Danielatravel

През 2015 година група ентусиазирани люде иницицираха „Краищенско светогорие“ решени да възродят духовността в един позабравен и позападнал район, какъвто е Краището. Географски районът обхваща Западните покрайнини на страната и местата в съседна Сърбия. Териториално е разположен основно в община Земен, както и в съседните общини – Ковачевци, Брезник и Трън, където са скътани не само прекрасни природни гледки и пейзажи, но и множество християнски храмове и манастири.

Истината е, че никъде другаде у нас няма толкова силно усещане за запазване на изконната вяра, традиции и култура – като се започне от построения през Ранното Средновековие Земенски манастир от XI век и се стигне до построения преди няколко години скит на Църногорския манастир в земенското село Смиров дол, посветен на св. Пантелеймон. Инициаторите на „Краищенско Светогорие“ се щегуват, че по манастири и църкви на глава население са на първо място в страната , отчасти и поради малкото хора, които живеят там.

Реших през един слънчев пролетен уикенд на април да посветя съботния си ден на два от манастирите в този край, за които бях чувала толкова много от пътеписи и форуми. До Земенският манастир се стига с влак, в посока Кюстендил и се слиза на гарата на град Земен. От там по асфалтиран път се върви приблизително 2 км нагоре по склона на Риша планина, която е дял от Конявската планина.  Манастирът е разположен на североизток, съвсем в началото на Земенския пролом на левия бряг на река Струма. Вървейки нагоре срещам висок метален кръст построен от дарение от местно семейство в почит на манастирите и светите места в Краището.

Около манастира

витаят много легенди. Една от тях е свързана със създаването му,

Уникалният храм, заемащ формата на правилен куб, всъщност е построен в резултат от облог. През XI век майстор зидар и неговият чирак се обзаложили кой от двамата ще построи по-пищна черква на двата бряга на река Струма, в района на днешният град Земен. Двамата нямали право да гледат как се движи строежа на другия.

Майсторът пръв приключил и отишъл да види докъде е стигнал неговият чирак. Легендата гласи, че онемял от красотата на творението и, засрамен, се върнал и съборил своя храм.

Комплексът-музей построен около манастира е основан през 11 век и от тогава до сега съдържа една от най-забележителните постройки на Балканите – кръстокуполната църква „Свети Йоан Богослов“. Тя е разположена в двора на манастира, реставрирана някъде през 70-те години на миналия век и днес е отворена за посетители, които биха полюбопитствали за квадратната архитектура и разположението на постройката. Комплексът има голям и просторен двор, отделна камбанария и дълга двуетажна сграда, където са живяли монасите. Църквата е паметник на културата, на българската архитектура и на монументалната живопис и заема особено място в архитектурната ни история.

Земенският манастир е обявен за национален музей и през 2004 година става филиал на Националния исторически музей. Монаси в него е имало до 1966 година.

Интересно е, че манастирската обител е опустошавана и възстановявана няколко пъти, но църквата и стенописите оцеляват всеки път. Автентична е фреската от 11 век на Света Ана. Земенската църква е зографисвана два пъти – през 11 ве и през 14ти. Интересна е сцената с изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос, сюжет, който не се среща никъде другаде. Уникална е фреската с Успение Богородично: в нея Христос държи над ложето на майка си малко същество, обвито в бяло- душата на Света Богородица. Този тип стенописи са изключително рядко срещани из нашите ширини, а още по-изключителното е, че са дело на български майстори зографи.

 Има много и разнообразни теории и предположения и за основаването на манастира, за изписването на стенописите и за функцията му. Разказва се, че в древни времена някъде в основата бил скрит „знакът“ на българите. Имало тайнствен свещен камък, който бил изнесен по поръчка на бизнесмен от Гърция. Смята се, че обителта е служила на богомилската общност, както и че зографите, които са имали друг, по-различен поглед над живота и вселената. Нищо не пречи всички те да са верни.Има няколко легенди, които се предават от поколение на поколение, свързани с миналото на обителта, оцеляла повече от 10 века. Според някои изследователи, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Легендата разказва, че те пазели знака на българина в него, като единствения символ, който може да обедини всички религии. Друга древна легенда пък разказва, че през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите.

Манастирът е много специален, не само като архитектура( той е построен в кубична форма 9 на 9 на 9 метра), но и като стенописи и символиката в тях.

Тук е единственото място, на което можете да се види изображение на двоен Исус Христос. Не на различни места, а застанали един до друг на масата на Тайната вечеря. Те са абсолютно еднакви, само действията в причастието, което дават са различни. Христос вляво дава на учениците си хляб, а Христос вдясно вино.

Теориите са няколко. Едната е, че това е братът близнак на Исус – Тома Неверни. Изследователите на Библията наистина смятат, че Исус е имал братя и сестри. Не са малко и тези, които твърдят, че Тома е не просто брат, а близнак на Христос. Според тях е абсолютно възможно на това изображение те да са застанали един до друг. Друга теория е, че вторият Исус не е мъж, а любимата на Божия син – Мария Магдалена. Тя наравно с него раздава на учениците благата на вярата.

Освен „двойния Христос“ в църквата има и още едно особено интересно изображение. То е от сцената на кръщението на Исус в река Йордан. В небето над случващото се кръщение има не бял гълъб, както е обичайни,а сребърно съоръжение, приличащо на космически кораб с голям прозорец, от който няколко ангела наблюдават случващото. Ангелите разбира се са с криле. Защо им е на крилати същества да се придвижват с превозно средство? „Сцената ни казва същото. Ние сме едно, едновременно в този паралелен свят с духовните същества. Те не просто ни наблюдават, те участват чрез Божия дух. Те са част от нас и поглеждат през този портал. Това е портал между световете, за което говори и двойният Исус. Просто самата концепция на автора, който е изписал църквата показва, че той има доста по-различно, даже бих казала съвременно виждане за това, какво означава Господ.“

Уредничката на комплексът сподели за лечебната сила на камъка на олатара, за която идват хора в нужда. Ако се положи лява ръка на камъка, докато се пожелае съкровенна мечта, се твърди, че тя ще се сбъдне.

Мястото се счита за чудотворно и помага както за зачеване, така и за сбъдване на всякакви желанияъ вид мечти.

Интересно беше и да посетя музея на овцата в двора на музея-комплекс и да се запозная с всичко сързано с отглеждането на различните породи овце по нашите земи, продукти произтичащи от това животновъдство, както и да науча интересни факти за самите животни и начина на тяхното отглеждане.

Напуснах светата обител с усещането за докосване до космическата енергия на хилядолетната история преминала през това сято място. Обещах си да се завърна отново тук с благодарност за сбъднатото ми желание пред камъка на олтара.