Danielatravel

В областта на Белоградчик са известни пещерите Магурата (най-дългата пещера в България), Венецът ( за нея има отделна статия в блога ми), Лепеница и Козарникът. Козарникът беше последната от пещерите, които посетих в региона. Тя е малка пещера – дължината й е около 200 м, но е един от най-важните праисторически обекти в България и Европа. Намира се по пътя между Белоградчик и гара Орешец, на около 10 км северозападно от града. Има означение върху крайпътен камък, пещерата е все още в процес на археологически проучвания и няма официален знак за нея. От пътя нагоре са около 100 метра. Пред пещерата се разкрива красива площадка с гледка към Белоградчишките скали.

Откриването на пещерата край Белоградчик е било съвсем случайно. За пръв път за нея се съобщава през далечната 1933 г. от археолога Рафаил Попов, който прави пълни описания на откритията си. Според него в Козарника са живели хора още от каменната ера.

60 години по-късно, през 1996 г., научна експедиция, начело на която е ст.н.с. Николай Сираков от Археологическия институт към БАН, и Жан-Люк Гуадели, френски учен от Института по геология и праистория на кватернера от Бордо, започва да изучава следите от палеонтологията и геологията на Козарника.

Преди да бъде проучена пещерата, се е смятало, че праисторическите европейци са преминали от Африка към Европа чрез протока Гибралтар. Тази теория е подкрепена от останки и артефакти, открити в Испания и Турция, които датират между 400 000 и 800 000 години. За разлика от тях, обаче, френски учени са се натъкнали на следи от човешки живот в пещерата Козарника, които могат да бъдат датирани от 1,6 до 1,4 млн. години, пише Стандарт нюз.

Уникалната находка, която преобръща световната история, всъщност представлява зъб на древен представител на семейството Homo, по всяка вероятност Homo Erectus, както и животински кости, по които са направени множество резки. Те са умишлено, а не случайно прорязани, са сигурни в тезата си изследователите.

И така, българо-френската археологическа експедиция започва да проучва отделните фази на късния палеолит. Учените разкриват, че в Козарника са открити 18 културни пласта и 16 геологически хоризонта. Те считат, че най-меродавни и интересни са най-долните пластове, тъй като датират отпреди повече от 35 хилядолетия. Откритите следи от живот в пещерата променят световната теория за настъпването на хората от Африка към Европа.

Обитателите на пещерата са изработвали примитивни сечива от кремък и кост. Заедно с многобройните кремъчни оръдия археолозите откриват и много кости от див кон, носорог, мамут, които първобитните хора са ловували, за да се препитават, както и от саблезъб тигър, пещерна мечка, архаични видове хиени, пантери, които се случвало да убият, за да се защитят. Дотогава за някои от тези животни не били откривани данни, че са обитавали българските земи, както и територията на цяла Югоизточна Европа.

До ссега се смяташае,че човечеството се е зародило в Източна и Централна Африка. Тук в периода преди 5 милиона години е живял най-ранния, известен на учените хоминид – австралопитекът(т.е. южна маймуна). С течение на времето австралопитекът еволюирал в няколко различни типа – хомо хабилис (сръчен човек) и хомо еректус (изправен човек). Преди 1.7 милиона години прачовеците започнали да се разселват през Мала Азия в Кавказ и Южна Азия. Откритията в Козарника доказват, че разклонение от тези групи е тръгнало на север-североизток и е минало през Балканите, откъдето постепенно е заселило цяла Европа.

В Козарника са открити фрагментирани кости на неандерталци. Става дума за първите хора в Европа- над 1,4 до 1,5 млн. години най-вероятно. По метода „палеомагнетизъм“ са констатирани предишни промени в магнитното поле на земята. През десетки или няколкостотин хиляди години се сменят полюсите на Земяна. Чрез тази цикличност може да се определи възрастта на дадена археологична находка.

Учените разкриха, че древните хора, които са обитавали пещерата са били суетни- правили са си бижута. За това говори находката, на която се натъкнали археолозите- останки от работилница за бижута. Доцент Никола Сираков коментира в интервю: „Откриваме черупки от малки охлювчета с размер окол 5-6 мм. или малко по-големи. Те са фосилни, били са използвани за изработка на украшения- огърлици, гривнички, амулети. “ Тази работилница е една от най-ранните в Европа и е на най-ранните представители на модерния човек. Тези украшения са служили и за самоидентификация, а това са наченките на етно-лингвистичните общности на етносите. Тези охлювчета са ги събирали от място близо до Лом, в льосовете. Има следи от шнурчето, което е свързвало черупките в бижуто, най-вероятно огърлица. Тя е на около 38 000 години. Подобни дати има само на една пещера на границата между Турция и Сирия.“

Последната интересна находка в „Козарника“ е открита преди време непосредствено пред входа на пещерата- останки на мъж от 16 век, прободен със стрела. Кога за последно е била обитавана пещерата археолозите не могат да кажат, тъй като за известно време мястото е било противоатомно убежище, и е отнет повече от метър от последния слой. Последва използване на пещерата за гъбарник, като отново е унищожен още метър полезен слой с останки, допълни археологът.
Находките показват, че са настъпвали периодично големи катаклизми, затова промените, които се случват в климата като засушавания или поройни дъждове, предизвикващи наводнения, са нещо напълно нормално. И в онези времена животните са мигрирали заради катаклизмите, а след тях и групи от човешки общности.

Разкопките в пещерата продължават, очаквам скоро да бъде отворена за широката общественост и доказателствата за най-ранна цивилизация по нашите земи да бъде признати в международен план, като нов прочит на историята на човещката цивилизация.