Danielatravel

Това лято имах достратъчно време да посветя на двете си страсти: пътуване по пътищата и пътуване в античността, Без колебание, след няколко часово търсене по турустичски справочници и сайтове, реших посоката: Източни Родопи. След час разбор на багаж и организиране на гледането на домашните любимци ( два на брой), вече смело и въодушевено летях по магистрала Тракия с образи на гробници, могили и крепости във въображението ми.

Първата спирка беше китният Харманли, малък град, сгушен в подножието на величествените Стара планина и Родопи. Не ми беше трудно да намеря мястото за заслужена освежаваща напитка. Просто следвах силуета на емблематичната статуя за града, която с влизането в Харманли фиксирах с поглед.

Знаех за статуята на Света Богородица,с която Хасково влиза в книгата на рекордите на Гинес в категория религия през 2003 и от тогава е визитната картичка на града и много исках да я видя. Не знам дали статуята на Дева Мария с Младенеца е действително най- високата в света, но със сигурност този неин статут беше притегателна сила за моето любопитство!

Тук ще ви обременя с кратка статистика за монумента, който действително е внушителен, особено погледнат от центалният площад в подножието му.

Скулптурата е висока 14 метра и тежи 80 тона, поставена е върху 17 метров постамент, като във вътрешността му е оформен параклис. Там се намира сертификата връчен от Гинес. Тя овенчава хълма „Ямача” известен още като Младежкия хълм, направена е от полимер –бетон и се вижда от територията на целия град!

Освежителната напитка и задължителната фотосесия приключиха след час и въпреки омайните миризми на цветята на парка пред заведението, трябваше отново да седна зад волана в посока следващата дестинация: Крепостта Мезек. За нея, както и за Александровската гробница отделих подобаващо внимание изразено в отделни пътеписи, които по-любознателните ще намерят в моя блог! Предварително благодаря за интереса!

Насочих се в посока границата ни със съседна Гърция, след Ивайловград към Вила Армира, крайната цел на моето пътуване из Източни Родопи.

Думата Армира ми звучеше красиво, почти митично, като извадено от древността старинно име. Самата дума вече предизвикваше в съзнанието ми асоциации за полъх от минало и изящество. Съвсем скоро се убедих във правотата на моето въображение: вилата беше изкючително добре запазена с добре изложено за посетителите великопепие на богат дом от античността!

Обектът е действително с невероятна културно-историческа стойност. Специалистите го определят като най-богатия и пищно украсен дом от римско време, открит по нашите земи.

Античната вила Армира се намира на около 4 км западно от Ивайловград. След квартал Лъджа има табелка за нея, като до там се стига по еднопосочен лъкатушкащ път с красиви гледки от река Арда и язовир Ивайловград. От София до тук са приблизително 332 км и може да се стигне за 4 часа.

След като закупих билет за вход и рекламни материали първото нещо, което научих беше, че името на вилата е дадено от приток Армира, който се влива в река Арда. По незнайни пътища моето въображение обаче беше изградило вече сценарии за богата стопанка на име Армира, която е оставило това великолепно наследство за поколенията и бях леко разочарована.

Както и да е. Да се върна на вила Армира. Още от пръв поглед си личи, че е била нещо внушително – един античен мраморен дворец, изграден на много живописно и спокойно място – долината на река Армира в южните гънки на Източните Родопи.

Откриването на вила Армира е станало случайно – при изкопни работи по построяването на планирания язовир Армира на едноименната река. Това става през 1964 г. Строителството на язовира е било в напреднал стадий, когато останките от вилата са били открити. Малко по-късно е реставрирана и отворена за посетители.

За щастие, след откриването на останките от мащабната римска вила, строителството на поредния язовир на река Арда е било прекратено. За огромно съжаление, един друг обект с огромно историческо значение не е бил пощаден – става въпрос за град Севтополис, столицата на Одриското царство, намиращ се днес на дъното на язовир Копринка, безвъзвратно загубен за историята.

