Danielatravel

След посещението ми на китния Свиленград, продължавам рано сутринта в посока югозапад към село Мезек, намиращо се само на километър от границата ни. С население от около 350 души, на пръв поглед село Мезек изглежда като всяко друго, макар поради близостта си в Гърция и Турция да се намира в район с относително добър стандарт на живот. Това, което несъмнено отличава населеното място е, че на негова територия се намират два уникални обекта, част от културно-историческото ни наследство – средновековна крепост и тракийска гробница. В околностите на село Мезек в община Свиленград се намират най-запазената крепост в Родопите и най-дългата и най-представителна тракийска гробница по нашите земи. И двата културно-исторически обекта са изключително интересни и днес са превърнати в емблема на близкото село.

За достигане до крепостта на Мезек трябва да се прекоси цялото село Мезек и отново да се следвт указателните табели за отбивката в дясно.

Средновековната крепост до Мезек е най-запазената на територията на страната, но за нея се знае най-малко. Имала е важно стратегическо положение – тя е пазила старинния град Адрианопол (днешен Одрин) от варварските нашествия от север. Крепостта е разположена на на 300 км от Истамбул и 150 от София, построена е на хълм, както всички крепости по света.

В миналото крепостта, наричана от местните „Калето“, е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Арда и Марица. Тя представлявала неправилен четириъгълник с размери 110/60 метра, включващ цели девет кули със заоблена форма, всяка с височина от 10 метра.

Най-старите находки от района на крепостта са от 11-и век, а най-много от откритите находки са от периода 13-14-и век. Тези факти дават основание на археолозите да заключат, че крепостта е построена през 11-и век. Смята се също, че е използвана интензивно до падането на района под турско робство.Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири.

За съжаление,голяма част от крепостта днес не съществува, но все пак човек лесно може да добие представа за мащабите. Любопитен факт е, че зъберите на съоръжението са съхранени успешно до 1900 година, когато части от тях са разрушени с цел използването на камъните за казарми в Свиленград от турците.

От къде идва името на крепостта в Мезек не е много ясно. Някои учени считат, че името на крепостта е Неутзикон. Това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат. За съжаление, обаче, това име не е потвърдено от археологически находки. Някои източници твърдят, че че името Мезек идва от „межда“, т.е. синур, разделител, междинно място.

Две от кулите са разположени на западната стена – тази, откъм която е входа. Останалите две кули са разположени съответно на северната и на източната стени. Северната стена а най-малко възстановена, но гледката е великолепна.

Във вътрешността на крепостта не са открити останки от сгради, поради което се смята, че крепостта е имала чисто отбранителни функции – приютявала е населението от близката околност само по време на опасност от нападение. Какъв е бил животът в крепостта е трудно да се каже. Една от версиите е, че войниците са живели в дървени къщи или някакво подобие на палатки. Но скорошни разкопки показали, че стените на крепостта продължават още поне 2 метра надолу под сегашното разкрито ниво. И не е изключено отдолу да има останки и от други масивни постройки, за които досега няма доказателства.

Тъй като крепостта става все по-популярна сред любителите на история и проключения, уредниците бяха направили атрактивни занимания, като снимане с рицарски доспехи, игра с огромен шах.

След средновековната крепост се запътихме към друга не по-малко значителна ареологическа забележителност в района на село Мезек, за която се твърди, че е една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи:Тракийската купулна гробница в местността Малтепе. Местността се намира по пътя непосредствено преди да се влезе в селото, и на турски означава ‘Иманярска могила“ -Мал-тепе.

Върху асфалта водещ към забележителността може да се разгледат изображения на сцени от епохата на траките, както и да прочетат интересни факти по таблата отстрани.

Гробницата е открита случайно през 1931 година, като малко след откриването й започват археологически проучвания под ръководството на професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Великов.

Любопитен факт е, че могилата на гробницата – Малтепе – става известна години по-рано. Историята около гробницата е много интересна. Започва през 1903 г., когато местният жител Ангел в близост до могилата „Мал тепе“ открива бронзова статуя на глиган в реален размер, тежаща 177 кг. По това време село Мезек било още в пределите на Османската империя и затова Ангел решава да укрие находката си като я скрива в двора на къщата си. Отчупва само краката на глигана, за да може да ги изпрати в пределите на България и да провери стойността на откритието си. Тъй като повечето жители на селото били българи тайната за намерения глиган се запазила и не достигнала до местната османска власт. Съселяните започнали да кроят планове как да пренесат глигана в пределите на България, но тъй като бил много тежък и голям решили да изпратят само единия крак в Пловдивския музей, за да се установи стойността на статуята и дали при интерес от музея биха я откупили. През това време новината някак се разчула и османската власт научила за находката, но не могла да открие точното ѝ местоположение. Едва през 1907 г. един офицер от османския гарнизон успява да убеди Ангел да му покаже статуята. Така статуята е веднага иззета и пратена към Археологическия музей в Истанбул. В Пловдив остава само единия крак като през 1931 г. по договаряне той е изпратен в Истанбул, за да бъде сглобен целия глиган, а българската страна получава гипсова отливка на цялата статуя. Глиганът и до ден днешен се съхранява в Археологическия музей в Истанбул.

Популярна реплика на бронзовия глиган може да се види днес на мегдана на селото.

Тракийската гробница при село Мезек е една от най-големите на Балканския полуостров. Ориентирана е по оста изток-запад, като входът е откъм изток. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата й дължина е близо 30 метра, като само коридорът е дълъг повече от 20 метра. Такъв тип коридор се нарича „дромос“.Гробницата е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15м и диаметър при основата 90м. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби.

В дъното е поставено каменно ложе, изсечено от бял риолитов туф(вид камък).

В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), висок 134см, украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир.

В коридора на гробницата може да се разгледат 10 холографски изображения на предмети, открити във вътрешността ѝ, за тези, които нямат възможност да посетят музеите с артефактите.

Въз основа на находките в гробницата е установено, че тя е построена в края на 4-ти в. пр.н.е. и е била използвана до средата на 3-ти в. пр. н. е. В гробницата са открити следи от шест погребения. Предполага се, че гробницата е на някой могъщ тракийски владетел от Одриското царство Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ.

Гробницата работи без почивен ден. Ако няма служител ,може да се позвъни на телефона оставен върху касата за билети – 0889 004 016.
Може да се закупи комбиниран билет, който струва 5 лв. за възрастни и е за гробницата и крепостта.