Danielatravel

Биосферният резерват „Царичина“ се намира в красивата Тетевенска планина, в землището на село Рибарица. За резервата знаех ,че се намира в красивия, но труднопроходим Тетевенски Балкан и е трети по големина в България. До него стигнахме по магистрала Хемус, карайки до град Тетевен и то там тръгнахме от поземлището на Рибарица, на около 12 км западно от Тетевен. Приблизителното разстояние от София е 138 км.

Обявен е за биосферен резерват на 18 юли 1949 година, като целта е била запазването на единственото находище на бяла мура в Стара планина, както и ценните букови, буково-елови, смърчови и смърчово-беломурови гори и скални образования. Заради това е вписан в програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО.

Резерватът Царицина е разположен по северните склонове на връх Вежен по поречието на река Бели Вит. По високите поляни царствено се откроява със своята хубост огненочервеното омайниче (балкански ендемит) – „царичина“, както го нарича местното население. Оттук идва името на планинския рид и на резервата Царичина.

Разбира се, и за името на резервата има хубава българска легенда, която придава приказен характер на името Царичина и историята свързана с него. Тя гласи, че дъщерята на Цар Иван Асен II – Тамара една пролет се разболяла от коварна болест, затова баща ѝ я изпратил на лечение в Тетевенския Балкан. Цялата природа се раждала отново за живот, слънцето стопляло земята и карало птиците да пеят. Всички поляни се къпели в цветя. Най-много се харесало на царската дъщеря едно огненочервено цвете, което местните наричали „омайниче“, защото за него се носела легенда, че ако момък види девойка със затъкнато такова цвете в косите, тя ще го омая и той ще се влюби в нея. Тамара откъснала едно цвете и го сложила зад ухото си. Царската дъщеря не намерила любов, но до есента оздравяла и си тръгнала от това приказно място, където растяло любимото ѝ цвете. Хората вярвали, че то я е изцерило и в нейна чест го нарекли „царско цвете“, а местността с поляните, на което то цъфти Царичина.

Изходна точка е село Рибарица. За половин час се стига до местността Нефтохима .Екопътека Царичина започва около километър след дървената арка ( вход в НП централен Балкан). В началото и са поставени пейки ,маси и огнища.

Маршрутът е пешеходен, кръгов. Трасето върви по границата на резерват „Царичина”. След отделяне вляво на знака за резервата, следва изкачване през букова гора, отвеждаща до м. „Слончето”. Там е изградена панорамна дървена площадка в короната на бук столетник.

След нов преход по гористия склон се стига до кът за отдих в скалистата местност „Мерудиеви зъби”. След около 1 ч. се излиза на тревист купол – вр. Голяма Шаля,1380 м.н.в, – най-високата точка на екопътеката. На върха е изградена наблюдателна кула, от която се разкрива широка панорама към резерват Царичина и главното Старопланинско било. Спирща дъха е гледката към връх Козя Стена, която стига чак до връх Тетевенска баба.

От вр. Голяма Шаля, маршрутът се спуска по кръгово трасе и продължава към началото на екопътеката.

От Рибарица също тръгва маршрут за един от най-красивите върхове на Балкана-връх Вежен и хижа Ехо, една от най-космическите хижи в България, като че ли докосваща небето.

Пътеката е в кръгова форма и завършва там където започва, около 6 километра. Прибрахме се в къщата за гости, намираща се в китното село рибарица, заредени с великолепните гледки на гордо изправените била на Стара планина и си обещахме да се завърнем тук отново!