата и благолепието на храмовете в двете села от далечни времена се грижат отделни фамилии, които са възприели обгрижването им по наследство до ден днешен.

Село Лозен и покраинините му са приютили манастирите „Св.Спас“, „Св.св. Павел и Петър“ и манастира „Св. Димитър“.

Храмът „Св. Димитър“ се намира в покрайнините на селото (в началото на Лозен, на пътя откъм София) и е с голяма прилежаща площ, дарена от християни. Намира се на първия завой водещ към Горни Лозен, съвсем скромна табела показва посоката, която трудно се забелязва за неподготвен посетител.Има спомен в местното население, че на това място някога се е издигал манастир, разрушен по време на турското робство. Потвърждение на това е и наименованието „манастира“, запазено до днес сред лозенчани. Няма точни исторически данни за първоначалното построяване на манастира за съжаление. Сегашният манастир във вида в който съществува е построен през 1932 година от родолюбивия християнин Алексо Къшов от селото. Алексо и неговото семейство дълги години се грижат и поддържат със средства църковния имот. През 2012 година, църквата е обновена отново с дарения на миряни и официално осветена от Негово Светейшество Патриарх Максим и Софийския метрополит. В момента на моето посещение в църквата беше приключило цялостно обновяване на интериора с нови стенописи.

С влизането ми в манастирската обител се запознах с мило семейство, което помагаше за градинарската работа на единствената монахиня, обитаваща църковния имот. Имах удоволствието да се запозная с нея, с присъща скромност на посветен на вярата човек, тя пожела да остане анонимна, но ми отдели време за да ми покаже току-що завършените стенописи в църквата от софийски стенописец. Разговорът прерастна скоро в дълга беседа за житието на много от светците, изобразени по стените, както и за чудесата съпътвствали тяхното битие. Църквата блестеше празнично в прясно изографисани стени, с ярки цветове, осветени празнично от полюлеите. Въпреки скромния си размер, църквата беше успяла да приюти по стените и таваните си забележително много образи на светци, в цял ръст, само лица, във фигурални композиции беше изографисан целия таван и арковото пространство над стените.

Монахинята, стопанка на манастира също ми разказа битието на патрона на сятото място. Свети Димитър Солунски е светец пострадал в името на вярата в началото  на 4 век по време на гоненията на християните. Той бил римски проконсул, но открито проповядвал християнството. Той успял да обърне във вярата много езичници, а след това мъжествено приел мъченическия венец. Светията живял в гръцкия град Солун, но се ползва с особено почитание във всички славянски народи. Главните светини, свързани със св.Димитър се намират в Солун, Гърция в църквата, носеща неговото име. Много храмове носят името на светеца, само в Гърция те са 547.

Жителите на Солун почитат СВ. Димитър като патрон на своя град. Светията е много почитан и в България, затова и много българи се стичат на поклонение пред мощите на светеца в Солун. В България най-старата средновековна търновска църква носи името на светеца и се намира във Велико Търново. Други църкви носещи името на светията са в село Паталеница, Пазарджишко, както и в село Свирачи. Св.Димитър Солунски се почита като покровител на военните. Неговата икона помага на всички, чиято професия е свързана с военното дело. Неговият образ олицетворява обичта на светиите към отечеството. За мъжете, чийто покровител е светецът, иконата защитава от болести и нещастни случаи и помага за постигането на достойно място в обществото. 

След сладкодумния разговор със стопанката на манастира си напълних вода и в знак на благодарност за отделеното време обещах да помагам при нужда за подръжката на манастирския имот. Усмихната малката скромна жена ме изпрати до портала и си пожелахме да се видим отново.