Danielatravel

Само на 17 км от София в посока магистрала Хемус се намира Лозенската планина, непосредствено граничеща с гордата Витоша планина. Лозенска планина е една от „подценяваните“ ни планини, която – буквално и преносно – остава в сянката на Витоша. Тя, обаче, предлага чудесни възможности за еднодневни излети и отдих сред природата на жителите на столицата ни. От гледна точка на непретенциозните туриста тя е прекрасна дестинация за походи по няколко причини: изходните пунктове на маршрутите са лесно и бързо достижими както с градския транспорт, така и с автомобил; разходката из нея не предполага кой-знае каква тренираност от страна на туриста; върховете по главното й било предлагат чудесни гледки във всички посоки, а обширните поляни – прекрасни възможности за организиране на пикници и семейни игри. За някои държави с преобладаващо нисък релеф първенецът на планината – връх Попов дял, би изглеждал впечатляващо висок със своите 1190 метра! Но за страна като България това е умерено висок планински масив. С красивите си гледки и чудесни възможности за пешеходни турове Лозенската планина е истински природен оазис буквално на две крачки от хаоса на близо двумилионния град.

Реших да прескоча в един съботен ден до Лозенската еко пътека, подмамена от майското слънце и лесния маршрут, който е подходящ за еднодневен преход. Основните маркирани маршрути в Лозенската планина са два, като и двата имат за изходна точка с. Долни Лозен, а крайните им точки са съответно Пасарел и Кокаляне. В голямата си част те съвпадат и преминават през Лозенския манастир “Св. Спас” и вр. Половрак, като се разделят малко преди „Матейната чешма“.

Достигнах до село Лозен с автомобил и паркирах пред сградата на Българския Червен кръст, в чийто двор на връщане от еко пътеката, туристите често посядат за питие, преди да поемат пътя към София. По официална статистика село Лозен е най-голямото село в България с 6300 жители! То обединява Горен и Долен Лозен. Освен със собствен транспорт, до там може да се предвижи човек и с автобус номер 5, ( тръгва от станция Изток, както спира и на окръжна болница) , слиза се на последната спирка в село Лозен и по улица Половрак се тръгва до станцията на БЧК .Непосредствено преди станцията има асфалтиран път, който става черен след няколкостотин метра, и е главния път за Лозенската екопътека. Пътят е досъпен и за леки автомобили, има скамейки за почивка, както и маркировка, дори на едно сенчесто място далновиден търговец беше направил мини заведение в караваната си!

По горската пътека се излиза до Ловджийската чешма. Край нея пътят прави остър завой наляво, след което остър надясно. Тук е важно дане се следва втория завой, а да се продължи направо , на където се намира Лозенския манастир „Св. Спас“.  Носи името на несъществуващ светия, и всъщност е посветен на светлия християнски празник Възнесение Господне, който се отбелязва 40 дни след Възкресение и кръстен от народа Спасовден. Манастирът е известен повече сред местните жители като „Долнолозенски“. На Спасовден (винаги четвъртък) манастирът празнува своя храмов празник.Манастира е на невероятно красиво място и от него се открива част от Софийско поле, на фона на Стара планина.

Според летописите някога в София и околностите имало над 40 църкви и манастири. Районът бил известен като Мала Света Гора. По време на разходките си из Лозенската планина може да се посети и Пасарелския манастир „Св. Петър и Павел”, както и обителта „Св. Иван Рилски” в село Герман. Има легенда, че някога пътят за Рила минавал през Лозенската планина. В горещ летен ден преминал и светецът Иван Рилски. Не виждал извор, нито чешма. Спрял и се помолил на Бога за вода. От земните недра бликнала живителна струя. Според преданието, на същото място по-късно цар Петър поръчал да бъде изграден манастир с името на Св. Иван Рилски.

Манастирът „Свети Спас“ е основан вероятно през XI-XII век и е бил най-източният от манастирите, образуващи Софийската Мала Света Гора. Унищожен е при падането на крепостта Урвич при османското нашествие в края на XIV век. След това е възстановен през XVII век и дори има сведения, че в него е функционирала книжовна и калиграфска школа и училище през втората половина на века. За жалост манастирът е повторно сринат през XVIII век от турците, тъй като монасите му участвали в завери и въстания.
За трети път „Свети Спас“ се въздига от пепелта през 1821 година.

