Danielatravel

Град Бяла на Черноморието е разположен по протежението на пътя свързващ Бургас с Варна и се смята като средна точка между Северното и Южното Черноморие.

Градът се намира на границата между Варненска и Бургаска област, почти на равно разстояние от областните градове Варна (56 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град до Бяла е Обзор, който се намира само на 5 км.

Любителите на археологията и историята от 2014 година имат възможността да се гмурнат в историята със сравнително скоро възстановената крепост, намираща се на нос „СВ. Атанас“, около който е изграден града Бяла. До крепостта има обозначения и се стига за 5 мин. с кола от главния път минаващ по протежението на целия град по посока нос Св.Атанас.

Пред главния вход има голям макет на селището, покрит под пластмасов овален купол.

Археологическият обект на нос Св. Атанас е многослоен-има материали от различни исторически епохи, обхващащи периода от 6в.пр.Хр. до началото на 7в,сл.Хр.Възможно е това сакрално място да има още по-дълбоки корени, тъй като на територията му са открити следи още от каменно-медната епоха. Доц. Валери Йотов е проучил останките на дървен храм, съществувал преди две хиляди и петстотин години, заменен по-късно от каменна сграда. Легендите разказват, че най-старото християнско средище в землището на Бяла – параклисът „Св. Атанасий“, разположен на едноименния нос Св. Атанас е бил обитаван от монаси – исихасти, последователи на Теодосий Търновски. Знае се, че параклисът е сринат от османските поробители.

Приема се, че откритата крепост тук е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно–отбранителнасистема изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 40 декара. Предполага се, че крепостта е била малък пристанищен град. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от южната част на крепостната стена е проучена казарма. Основание за такъв извод дават удължената правоъгълна форма и големите размери на помещението.

Частично е проучен Тракийски култов център (6в.пр.Хр.-1в.сл.Хр) и светилище на митичния полубог Херакъл. В момента на моето посещение археолози изучаваха част от обекта, като видимо разкопите бяха разпрострени на доста широк терен в началото на крепостта.

За живота в простанищното селище дават нагледна информация огромните пана с изрисувани сцени от битието на обитателите на крепостта. Красиво изрисуваните сцени представят една триизмерна картина на селището и стимулират въображението на посетителя,за да може да влезне в духа на епохата.

В крепостта са открити три винарни, единствени по рода си от тази епоха в страната. От артефактите може да се съди,че местните хора са се занимавали основно с отглеждане на лозя и производство на вино (освен с корабоплаване и търговия с пристигащите тук кораби). Най-добре е запазена една от винарните, в която може да се види макет на античен дървен уред за мачкане на грозде.

В крепостта са проучени малко повече от 30 сгради с каменен градеж и пристройки около тях, дървени навеси, вкопани в земята изби и др. Добре запазена е и градската баня, която в античността освен за къпане е служила и за лечение, размяна на клюки, решаване на спорове, сключване на сделки и дребна амбулантна търговия.

Една от най-впечатляващите части на крепостта в Бяла безспорно е базиликата. Базиликата е част от ранно-христианскисакрален център включващ още жилище на главния свещеник, кръщелни, хранилище за даровете и кладенец за светена вода.

Макар само част от базиликата да е възстановена – няколко колони, част от олтара и олтарната маса ,може да се придобие представа как е изглеждало мястото в древността.Откритата от екипа на доц. Валери Йотов мраморна олтарна маса е сред най-добрите образци на епохата, и то не само от нашите земи. Красив светилник, глинени и бронзови лампи, монети, най-разнообразни артефакти – многобройни са находките през десетте години на проучванията. Особено ценни са фрагментите от живописна украса, сред които е обичаният в онази епоха образ на „младия Исус“. Открити са и надписи на латински с имената „Исус“ и „Мария“, както онази епоха е обозначавана Света Богородица. От базиликата се открива красива гледка от ръба на нос Свети Атанас.

Античната крепост на нос Свети Атанас е просъществувала до 614-615 г., когато е изоставена. Когато през 602 година рухва отбраната на византийската дунавска граница, нашествията на аварите и „миролюбивите“ уж славяни носят гибел за десетки градове и крепости на юг от голямата река. Сред тях са Одесос (Варна), Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм (Никюп при Велико Търново), Нове (Свищов), Ескус (Гиген), Рациария (Арчар) и т. н. Краят на укрепения град на територията на днешна Бяла обаче е бил различен – местните жители са напуснали крепостта организирано преди поредното нашествие на „варварите“, като преди това са изнесли своето имуществото и сами са опожарили домовете си. Такава е картината, разкрита при изследваните от археолозите над 30 къщи.

От южната страна на крепостта се намира морски фар, който е заграден и недостъпен за посетители. Не можах да разбера дали се използеа по предназначение, но гордата му осанка със сигурност очертава носа от далечина.