Danielatravel

Тракийските гробници и светилища са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура на древните траки. Основна заслуга за тяхното запазване до наши дни е, че почти всички те се намират засипани в надгробни могили. На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия.

Най-голямо съсредоточаване обаче е в България, което показва къде е бил центърът на тази култура. Тракийската и гръцката култура се развиват под влияние на Месопотамия, Персия, Египет и Микена. Паралелно с това обаче наблюдаваме и една неподражаема оригиналност в Древна Тракия, която е характерна единствено за нашите предци – траките.

Известни разкрити гробници на територията на България са:

Казънлъшката гробница -разкрита 1944 год, съдържаща изключителни стенописи, по настоящем посетителите имат достъп само до репликите им

Староселската гробница– най-мащабният, към днешна дата, открит тракийски царски комплекс с мавзолей Vвек пр. Хр.

Свещарската гробница -намира се край село Свещари, Разградско, датира от 3 в.пр.Хр.

Голяма Косматка – намира се до град Шипка. Там са открити едни от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийския цар Севт III, погребан със своя кон

Мезешката гробница намира се източно от село Мезек на хълма Мелтепе. Тя е една от най-колосалните тракийски гробници в България.

Александровската гробница -намира се край село Александрово, област Хасково. Гробницата датира от IV век пр.Хр. и е принадлежала на знатен аристократ или тракийски цар. Тя е едно от най-значимите открития на археологията в България, като най-запазени от нея са стенописите, които са уникални по рода си.

Могилата Шушманец -намира се близо до град Шипка. В нея се помещава храм, датиран от IV в пр. Хр. Архитектурата му прилича на слънчев диск с лъчи. Друга открита могила покрай Шипка е Светица, датираща от 5в.пр.Хр.

Караново -намира се в село Караново, община Нова Загора. Тя е част от Карановската култура на Карановската селищна могила в Тракия и е една от най-старите в Европа. Могилата датира от късната медна епоха – около 4000 пр. Хр

Античната куполна могила край Поморие Кухата могила е най-голямата, разкривана по българските земи. Тя се намира на около 1 km от град Поморие, (Област Бургас), на 300 m от автомобилния път Поморие – Бургас. Разположена е в района на Станцията за овощарство. Архитектурата на съоръжението е уникална за Балканския полуостров. Местоположението на могилата е скрито от пътващите, затова се влиза през вход, който след 200 метра навътре в лозята разкрива археологическия обект.

Входът на могилата отвежда през 22 м дълъг коридор към кръгла камера с диаметър 11,60 м, която изумява със своята архитектура. Съоражението представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон).

Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и според учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се извършвали религиозни езически обреди.Стените на залата наподобяват полуцилиндричен свод. В центъра има куха колона, която се разширява нагоре и слива с външната стена от където идва името на античната постройка : Кухата Гробница. Повечето изследователи твърдят, че могилата е била предназначена за мавзолей на знатен владетел и за обредни ритуали, или била с финкции на ХЕРООН (култова сграда, мавзолей ) .В кухата част е имало стълбище водещо до върха на постройката, но поради ронливостта на варовика е пропаднало.

Причина за това заключение е, че по време на разкопките 1957-1958 година, никъде не са намерени останки от погребения и саркофази. Стилът, в който е построен този мавзолей, е напълно римски. Тук дори тухлите, които са използвани, са типичните за римски градеж. Сградата наподобява архитектурата на римските мавзолеи. Такива са имперските, но те са по-големи и са на по няколко етажа. Имат подобна кръгла зала с колона по средата и с ниши в стените, където са поставяни урни с праха на мъртвите. Единственото общо нещо, което има сградата с тракийска гробница, е, че след като е била построен , е била затрупана и оформена като могила. Това го има само при траките с техните погребални съоръжения,

От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които били поставяни урни или статуи на покойниците.

Сградата е била невероятно богата, но е ограбена още в древността от иманярски набези. Анхиало, както е старото име на Поморие, е било развито и проспериращо селище. От тук е минавала голяма част от търговията на Константинопол. Разстоянието е можело да се премине по море само за един ден. Разположението му е стратегическо, от тук преминава пътят към областите Мизия и Тракия.

Могилата е известна на местните жители още в годините преди Освобождението на България. Според преданието, на това място имало чифлик. Там двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Братята Карел и Херман Шкорпил, основоположниците на българската археология са направили първите скици, чертежи и със своите публикации запознават цялата световна общественост с този забележителен архитектурен обект.Според проф.Александър Фол, жреците гадаели волята на бог Сабазий, който денем наричали Аполон, по силата на лъчите, проникващи през кухата колона, когато Слънцето достигало зенита си. Когато обаче Слънцето достигало в „долната хемисфера на земята“, те запалвали огън на олтара-огнище и гадаели волята на своя Бог по играта на пламъците, които искрели през отвора и се отразявали на нощното небе. По време на този ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис.

Внушителна по размери, изградена от камък и тухли, с уникален гъбообразен купол – поморийската могила е единствена по рода си на Балканския полуостров.