Danielatravel

Роженския събор

Националният фолклорен събор „Рожен“ e събитие за което знаех отдавна, и с нетърпение очаквах тазгодишното провеждане на този грандиозен за нашите географски мащаби национален събор. След като няколко месеца предварително направих нетърпеливо резервацията за палатковия лагер, обмислих маршрутa, започнах да броя дните до началния ден на съборът Рожен 2019. Тази година той беше под надслов „Събор на народното и творчество и животновъдство“.

Рожен е седловина намираща се в Западни Родопи, на надморска височина приблизително 1400м. До самите поляни се стига по няколко различни маршрута. Ние избрахме Смолян, кв. „Устово” – с. Соколовци – с. Момчиловци. От Асеновград има два маршрута до събора – през Лъки и през Чепеларе. Роженските ливади са достъпни и от Пампорово през отбивката за Проглед. Представляват просторна котловина от 11 км заобградена от невисоки склонове на Стара Планина.

През 1912 година през Рожен минават героите на полк. Серафимов, за да освободят изстрадалите родопчани от османското робство.Тогава границата на България с Турската империя минавала през връх Рожен. И до ден днешен е запазен граничен камък от далечната 1912 година, който напомня на поколенията историческите събития.

Предварително разбрахме за много голямото посещение от предходния събор и тръгнахме рано за церемонията по откриването. За улесняване на трафикът имаше организиран обществен транспорт от Чепеларе, Пампорово и кв. „Устово” в Смолян на всеки 15 минути! Организацията на събора от самото ни пристигане ни впечатли със предоставените удобства, отзивчивостта на всички отговорни за събитието и изградената инфраструктура на палатковия лагер, шатрите на продавачите и сцените.

Роженският събор има забележителна 100 годишна история. Първоначалната идея е била почитане на различни светци и родови събирания на родопски фамилии. Постепенно през годините съборът прераства във форум с национален мащаб и патриотична обединяваща идея. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата. На тези родови срещи родопчани от двете страни на границата са пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните агнета – чевермета на жар.

След 1912 г. (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.  Така съборите на Роженските поляни стават традиционни родови срещи, които през следващото столетие се развиват като национален фолклорен събор. През август 1961 г. се провежда първият родопски събор-надпяване в рамките на 3 дни, а от 1993 г. той става национален. След деветгодишно прекъсване традицията на събора се възобновява през 2015 г.

Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г. Гайдарите, които вземат участие в оркестъра, са от различни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и правят една-единствена обща репетиция,според това което разбрахме предварително.

Съборът започна с дефиле на над 200 гайдари, повечето от тях млади хора, последвано от изпълнения на родопската певица Валя Балканска и гайдаря Петър Янев. Откриването на събора започна със химна на Родопите “ Бела съм, бела, юначе“.Звукът на толкова много инструменти в унисон разтърси сутрешния въздух и публиката дошла за деня изригна във аплодисменти.

В годините Роженският събор се е превърнал в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват. Тази година на общо четири сцени от ранни зори до след залез кънтеше музика. Според организаторите 3500 участника са били записани тази година! Между тях солисти, танцови формации, фолклорни групи, инструменталисти и певци. За първи път участваха 5 фолклорни групи на бесарабски българи от Украйна. Американката Рейчъл очарова със изпълнението си на любимата родопска песен „Девойко мъри, хубава“ и доказа, че силата на българската песен не познава граници.

Може би, не всеки знае, че от Рожен излита и песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция „Вояджър”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт. Именитата родопска певица беше и част от заключителният концерт, като при всяко нейно появяване хоризонтът се покриваше със светлини от записващи устройства.

Сред акцентите на Роженския събор тази година беше изграденото етноселище с родопска, шопска, северняшка и македонска махала. Музейната експозиция в патриотичния автобус на Пътуващото читалище „Бащино огнище“ представи българска сватба и бита на нашите деди от преди повече от 100 години. Имаше и уроци по родолюбие, изпълнени с факти и събития от българската история за малки и големи. Децата имаха възможност да научат колко прекрасни са родната ни природа и история с интерактивната игра „Познавам ли моята България“, която беше представена от Пътуващото читалище.

За първи път българското национално знаме, което традиционно се разпъва на поляните при провеждането на родопския празник, имаше толкова големи размери според организаторите. Внушителният трибагреник привличаше погледа, простирайки се на 320 метра върху два хълма. За изработката му са били необходими впечатляващите 5 км плат, 21 метра беше широчината му при внушителните близо 800 кг! Общата площ на трибагреника беше  6720 кв.м и е изработено за един месец.

Инициативата „Снимки за спомен“ подета от организаторите, целеше посетителите да се облекат в български национални носии или дрехи с елементи като шевици и всяка вечер да се правят снимки с огромното знаме. Снимките предизвикваха бурен отклик, тъй като доста голяма част от присъстващите се бяха постарали да влезнат в духа на събора и бяха с носии.

Първата вечер беше представен гала-спектакъл „Рожен е България“, а в съботната вечер беше изцяло предназначена за родопските изпълнители – Валя Балканска и Петър Янев, ФА „Родопа“, „100 каба гайди“, „101 каба гайди“, „Каба Кабадайлии“ и др.

Прабългарска школа “Бага-Тур” привлече многобройни посетители, представяйки всеки ден спектакъл, който показваше по много автентичен и зрелищен начин на посетителите какви са били уменията на нашите далечни предци. Мъже, жени и деца пресъздаваха стари приказки за виртуозни ездачи, красиви самодиви и страшни битки, озвучени от музика и речитатив на водещия.

Повече от 90 майстори с ръчно изработена керамика, иконопис, дърворезба, битови тъкани, бродерия, бижута, рисувана коприна, народни инструменти, звънци и чанове представиха своите занаяти в централната зона на събора. Голям интерес предизвикаха демонстрациите на майстор-готвачки как се прави родопският кулинарен специалитет „пататник“. Имаше демонстрации и на грънчарство, тъчене, предене и направа на накити. Съборът събра двама млади хора, живеещи в чужбина, които се врекоха във вечна вярност на Роженските поляни,

Големите роженски хора предизвикваха бурна еуфория всеки ден по обяд! В ритмично полюшващи се кръгове, десетки млади и стари се обединяваха под звуците на ритъма на музиката и предизвикваха чувство на възхищение и национална гордост във всички.

За любителите на нестинарски танци, беше представена магията на ходене върху жарава в първите две вечери.

Кулминацията на надпяването беше гала-спектакъла „Звезден Рожен” – вечерта на първия ден. Закриването беше поверено на ансамбъл “ Родопа“, чийто песни и танци ревностно пазят родопските традиции вече 60 години!

Съборът Рожен далеч надхвърля мащабите на регионален форум. Той е един национален обединител на хората от цяла България и извън страната. За мен най-впечатляващо беше присъствието на много млади хора и деца ,което ме обнадежди за бъдещето на региона и най-вече за запазването на народният дух и творчество. Бих искала да цитирам част от речта на президента Румен Радев при откриването на събора: “ …. мисията на Роженския събор е да ни напомня, че така както нашенските каба гайди, ………могат заедно да разлюлеят една непоклатима планина, така всички ние с дружни усилия можем да надмогнем апатията и да въздигнем България там, където заслужава да бъде.“

Тръгнах си уверена, че Роженският събор ще пребъде и следващите 100 години!