Ако гостувате на северната ни морска столица, задължително е да попътувате съвсем малко на север по посока северните курорти Албена и Св.Св. Константин и Елена за да посетите аристократичната правителствена резиденция Евскиновград. Резиденцията се намира по много красивия и лъкатушещ път, който свърза южното със северното Черноморие, на 8 км северно ог град Варна. Евксиновград е действаща резиденция за гости и правителствени лица, известна с великолепните си градини и паметник на парковото изкуство от световна величина. Дворецът е недвижима културна ценност от национално значение.
Предварително се осведомявам за часовете за организирано посещение на резиденцията и започвам да преглеждам туристически проспекти и справочници, за да придобия повече представа за това, което ме очаква. То се оказа далеч по-впечатляващо! След като паркирах, пресякох бариерата и се отзовах заедно с група любознателни туристи на входа на красивата сграда срещу главния вход, нетърпелива да видя малкия дворец с Версайско великолепие и имението.
Първото впечатление от Евскиноград е, че това е един огромен парк. Навсякъде зелените площи издваваха грижовно стопанисване, а белия чакъл красиво контрастираше със многоцветните градини.
От гида разбирам, че целият „Евксиноград“ се разпростира върху близо 900 декара земя, които са собственост на държавата. Резиденцията включва освен основната постройка на двореца, също оранжерии за рядки растителни видове и живи цветя, френска градина и английски парк, винарска изба с ново засадени лозя, спортен комплекс, няколко ваканционни вили, бившата резиденция на държавния глава, хотелска и административна част с ресторант, както и няколко постройки, където в миналото са се помещавали царската прислуга и конюшнята.
Исторически бележки
Всяка власт си е строила своя сграда за почивка тук. Има дворец (като истински) на Александър Батенберг, къща на Фердинанд, хотел от времето на Вълко Червенков (ранния соц), вили, бунгала и спортен комплекс от времето на Тодор Живков. Разбирам, че само сегашната власт не е построила своя сграда , просто ползват най-луксозната вила;)
След абдикирането на княза, българската държава откупува имението. Следващият владетел, който допринася за развитието на градините и двореца е Фердинанд. Когато Фердинанд идва в България, взима резиденцията под наем от държавата, разширява и облагородява стопанството, и тогава на 27 юли 1893 по желание на съпругата му, княгиня Мария-Луиза, името е променено от „Сандрово“ на „Евксиноград“ ( по умалителното име на италиански език на княза-Сандро).
Първоначалният проект за главната сграда на двореца „Евксиноград” е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовника кула). Сградата е довършена през 1893 год. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението.
Неразделна част от комплекса „Евксиноград“ е дворцовият парк с впечатляващата площ от 800 дка, оформен от френски паркостроители. Те подбрали за проекта рядка колекция от дървета, някои от които са единствени видове на Балканския полуостров. В периода 1880-1912 от Марсилия са били докарани около 50 000 дръвчета и растения, които са били насадени в парка Били изградени оранжерии за презимуване на палмите и за производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник днес се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки. Паркът е разделен на няколко зони, като най-атрактивна е градината пред двореца – с водни огледала и красивата бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция. През 1992 година паркът Евскиновград е обявен за паметник на градинското парково изкуство.
Избата на двореца е създадена още през 1891 г. за нуждите на княз Фердинанд_I, семейството и височайшите му гости. Тя заема 2 нива под земята и произвежда високо-качествени евксиноградски бели вина (12 вида) и коняк (7 вида), сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България. Там, като атракция за туристите, се организират дегустации на най-добрите продукти, а паркът на резиденцията става декор за оперни спектакли под открито небе и VIP сватби.
Много красива и просторна е царската конюшна, известна под името ШАЛА.
Първият етаж на резиденцията е съставен от просторен хол, свързан с приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. На втория етаж са разположени царските спални и стаите за гости. Мебелировката на основната сграда е в изтънчен френски провинциален стил а ла Луи XIII.
През 1906 г. едновременно с изграждането на Варненското пристанище е изградено и пристанището при двореца “Евксиноград” и е укрепен скатът на нос Сованлък.
През 1928 г. е издигнат фарът, светещ с постоянна червена светлина.
Слънчевият часовник пък е подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.
Втората съпруга на цар Фердинанд – царица Елеонора много обичала мястото и прекарвала тук по цяло лято след 1908. Тя починала именно в Евксиноград на 12 септември 1917 г.
През 1893 година при двореца е построена и една от първите електрически централи в България.
През летните месеци тук се пренасят значителна част от държавните проблеми и дворцови интриги. Сред събитията, които ще останат в националната ни история са посрещането на ген. Скобелев, подписването на новия избирателен закон през 1883 г. и посрещането на новината за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Гостите на резиденцията могат да отседнат в хотелската част „Тунела“, построен на някогашен манастир. Други пристройки за гости са елегантните вили, до които достъпа е ограничен и се изисква резервация предварително половин година напред:) Те са вила “Чинар” , вила Магнолия, слънчевото бунгало, вила “Кипарис” и Фердинановата къща. Гледката от скалистия склон към лазурното море е вдъхновяваща към романтика, а плажът е просторен с бял пясък, и осеян с красиво наредени бели шатри.
За желаещи да почиват в Евксиновград, които са неправителствени лица, има форма онлайн, която се попълва на следния сайт:
https://travel.government.bg/reserve.php?id=56
Цените не са променяни от години и са сравнително високи.
Спането в апартамент в хотел „Тунела”, където най-обичал да отсяда Тодор Живков, излиза 250 лв., а малкият апартамент е 130 лв.
Почивка във вила „Чинар” струва 600 лева на нощ, а мезонетът във Фердинандовата къща – 550 лв.
Големият апартамент във вила „Магнолия” се предлага за 300 лева, а малкият – за 130 лв. на нощ. Толкова е и престоят на вечер в хотел „Манастира”, както и в бунгало на брега без сауна, а с екстрата поскъпва двойно.
Danielatravel 
Вашият коментар