Maнacтиpът e бил cpeдищe и нa нaциoнaлнoocвoбoдитeлнoтo движeниe, ĸaтo в нeгo e oтcядaл Bacил Лeвcĸи
Дo 1900 г. Лoзeнcĸaтa oбитeл e билa мъжĸи мaнacтиp, нo cлeд тoвa ce пpeoбpaзyвa в дeвичecĸи. Днec e дeйcтвaщ и e oбитaвaн oт двe мoнaxини, пocлyшницaтa Kpиcтинa и cтoгoдишнaтa игyмeнĸa мaйĸa Дoмeниĸa.

Църквата отвъм имаше неугледен вид, а след като влезнах вътре, бях изненадана и от пропуканите стени, стенописите бяха в доста лощо състояние. Разбрах, че църквата е претърпяла сериозни ремонтни дейности, но аз лично бях разочарована от недоброто състояние на светата обител, като се има в предвид близостта и до столицата и броя туристи посещаващи манастира. Предположих, че реставрационите процеси продължават, но нямаше кого да питам за потвърждение.

През 1868 година майсторите Никола Образописов, Христаки Захариев и Димитър Дупничанин украсяват стените и куполите на храма със стенописи, които се виждат и до днес. Украсата на храма е богата на образи както на светци, така и на исторически личности, което я прави истинска забележителност.Много са евангелските сцени, но с особено голяма любов са рисувани първоучителите Кирил и Методий, Иван Рилски, Патриарх Евтимий, книжовници и просветители. В образите се разпознават и канонизирани софиянци – Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Константин Софийски.

Интepec пpeдcтaвлявaт и пopтpeтът нa игyмeн Kиpияĸ oт 1868 г. и иĸoнaтa нa cpъбcĸия ĸняз Bлaдимиp Дyĸлянcĸи, ĸoйтo e бил жeнeн зa дъщepятa нa цap Caмyил, Kocapa.

Манастирският двор е много обширен, останалите сгради изглеждат значително по-спретнати, а гледката към Софийското поле е основната притегателна част от посещението на манастирската собственост.

Повечето посетители продължават по екопътеката към връх Полврак. За да се стигне до него се тръгва по пътеката преди манастира надясно, следва ново леко изкачване и край една пейка трябва да се отклони вляво . Преходът минава по обширни поляни с беседки и гледка към Витоша, след което отново се навлиза в гората, за да достигне до разклона към Половрак . Ако се продължи направо, се стига до връх Попов дял (1190 м).

Ток преди върха се намира едно от най-интересните места по Лозенската екопътека – мемориалният комплекс на незнайния четник на Георги Бенковски. Сказанията говорят, че той бил единственият оцелял от Хвърковатата чета и се е крил дълго време в пещера под Половрак. Селяни му носили храна и вода, но бил предаден и убит. На лобното му място е изграден мемориален комплекс, а на паметника му е записано „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.

На метри от оградата на мемориала се намира скалистия връх Половрак – основната цел на екопътека „Лозенска планина“. Името му идва от древните траки и означава „орлов поглед“. Напълно оправдано е. Някои казват, че оттук се открива една от най-хубавите гледки към Софийско поле. С тази разлика, че освен нея има панорама към Плана, Рила, Верила,Витоша и язовир Искър. Височината му е 1182 м. – само с осем метра по-малко от първенеца на Лозенската планина – връх Попов дял. Из различните справочници и табели можем да го срещнем още като Половраг или Полуврак.

Върхът е част от трасето на екопътека „Лозенска планина“, която свързва селата Лозен и Пасарел (Долни Пасарел), така че може да се продължи в тази посока и за около още два часа и половина да се премине целия маршрут. Аз трябваше да се върна при автомобила си, но си обещах следващия път да направя Лозенската екопътека в цялата и красота от едната до другата отпварна точка.