Danielatravel

Включих се в планинарски преход в Рила това лято и началната ни точка беше село Добърско. Преди още да погледна на Гугъл как да стигна до там, ми изникна асоциацията с Добърските баби. Доколкото знам, Добърски баби са фолклорна формация, подобно на Бански старчета, която съществува вече повече от 50 години. Те имат уникалната задача да пренесат през годините добърския автентичен фолклор и имат голяма популярност сред млади и стари. Не бях ги слушала, но си пожелах това да е повод за друго пътуване в Разложкия край.

Втората по значимост забележителност в Добърско, която е включена като един от 100 значими обекта за посещение в страната е църквата “Св.Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Прочетох за нея и реших да ѝ отделя време преди да потеглим с групата из Рила.

Много хора я знаят като “вкопаната църква”, други като църквата с Исус в скафандър, но със сигурност с нейната 1000 годишна история и от 400 години запазени фрески заслужава голям интерес. Като добавим и лечебното аязмо до нея, нямах колебания, че имам голям късмет да се озова точно там!

Пътувах около 170 км от София и 18 км след разклона от Банско се озовах пред чешмата до църквата в селото.

Няма как да не отбележа едно наистина невероятно послание, което прочетох преди да отпия от студената вода:

“От тебе кът роден започва простора.
От тебе се тръгва напред и нагоре.
Ти храм си, светиня! Пред теб коленича.
Ти караш душата света да обича.
И птицата в мене събуждаш да пее.
За тебе сърцето до гроб ще милее!”

Думите са на Георги Попов и са запечатани на тази красива чешма, извор на бистра вода и вечна мъдрост! Добро начало за деня, както и за очакващия ме дълъг преход из Рила, си казах аз.

Влизайки в църквата, която е непосредствено до чешмата, бях посрещната от една гледка, която много наподобяваше на картичка!

Безупречно поддържан двор грижливо обгръщаше тази историческа светиня, пристан за вярващи от почти хилядолетие! Миризмата на рози запълваше пространството и зеленината подсилваше идиличната картина. В двора на видно място има паметна плоча, която пази паметта на падналите в борбата с фашизма местни хора.

Цялата история на тази уникална по много причини църква е обгърната с митове и легенди, за които ни разказа любезната жена, отговаряща за посетителите.

Селото Добърско е най- старото заселено ясно по земите на Разложата котловина. Легендата разказва, че едни от първите заселници по тези земи са ослепените Самуилови войници, които заради суровата зима спират там своя преход към Рилския манастир. В Добърско те намират лековита вода, която успокоява болките в очите им и те остават, полагайки основите на прочутата Добърска школа за слепи певци.

Легендата се преплита с исторически вярното, тъй като по онова време през тези земи е минавал основният път, свързващ Рилския манастир с атонската Света гора, а и до днес под църквата в селото извира аязмо, което не променя нивото на водата си нито през зимата, нито през лятото.

Уредничката на църквата ни показа камъка с двуглав орел, който е бил положен преди 1000 години като основа на тогавашния храм. Той се намира точно пред олтара и въпреки, че е на тази преклонна възраст, ясно се виждат фигурата.

Църквата има много необичайни за канона особености, освен забележителната и възраст, които я правят уникална. Няма кръст, няма купол, вкопана е в земята на 120 см. Влиза се в изградена пристройката за посетителите, за да се запази църквата от непосредственото метереологично влияние.

Температурата е постоянна, поради факта, че няма прозорци, а само четири процепа за да влиза светлината и издълбани дупки за вентилация. Саждите, които са покривали дълги години стенописите също са консервирали цветовете им.

Името на храма е “Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ , той е издигнат през 1614 г. Това е отбелязано в ктиторския надпис върху една от стените. Църквата е малка, едва 160 кв. м, но образите в нея са 460! Никъде у нас няма толкова нагъсто изографисани храмове, твърди уредничката с голяма гордост!

Още през 70-те години на XX век за църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и загадъчните ѝ стенописи, споменава швейцарският изследовател и уфолог Ерих фон Деникен в култовия си филм „Спомени от бъдещето”. Тогава за първи път светът разбра за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство.

Подобни „космически” елементи, но не толкова силно изразени, са открити и в други стенописи от тази епоха. Според богословската трактовка това е символика, изобразяваща славата на Бог.

Любителите на темата за НЛО и техните посещения на Земята, от десетилетия са назовали стенописа „Преображение Господне“ в “Исус в ракетата“, нарицателно име, което е притегателна сила за любопитните туристи.

Всъщност обаче става дума за форма, която е неизменна част от символиката в християнското изкуство. Нарича се мандорла и по принцип се изобразява като сияние в овална форма, източено вертикално. В мандрола се поставят най-често образите на Христос и Богородица, но се среща и при други светци, макар и по-рядко. Чрез нея се подчертава светостта на религиозния образ и точно това може да се наблюдава в село Добърско.

Освен загадъчното “съоражение”, в което е изобразен Исус, в храма има и други разчупващи канона елементи.

Според християнския канон, женските образи в храма могат да бъдат 4 до 6, а тук намираме цели 30! В църквата на Добърско има най- много изографисани женски образи от всеки друг храм в България!

Уникални са стенописите на двамата светци войни Св. Димитър и Св. Георги в цял ръст– нещо, което може да се види само тук и в Зографския манастир в Света гора. Навсякъде другаде те са яхнали кон, само тук те са прави.

Уникален е и иконостасът с царските двери и изобразените над тях 12 апостоли в цял ръст – нещо, което също се среща рядко. Канонът повелява апостолите да са изобразени до кръста или само в лице, когато са над олтара. Според специалисти на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци.

Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената Сретение Господне, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.

Друга емблематична фреска е  „Слизане в Ада”. В нея Спасителят се спуска в преизподнята с нещо като огнена ракета, за да отвори отново за хората райските двери.

Факт, който ме удиви беше, че 400 годишния иконостас и стенописите не са реставрирани, а само са почистени от саждите между 1973 и 1978 година от реставратора Петър Попов и архитекта Златка Кирова. На едно малко квадратче е оставено да се види как е изглеждала стената преди саждите да са премахнати.

Стенописите са почти напълно запазени, въпреки че през ХІХ век храмът е превърнат в хамам (баня).

Една от причините за съхранението е слабата осветеност на изображенията, която предпазва цветовете от избледняване, но огромно значение имат и използваните материали. Друго, което се свързва с предпоставките за запазване на стенописите, е фактът, че целогодишно в църквата температурите са почти едни и същи. Още едно доказателство за съвършенството на архитектурното дело.

Днес църквата е паметник на културата с национално значение. Живописната природа в село Добърско, както и впечатляващата църква, го превръщат в притегателен център за много поклонници и туристи.

За мен беше вълнуващо да направя това “пътуване във времето” 400 години назад. Останах с възхищение от майсторите зографи и силата на българския дух!

Ако попаднете в това кътче на страната, със сигурност вие ще съхраните красиви спомени за цял живот и гордост от националното ни наследство и дух.