Вила Армира е от времето на Римската империя и е от типа villa rustica – крайградска вила. По римско време е имало много такива, но специално вила Армира се отличава с нейните размери, разкош и изящество. Други подобни крайградски вили от римско време , намерени и проучени по нашите земи са ;

Най-напред разгледах залата за гости и пиршества и нейните подови мозайки, невероятно добре запазени, като се има предвид, че се смята, че вилата датира от 1ви-3ти век след Христа! Предполага се, че през 378 година, когато при битката при Адрианопол край крепостта Букелон тогавашният римски император Валент е бил тежко ранен, той е бил отведен точно във вила Армира, където по-късно е починал. Смята се, че след тези събития, готите са обкръжили вилата и са я опожарили, обричайки на смърт нейните обитатели. Руините на Вила Армира са сринати от опустошително земетресение, което е последвало.

Смята се, че вила Армира принадлежала на благородници, на виден тракийски аристократ. За да отговори на мащаба и лукса на семейството вилата се е простирала на над 2000 квадратни метра! Имало е жилищни посройки, вътрешен и външен басейн, панорамна тераса, градина и стопански постройки. Археолозите смятат, че е била обитаване до 4 век след Христа приблизително.

Впечатляващо за мен беше начинът на отопление на вилата. То се осъществявало чрез хипокрауст или специално отопление, при което подът е повдигнат на колонки от тухли или тръби. По тях минавал топлия въздух. Така цялото имение е било отоплено през студените месеци чрез изградените огнища и оттам топлия въздух, който минавал по тръбите.

Вила Армира има цели 22 различни и богато украсени помещения. Басейнът е разположен на първия етаж, в центъра на сградата. Той бил с размери 7 на 11 метра и дълбочина от 1,60 метра. Дъното му било покрито с мозайка, а стените с бял мрамор.

За да остане близо 2000 години запазена, вила Армира е разчитала и на образа на Горгона Медуза, който е пазил античната римска вила и нейните обитатели от зли очи и беди. Именно каменни глави на медузи на дъното на басейна, както и образът на Горгона Медуза, запечатан в мозайка на пода, са сред най-интересните артефакти за посетителите днес!

Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Безспорно най-интересната мозайка обаче е тази с изображенията на собственика и двете му деца – момче и момиче. Тя се намирала в спалнята на богатото семейство и е единственият запазен портрет върху мозайка от римската епоха, намиран у нас.

Подовете на околните помещения са украсени с мозайки с флорални и геометрични мотиви. Сред повтарящите се символи е свастиката – символ, който се очаквало да доведе богатство и просперитет в дома.Вила Армира е единственото място, на което са открити всички разновидности на свастиката. А тя, може би знаете е била древен санскритски символ на щастието!

Богатата украса на дома се дължи и на факта, че през първата половина на 2 век към вила Армира е създадено художествено ателие, в което добивали и обработвали бял мрамор, а в него били поканени да работят майстори от Афродизия в Мала Азия – град, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. След цялата тази слава животът на вила Армира приключва безславно. През втората половина на четвърти век частният римски дворец е опожарен и разграбен. По-късно е сринат до земята от опустошително земетресение, преди да бъде открит за поколенията отново през 1965 г. и да върне старата си слава.

След вила Армира реших спонтанно да приключа с пътешевствието във времето в Източни Родопи с могилата в близкото село Свирачи, съвсем близо до нея- само на 1 км. Отидох да я видя с надеждата да разбера още за историята и обитателите на вила Армира, но могилата беше запечатана и от цялата гробница се виждаше само могила с бетон отпред. Могилата в Свирачи е била построена като погребален паметник на един от първите собственици на вилата, но той по неизвестни причини така и не е бил погребан в нея. Тя е била последен дом за много близка негова родственица, чийто гроб е намерен в горната част на могилата, заедно с множество находки от погребалния инвентар. Другото любопитно нещо, намерено при разкопките на могилата са двете антични колесници и скелетите на четири коня и куче от двата впряга. Всъщност тази могила и находките в нея доказват тракийския произход на собствениците на вила Армира.

Заредена и вдъхновена от впечатления се запътих по тъмно за дома с обещанието пак да се завърна тук!