Danielatravel

Значителна част от територията на България е покрита с варовити терени или така наречения карст. В продължение на хилядолетия природата е изваяла в такива скали едно пещерно царство на форми, сталактити, сталагмити и чудати образования. Цяло архитектурно богатство е Карлуковския карстов комплекс, който е лесно достъпен от София на около 112 км по посока магистрала Хемус, до град Луковит. По течението на река Искър са се образували множество скални форми, пещери, които привличат туристи и любители на екстремни спортове. „Карлуковски карст“ е защитена зона в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците. Територията на „Карлуковски карст“ обхваща землищата на села от три съседни области – Ловеч, Враца и Плевен.

Районът е изключително интересен и богат на карстови образувания – най-известните пещери са Проходна, Темната дупка и Кучешката. В с. Карлуково се намира Карлуковският манастир „Успение Богородично„, а в близост до него са скалните църкви „Св. Марина“ и „Св. Григорий „. Моят план беше да посетя пещерата Проходна и единия скален манастир за времето което имах.

До самата пещера Проходна се стига по два начина: единият е от село Луковит, който е само на 2 километра, а втория е от Националния пещерен дом „Петър Трантеев“. Национален пещерен дом – Карлуково (Учебен център Карлуково) е разположен в м. Калето, на десния бряг на р. Искър. Сградата е с капацитет 60 места, има туристическа столова, бюфет, учебен кабинет. Ползва се както от туристи, така и за заобучение и семинари за подпомагане научно-проучвателните дейности по спелеология. Особен интерес представлява богатата колекция, събрана от Петър Трантеев, един от основателите на пещерното дело в България. Пътечка, започваща от дома, води до големия вход на пещерата. Сградата на Пещерния дом е уникална със своето разположение – построена е в цепка на скалата, а формата й, гледана отгоре, наподобява прилеп. За част от стените е използвана естествената скала. От Пещерния дом се открива гледка към долината на река Искър, както и към пещера Проходна. За съжаление останах с впечатление, че сградата не се използва в момента, по неизвестни за мен причини.

Пещерите в Карлуковския карстов район са приблизително около 1200 и се разделят на стандартна класификация: хоризонтални и вертикални. Карлстовата арка (пещера) Проходна е най-атрактивната и посещавана в региона, също и най-достъпната. Тя е с дължина 260 метра и височина на входовете 40 метра. Честа гледка за посетителите са любителите на бънджи скокове, които използват входа към Искър за своите екстремни преживявания. Любители алпинисти се катереха на скалата до този вход в момента на моето посещение. Това, което прави пещерата толкова атрактивна са двете открития, образуващи формата на две очи, които хората са наричали преди „Окната“, а днес „Очите на Бога“.

Пещерата е била снимачна площадка на няколко български и чуждестранни филма. Такъв е филмът „Време разделно“. Със своите 262 метра дължина тя се счита за най-дългия пещерен тунел в България. През 1962 г. е включена в списъка с българските природни забележителности. (Пешеходен преход до пещерата – около 30 минути).

Д

СКАЛНА ЦЪРКВА „СВ. МАРИНА“

Срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата „Св. Марина“, изпълнени от първокласен майстор, са фрагментарно запазени. Според стиловите и иконографските особености те са от ХIV в. На около 5-6 км северозападно от жп гара Карлуково е скалната църква „Св. Григорий“, в която фрагментарно са запазени два слоя стенописи – от XIV и XVII в.

До църквите няма транспортен достъп, въпреки че те са изключително атрактивни за любителите на пещерното дело. В близост до тях се намира Националният пещерен дом, което е добра възможност за настаняване на туристи.

Скалният манастир „Света Марина“ се намира в близост до пещера „Проходна„. До него се стига тръгвайки от пещерния дом, където е туристическия център. Пътеката не е дълга, но е стръмна и макар привидно обезопасена е доста опасна.

Поставени са метални въжета на места за опора и е препоръчително хора с проблем от височините да не се пробват да минат по пътеката.  Гледката, която се открива срещу манастира на прииждащия Искър през пролетта заслужава усилието със сигурност! Малко преди да стигна манастира имаше малка чешма изградена на извор, който идваше директно от планинския масив.

Скалният манастир се състои от малка църква и дворче. Може да се запали и свещ. Скалната църква „Света Марина“ е построена през XIVв и според кратката историческа справка, намираща се до входа й, се смята за уникален паметник на Българското средновековие. Била е обитавана от монаси – исихасти. Построена върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м от нивото на реката, тя е била е изградена от местен ломен камък, свързан с хоросан. Имала е дървена конструкция и двускатен покрив с керамични керемиди. Според учените, стенописите са работени от двама майстори. По-опитният от тях е бил възпитан в традициите на палеоговската живопис и напомня майстора на Ивановската църква. Другият е с по-сух и графичен стил, напомня романски стенописи, или техни по-стари образци от Кападокия.

Малката църква беше много добре поддържана, с цветя навсякъде, скамейки и прекрасна гледка. Имах удоволствието да се запозная с мъжа, който беше там като доброволец, за да поддържа светата обител. Понеже бях единствения посетител в този момент, той се впусна в дълъг монолог за мястото, виждайки моя голям интерес и в резултат на многобройните ми въпроси към него.

Разказа ми за движението в християнството възникнало по нашите земи и Византия през XIII и XIV в – учението за Божествената енергия- исихазъм. Обитавана от монаси-исихасти, църквата е била ням свидетел не неколкократното опожаряване на Карлуковския манастир, намиращ се на отсрещния бряг на река Искър. Оцеляла през годините на турското робство и съхранила вярата на местното население, в началото на 19 век църквата остава без монаси и постепенно запада. 

През 2005-2006  група приятели, решават с Божията помощ да възстановят скалния манастир „Света Марина“. Включват се да помагат и пещерняци от клуб „Искър- София“ , както и други спелеоложки клубове. Благодарение собствения им труд и дарения, днес всеки желаещ може да посети църквата.

Бях впечатлена от ерудицията и любовта с която мъжа разказваше историята на тази свята обител, от разказа му за хората, които са я обитавали, за значението на опазването на нашето минало, гордостта, че сме славни потомци на една древна и мъдра култура и силата на българския дъх. Дарих своята лепта към родолюбивите хора, които се грижат за тази светиня и потеглих с гордост и усещане за съпричастност и преклонение пред делото им. На ръба на скалата гордо се развяваше българското знаме!