Danielatravel

Историята, казват, се пише от победителите. Но историята е в паметта на народа, в неговите приказки, предания и паметници. Победителите се сменят, а миналото винаги изплува като сянка, дори и умишлено да е било посипано в пепел. Оставяйки паметниците си от епохата на Комунизма в пренебрежително забвение, в опит да забравим репресивните страни на тази епоха, ние като че ли обрърнахме гръб на хората, които горяха и умряха за тази кауза.

Паметник в забвение е и мемориалният комплекс „Балова шума’, за който малцина са чули днес. Трудно ще го намерите дори и на картите. Комплексът е съвсем незрачно означен от каменна плоча по пътя на запад от град Монтана, свързващ селата Бистрилица или Илица. Приблизително се намира между язовир Огоста и Лопушанския манастир, на километър от село Гаврил Геново , на пътя между Берковица и Белоградчик.

Пътувайки за Балчик от София през прохода Петрохан, забелязах осанката на обелиска, който стърчеше самотно в нищото. Моято любопитство веднага ме накара да се отбия по черния път към него. След около 100 метра по обрасла с трева камена пътека се откри самия площад, а до паметника ме заведе втора, също толкова дълга пътечка. Пред мен изникна монументален архитектурен комплекс, който веднага ме накара да се разровя в интернет за информация. Разбрах, че се намирам на архитектурния комплекс Балова шума, носещ името на местността.

Мемориален комплекс е построен е през 1970 г. в памет на загиналите девет партизани от отряд „Христо Михайлов“ (26 юни 1944 г.). В някои източници прочетох, че са били трима загиналите. Но е замислен и като паметник на жертвите и от още две големи въстания: Чипровското (1688 г.) и Септемврийското (1923 г.).

Първото впечатление е на разруха и на следи от мародерство:откъртени мраморни плочи, липсващи стълби, буйна растителност навсякъде между паметниците. Въпреки цялостната атмосфера на разпад, монументът все още излъчваше някаква мащабност и достолепие. Цялостното усещане беше за замах, с който архитекти, строители, власти и т.н. са издигнали насред нищото нещо толкова огромно, може би грандиозно и за времето си.

Това, от което се е състоял мемориалният комплекс (и което може все още да се различи въпреки разрухата) са: пирамидата-обелиск, скулптури (може би на партизани), барелеф и камера за вечен огън, три постамента с героични стихове.

Основният монумент олицетворява видимо двуцевна пушка и беше изнанадващо да установя, че на едната му страна е изграден релефно стилизиран кръст:) Зачудих се как в ерата на социализма, авторът е имал смелостта да вкара този христиански символ във време на пълен агностицисъм! Надявам се да не е заплатил с тази смела постъпка с няколко години в Белене…

Вътрешността на конструкцията е куха, с положени големи късове гранит, над които са издълбани светите думи на Ботев като послание към поколенията.

Входната врата, която е била от метал, е отдавана изкъртена, а отворут към структурата зее, обрасъл в трева.

Архивните снимки показват дните на слава на комплекса, който е привличал много посетители и се е виждал от километри.

След като прегледах архивни снимки на мемориалния комплекс, сверих детайлите и установих липсваща фигура от груповата композиция на паметника отстрани. Макар, че сигурно е тежала над един тон, фигурата е била варварски изрязана и единствената следа от нея е стърчаща метална обувка… Ръката на ранената жена от композицията също липсва, като че ли осакатеното и тяло синхронизираше със цялостното усещане за разпад.

Оформени бяха алеи, оградени с хвойна, водещи от няколко страни към мемориала. Отделно е построен малък хотел и гостоприемница, които още работят и дори са много посещавани, за разлика от паметника.

Тръгнах си от мемориалния комплекс с тъга и носталгия,знаейки, че тук някога, като символ на борбеността, смелостта и почитта, е горял вечен огън. Пламъче, затопляло душите на мнозината идвали да се поклонят. Пламък, който ние сме изгасили и забравили. Пламъкът на мечтите и живота на хората преди нас, който ние сме отговорни да поддържаме и съхраняваме за нашите деца, защото той е паметта към миналото ни.