Узунджовската църква-спомен от великия Узунджовски каравансарай или най-голямата селска църква в България

Ако пътувате в региона на Харманли, ще видите знак за една забележителна църква, която крие много история и спомени за славни времена. Това е църквата в село Узунджово, днес известна като най-голямата селска църква в България. В миналото село Узунджово е било свързвано с прословутия и мащабен Каравансарай ( гостоприемница )едно от най-стратегическите места за търговияи отдих на пътешествениците в границите на Османската Империя поради факта, че селото е на еднакво разстояние от Дунава, Бяло и Черно море. Селцето се намира на около десетина километра от Хасково, църквата се стига по главния път, завива се в ляво преди да се стигне до центъра, ако идвате от Хасково. Ако пък идвате от Александрово, ще я намерите в дясно след центъра, но и в двата случая куполът и ще ви помогне да я съзрете далеч преди знаците. Узунджово е малко, подредено, чисто и спретнато селце, а хората в него-доста гостоприемни. Населението е преобладаващо от турски етнос, но това го прави още по-интересно за посещение.

Узунджовската църква „Успения Богородично“ е рядък пример на джамия, превърната в църква. Историята по нашите земи познава много случаи в които джамии са превърнати в църкви, но този е различен. Според сведенията, които прочетох в брошурата, която се предлага на входа, тук още от тракийски времена е било селище и вероятно е имало храм, но няма веществени доказателства.

Църквата е известна с това, че през вековете е била ту църква, ту джамия. Архитектурата й не е нито на джамия, нито на типичен православен храм. Запазени са белези и от двете религии и спокойно може да послужи за доказателство как те битуват под един покрив.

Храмът е разположен в голям двор, в който настоящите уредници са се постарали да направят своеобразен парк с места за отдих. До голямата порта на двора се издига камбанарията. Тя е построена допълнително, след като от джамия храмът се превръща в православна църква. На гърба на храма в задното тревно пространство са разположени камъни от средновековието с надписи на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. Запазен и входът на самия Каравансарай:

В двора на църковния храм са изложени и находки от времето когато на мястото е бил мащабния Караван сарай, както и други археологически находки намерени на неговата територия.

Историята на това място започва в далечната 1500 година, когато на това място е изградена българската църква „Св. Богородица“. Близо век тя е религиозен център за района и местните се отнасят с голямо уважение към храма. През 1593 година обаче цялото село е разрушено от нашествието на османците, включително и църквата.

По време на Османското робство, Великият везир Синан паша дарява 30 000 гроша и заповядва на мястото на църквата да бъдат изградени кервансарай (място за отдих), джамия, имарет и баня. По всяка вероятност той е оценил стратегическото местоположение на селото/ Крайпътният хан е бил на два етажа, с 350 стаи. В приземието има обори за над 1000 коня, с мащаби, които са изумявали всички посетители. В края на XVII век в ляво от джамията е изградена часовникова кула, а в близост е имало и мраморен водоскок. Целият комплекс е бил ограден с висока ограда от дялан камък, така че отвън е приличал на крепост, около която  впоследствие възниква малко турско селище под името Узунджа ова (дълго поле). Така възниква в периода XVI-XIX век на това място прочутият Узунджовски панаир, който е един от най-големите в пределите на империята.

Самият панаир се е провеждал през септември всяка година и според пътеписи на очевидци, по това време са се събирали около 50 000 човека тук!

Посетителите на комплекса могат да прочетат интересни факти за мащабите на Узунджовския панаир, който се смята да е предшевственика на днешния Пловдивски Панаир.

След Освобождението, турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят е  разрушен, като е запазена само джамията и един от главните входове на големия крайпътен хан. Храмът е изоставен, до началото на XX век, когато се срутва селската църква „Свети Йован Кръстител“ в селото. Тогава възниква идеята джамията да бъде приспособена в църква, тъй като църковното настоятелство няма средства за нова. Местните обаче трудно приемат идеята мюсюлмански храм да бъде превърнат в християнски. Три години се водят спорове за това какво трябва да се направи, но накрая се решава сградата да бъде запазена за поколенията. През 1906 година имотът е преотстъпен от Турция на България и е превърнат в християнски храм.

Век по-късно, през 2007 година, започва цялостна реставрация на църквата. Създаден е нов иконостас от тревненския дърворезбар Дарин Божков. Той е един от трите най-внушителни по размери в страната. Висок е 8,80 метра и е широк 14 метра. В проекта по направата участва екип от 40 души- майстори, чираци и калфи. Осъществяването му отнема сакралните девет месеца, като са реставрирани част от старите икони, царските двери и солея.

Уникален елемент от реставрацията е дърворезбованата в олтара молитва, изписана на глаголица. Тя гласи „Аз буки веди глаголи добро ест живете дзело земли иже како люди мъйслите наш он покой ръци слово твръдо” („Помни буквите, научи се да говориш, добре е да стъпваш здраво на земята, защото както вие хората вярно мислите Той е нашата опора, изговаряй словото с твърдост“).

Този текст превръща църквата „Успение на Пресвета Богородица“  в единствената у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.

Любопитен факт е малтийския кръст, който е вграден в пода на църквата. Останали са два надписа на арабски, единия в самата църква, другия над входа. Майсторът е заложил различна символика, която съответства на различни религии-изографисани са лалета, роза, както и шестоъгълна звезда.

Днес църквата впечатлява със своите размери и акустика. В себе си тя съчетава символи от исляма, юдаизма, православието и католицизма. Макар никой да не знае каква е цялата истина около концепцията и символиката на сградата, факт е, че майсторът създава храм на вярата в доброто, което не зависи от религиозна принадлежност.



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: