Danielatravel

Пътят ми към Рилския манастир, закътан в полите на Рила планина, предвещавашe прекрасен есенен ден, прекаран в един от най-величествените манастирски комплекси и национална гордост. Минава се край град Кочериново,последното място където е живял поета Христо Смирненски. На 7о км от София и на 8 км северно от Благоевград, непосредствено след града забелязвам с периферното си зрение на трениран пътешевственик/откривател необичайна постройка с още по-необичайна табела: „Вехтошарница Шедьовър“. Любопитството ми за секунди промени траекторията на колата и без много мислене, съвсем неподготвена за това което щях да вида, скочих от колата, почти насред пътя. Входът на постройката беше отрупан с вещи от всякакво естество, а на ламаринения покрив се мъдреха достолепно три Вартбурга, каквито не си спомням дали въобще съм виждала на живо от моето детство. Престъпих плахо, защото нямах представа къде се озовавам и в този момент излезе едър мъж, който много добронамерено ме уведоми, че всичко което ще видя е плод на събиране през целия му живот. На моя върос има ли такса вход, той отговори, че само ако желая мога да платя, ако преценя, че си заслужава. Така влезнах с огромно любопитство на току-що попаднал на находка човек и веднага се убедих в уникалността на Вехтошарницата.

Чудноватят стопанин се оказва, че живее в самата сградата, която е бившо ТКЗС и е закупена от него през 1994, след като антикварната му колекция повече не се е събирала в собствения му дом. Собствеността, където е изложената колекцията му е около 5 декара, някои експонати са на открито, други са в оделни пристройки. Вили Балабанов или Били, както е известен из околията и Кочериново, от малък притежава страст за колекциониране на стари вещи, икони, съдове. Бивш читалищен деец, днес той е пазител на история и реликви и приема тази съдба с голяма гордост и отговорност. Роден е в старинна къща в Бабинската махала, архитектурна забележителност на времето, в град Рила.От малък изгражда специално отношение към предметите, които събира сам от запустели къщи, скрападжийници, от приятели, не малка част от дарения, купува, разменя.

През годините, Били развива своята колекционерска страст до степен тя да стане водещата му цел в живота: той твърдо смята, че съхранението на предмети от нашия бит помага за опознаването на историята ни, показва материалната и духовната култура на българите от последните 150 години. Неговата колекция, с мащаби на доста голям музей, включително с пленерната си част, има за цел да се съхрани спомена от миналото, за да можем да познаваме себе си и от къде идваме. Твърди, че има над 30 000 експоната ( за сравнение Политехническия музей в София има 1000…..), които е групирал в различни помещения тематично: колелета, телевизори, коли, инструменти, оръдия на труда, музикални инструменти, бъчви, битови предмети, носии, безброй табелки от социалистическо време и какво ли още не. Някои предмети са годни за употреба, други не.

Били е горд собственик на 120 коли от 30те, 40те и 50те, някои са в критично състояние, ръждясали, полуразпаднати, други изглеждат като времено излезнали от строй . За някои от тях се носят легенди. Той ми посочи един „Вартбург”: „Това возило е било на самата Лили Иванова. А на онзи ФИАТ 850 първият притежател е била Людмила Живкова. Години след това някои са опитали да го превърнат в „Порше” Карера 911, но изглежда не са успели.“ Един от файтоните преди 80 години е принадлежал на пловдивския владика. В последствие става катафалка и днес е в двора на Вехтошарницата-музей.

Дали тези истории са легенди, самия Били не потвърждава:) Твърди обаче, че знае всички събрани вещи и се старае да събира средства за постояните реставрации, които прави на избрани от него предмети. За съжаление голяма част от изложението беше под открито небе, видях вещи, трактори, хладилници, селскостопански уреди безмилостно захвърлени и картината ми навяваше усещане не само за музейни експонати, но и за една гробница на стари вещи . Разбира се, осъзнавах, че без Били, тези вещи щяха да са на някое бунище или отдавна корозирали и разпаднали се..

Стопанинът не е отказал дарение до този момент, грижи се за всяка вещ, като разменя, поправя, понякога дори продава, за да може да събере средства за реставрации. Той смята, че българина има нехайно отношение към собствената си материална история, затова приема като лична мисия да може да събере една съкровищница от битието ни от близкото минало.

Многобройни усмивки в мен предизвикаха табелите със лозунги, които висяха навсякъде по време на социалистическа България с цел мотивиране и дисциплина на гражданите на тогавашното общество.

Тъй като явно няма място за голяма част от събраните ретро коли, те са изложени по…покривите на сградите!

За Били всеки предмет от миналото, изработен с любов, носи част от душата на създателя си. В този смисъл той е уникален „шедьовър” на своето време. За някои са интересни само предметите, току-що купени от магазина. За него, а и за много от посетителите е обратно. Хората на възраст най-често се спират пред предметите от бита и се пренасят в своето детство. Тук може да се види какво представлява чепкалото или чекръкът, да се пипне веялка, косачка, вършачка, да се помирише глинен съд, да се докоснат народни носии от всички кътчета на страната, да се яхне мотоциклет „Балкан” от миналия век, да се усети тръпката от сядане в БМВ Исета 250 от 1954 година, или руското чудо ЗАЗ. И какви ли не предмети, с които са израснали цели поколения.

Били сподели, че има нужда от средства и за събираческата си дейност, и за съхранение и реставрация. Опитва се да се справи със собствени сили, но става все по-трудно. На този етап разчита на киностудията – наемат коли, мотори… Мисли за евентуална такса за разглеждане, след като подреди изцяло сбирката и се видят законовите форми за това. Няма претенции, че е музей и не е кандидатствал по програми с проект и търсил дали има такава форма за финансиране на подобно нещо. Иначе мястото се посещава от стотици хиляди – от обикновени туристи до политици и посланици.

На тръгване оставих с охота такса вход и му пожелах да има по-голяма подкрепа на всички нас като граждани и родолюбци и му благодарих, че прави това пътуване във времето възможно с огромната си всеодайност и безкористност! Горещо препоръчвам тази уникална сбирка от етнографски, исторически и битови предмети, която е един исторически калейдоскоп за всички нас, малки и големи! Щастлива съм, че се запознах с един човек с голяма визия и мечта, която е осъществена!