Danielatravel

Комплекът Зверино не беше непознат за нас, хората които обичат да обикалят всеки уикенд из кътчета на страната ни и да откриват и преоткриват райски местенца, скътани манастири, красиви гледки или просто да се губят по пътищата. В една гореща юнска събота решихме да се разхладим в комплекса от басейни скътани в долината на село Зверино, който бяхме открили предходната година.

Село Зверино се намира в живописното дефиле на река Искър, на около 70м километра от София, приблизително на час и половина път със скорост, която позволява любуването на красивите гледки по лъкатукащия се път. Действително влизайки във Искърското дефиле, , ние бяхме погълнати мигновено от магнетичната красота на природните образования в скалите по каньона. Те се извисяваха на около 30-40 метра от реката в най-различни форми и размери.

След само час по завоите покрай реката Искър пристигнахме и с нетърпение се наредихме на входа на комплекса. Веднага се втурнахме да изберем сенчесто място покрай един от 8те басейна, защото слънцето вече печеше щедро. Целият комплекс Зверино е разпръснат в стъпаловидна форма на скат в подножието на Стара планина в самото село. Има отделени зони, кокетно заобиколени с храсти, малко джакузи, ВИП зона за тези които имат нужда от усамотяване и повече комфорт, всякакви удобства за забавление, 2 пързалки, зона за риболов, къмпинг, хотелска част, малки кокетни вилички за преспиване в комплекса, ресторант.

С изненада научихме, че комплексът вече функционира целогодишно, благодарение на вътрешен изграден басейн, зона за кемпери и външни и вътрешни кухни за гостуващите през нощта туристи. Пързалките бяха основна атракция за тинейджерите ни, които с нетърпение се втурваха на всеки час при пускането на водата в тях. Болшинството от посетителите бяха от София и Врачанско, но имаше коли и от по- далечни градове.

Целият ден мина неусетно с приятни разговори и гледка на срещуположния хълм на Стара Планина, гордо извисяващ се над селото.

На тръгване посетихме Черепишкият манастир, който е в съседство и за който ще пиша отделно. Миг преди да хлопнат портите за посетители, влязохме в двора на светата обител и обгърнати от тишината запалихме свещички. В близост оттекваха прииждащите пролетни води на Искъра и единствено огласяваха манастира заедно с нашите стъпки. Кратко изкачване по еко пътека срещу манастира последва за да се полюбуваме за последно на светата обител и великолепна гледка на Искърското дефиле.