Danielatravel

Ако пътувате по магистрала Тракия, непосредствено след като се излезне от столицата е разклона за село Равно поле. Освен известното игрище за голф с което се свързва името на селото, което е най-близкото за столичаните, покрайнините на селото са приютили и манастирът „Св.св.Павел и Петър“. Манастирът е част от така нареченото Софийско Светогорие, обхващащо около 40 манастири, но броят им постоянно се увеличава, поради откриване на други археологически останки от свети обители и въздигане на нови. Манастирите от Софийското Светогорие са създадени в различни епохи – от IV век до наши дни. Намират се в различно състояние на съхраняемост– от напълно разрушени до пълноценно действащи. Общото между тях е манастирското им призвание и това, че понастоящем попадат в гравитационното поле на нашия днешен столичен град.

Макар, че манастирът се намира на разстояние от село Лозен, той се числи към Лозенската Мала Света Гора и се намира в землището на Долни Лозен ( селото Лозен обединява Долен и Горен Лозен). Първото впечатление от красиво оформеното зелено пространство около манастира е, че той е изключително добре поддържан, с цветя, плодови дървета, скамейки и оформен паркинг за посетители. Масивнен портал във формата на арка води към двора на манастирския комплекс, над който са изографисани двамата светии, разположени от двете страни на Исус.

Няма точни исторически данни кога е построен първия манастир тук, но местните хора винаги са знаели, че мястото е свещенно и има особена енергия и се е почитало като свято откакто хората тук се помнят.Първите данни за манастир на това място са от Х-ХІ век, тогава той е бил мъжки с голям братство – около четиридесет монаси. Предполага се, че в манастира е имало два храма – единият посветен на апостолите Петър и Павел, а другият – на празника Петдесетница – Света Троица. В края на ХІV век, когато България е нападната от османските войски, той процъфтявал в духовно и материално отношение. Местността по това време е била покрита с гъста гора и тя е скривала обителта от всички страни.

Въпреки, че манастирът е бил в близост до много централния път свързващ тогавашния град София с Константинопол, той дълго време е останал незасегнат от набезите на турците, докато един ден камбанния звън издал местонахождението му и той е бил сринат до основи от поробителите. Легенда твърди, че малко овчарче е станало свидетел на унищожаването на светата обител и е разказал за случилото се. В продължение на няколко столетия, по време на османското робство, селяните останали верни на духовните светии и всяка година празнували деня на Св.св Павел и Петър, както и втория празник на манастира -деня на Петдесятницата. Хората избягвали да пасат стадата си там, където са били останките от разрушения манастир. Помнели коя е земята, принадлежаща на манастира и никога не я ползвали за земеделие. От благоговение дори не смеели да почиват там, където преди била обителта.

В началото на ХХ век на мястото, което се помнело че е била църквата, бил построен малък параклис. По-късно през 30-те години един възрастен човек от село Лозен – дядо Будин – получил откровение насън, че трябва да напусне семейството си и да се засели на това място.Цар Борис ІІІ често се разхождал на кон из околността и обичал да се отбива в храма за молитва. В манастира все още се пази камъка с халката, на която той завързвал коня си. Разказват, че той оставял средства за поддръжка на храма, а ако дядо Будин отсъствал, слагал парите под един камък пред църквата. Семейството на дядо Будо, както го наричали в селото, и до днес помага усърдно на манастира.

След трагичната смърт на цар Борис III, в знак на признателност, цялото село отслужило литургия на 40я ден от кончината му.

През 1988-89 година с усилията на отец Иван Динков и на много усърдни християни от селото, по основите на стария параклис е посторена малка църква. През 1994-95 е построена първата жилищна сграда с дарения от много частни лица и фирми и най-вече с безвъзмездния труд на християните от село Долни Лозен.Сегашната църква, посветена на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския Митрополит Николай.

Самата църква няма иконописи по стените, а интериора е елегантно оформен от симетрични арки в кръг, иконостасът е в изчистен стил, изсечен от дърво, красиво контрастиращ на фона на белия мраморен под.

Интерес предизвика в мен икона, поставена на позлатено инкрустирана поставка в куполна форма и потърсих след службата монахиня да я питам за нея.

Любезна монахиня ми сподели, че иконата е подарък от българския манастир в светата местност Атон, Гърция. Разгледах с възхищение сложните инкрустации, наподобаващи бродерии върху метална паяжина. Иконата изобразява Дева Мария с младенеца с великолепната поставка придава царственост на цялостното помещение на църквата.

Манастирският комплекс е много добре поддържан от монахините, живеещи в него и прави много добро впечатление още от влизане. Атмосферата в двора р проканваща към уединение и едноременно зареждаща със зеленината си и белите фасади на постройките, обгърнати в бръшлян.

Поради близостта си до столицата, манастирът е много посещаван, както от столичани, така и от жители на Лозен и околията. Любезната монахиня, с която разговарях след службата, ме изпрати с покана да се завърна отново. Аз си закупих за спомен красиво инкрустирано яйце от восък, които обитателките правят за да подпомагат църквата и да радват миряните с красотата на творчеството си, вдъхновено от Божия дух и любов.