Danielatravel

В една слънчева събота на септември, когато есента срамежливо си прокарва път през гората и почти незабелязано започва да оцветява зелените корони на дърветата със своята палитра, реших да се разходя до Ерулската планина, част от Краището. Целта ми беше изкачване на най-високия и връх Големи връх ( 140м), както и да се потопя в спокойствието на този обезлюден, но много красив район от България. Отбивайки се от пътя за град Трън, по средата на пътя Душинци-Ерул се озовах в подножието на Ерулският манастир, който веднага прикова моето внимание и реших да му посветя време.

Манастирът е в малка долина, до която се стига по стълби от паркинга, от който тръгва пътеката за Големи връх, известен като най-живописният връх на Ерулската планина. За Ерулския манастир, носещ името „Света Троица” , спорят две села. Понякога го наричат Ерулски манастир, а друг път Душински. Във всеки случай селото Ерул е по-старото селище, а Душинци се е появило по-късно.

През 2005 – 2006 г. село Ерул е привлякло вниманието на световноизвестни шведски учени археолози поради името и етимологията си. След археологически разкопки и изследвания на находките се е оказало, че едно древно германско племе на готите, наречено Ерули, се е заселило трайно тук при Великото преселение на народите. Жителите му са се смесили с местното трако-римско население, а по-късно и с българите. Според историята на нашите земи, готският епископ Вулфила и готите федерати са били трайно уседнали в териториите на днешна България. Множеството археологически паметници като готски базилики и некрополи в околността, недвусмислено доказват това. Името на селото е древно и непроменено близо 1500 години.

За съществуването на село Ерул през средновековието свидетелства документирането му в списъците на джелепкешаните от 1576 г. като Мирул,Прегул и Ирул към каза Изнебул.

Пред манастира, като горди пазачи се издигат две величествени дървета, наподобаващи на великански хранители на светата обител. Двете дървета пред храма са ясен и бук. Корените им са вплетени в прегръдка, точно както и клоните им. За тях разбрах, че има в традициите на легендите, красива история, която се предава и до днес от поколение на поколение,

Бука била сияйно красива девойка, но останала без родители още на четири месеца. Докато майка й я кърмила на полето под едно дърво на сянка, а бащата се суетял наколо да почине, изневиделица от ясното небе паднал гръм, убил двамата родители, но бебето оживяло. Хранили го всички кърмачки в селото. За детето се грижили много хора докато пораснала чудно красива девойка. Всяка година като идвали за десятъка, турците все искали да я видят и чакали сгоден момент да я вземат. Ерулчини я оправдавали, че е малка, когато дошло време да не могат да отърват красавицата от османлиите, Бука вече се била залюбила с Ясен, син на поп Ерул. Селяни видели как потерята наближавала селото и предупредили Бука и Ясен да се скрият в манастира. Младите влюбени хукнали да дирят закрила при калугерите, но ордата на коне бързо ги застигнала и двамата паднали посечени от ятаганите. Кръвта им напоила земята под двете дървета, които и до днес стоят като стражи пред храма. Местните смятат, че дърветата са на около 900 години! Какво ли можеха да разкажат, ако можеха да говорят, се запитах аз…..

От някогашният манастир сега е запазена само църквата. Архитектурата и е характерна за периода от XI-XIV век, продължение е на типично строителство, датиращо от ранновизантийската епоха. Върху вградения камък в стената е отбелязана и годината на строителството (или на възстановяването) на църквата „Света Троица“ (1892 г.) , а е била осветена през 1900 г. Над входната врата на църквата се намира икона на Св. Троица.

Според друга легенда, при предишното възстановяване на църквата през 1832 г. строителите вградили сянката на местно момиче в основите на сградата. Дядо Методи, последният монах, който обитавал църквата до смъртта си през 1958 г., многогократно е разказвал, че нощем е виждал от „Престола“ (ритуален монолитен блок с древен езически произход), поставен вляво от входната врата, да излиза духа на момичето, облечено в бяло и да броди из гората.

Вдясно от входа се намира мраморна плоча – възпоминание за героичното минало на този край.

Последното възстановяване на манастира е след 2004г., когато е възстановено църковното настоятелство и чрез дарения е обновена черквата, килията за калугера и магерницата.

На 35-40 м. от църквата се намира свещен извор с ледено студена вода, който разбрах,че никога не пресъхва. На 18 м. над извора могат да се видят основите на някогашната църква. По спомените на местни хора тя е имала чудно красиви стенописи. Рухнала е около 1900 г. До нея още са запазени зидовете от килиите на монасите. Постройката е разрушена през 1956-58 г. Личат основите и на някогашната мандра към манастира.
В близост до църквата стои, сравнително добре запазена, сградата на някогашното селско училище.
Допреди 3 десетилетия тук се е провеждал събор, всяка година в края на месец юни, след което бил преместен по политически причини. От няколко години старата традиция е отново възродена.

Наскоро е направен ремонт на манастира, стенописите изглеждаха като току-що изографисани на стената над ниската порта.

След като напуснах манастира, продължих по добре маркираната пътека, която разбрах е обозначена наскоро от Трънското туристическо дружество за всеобщо улеснение на любителите на планината. Преходът към върха е повече от приятен и в по-голямата си част е на открито. Минава се през заслон, доста занемарен, от който се тръгва за другото село в региона Душинци. От заслона се стига до върха за по-малко от 30 минути. Големият връх е гол и предлага гледка 360 градусова панорама, която спира дъха с простора на хоризонта, който открива. Виждат се Витоша, Рила, Осогово, Руй, Стара планина, а познавачи твърдят, че могат да разпознаят около 30 отделни планини от височината на върха.

Село Ерул, като повечето села от този край, е силно обезлюдяло. Останали са 53 души през 2009г. Природните и културните му дадености го правят привлекателна туристическа дестинация.