Danielatravel

Само на 45 минути от София по магистрала Хемус в посока североизток се намира китното градче Ботевград, което не бях посещавала, въпреки близоста му до столицата. Беше слънчев майски ден, душата ми жадуваше за зеленина и не усетих покрай красивите планински масиви на Стара планина и виадуктите на магистралата, как се озовах в сърцето на града. Знаех, че до 1934 година Ботевград е носил името Орхание, от името на султан Орхан Гази. Местните жители, които са били съпричастни с подготовката на Априлското възстание през 1876 и са се подготвяли с голямо настървление, са сломени от потушаването му чрез съдбата на Христо Ботев и неговите четници. Това е и поводът на 1 декември 1934 градът да бъде преименуван и от тогава насам градът носи името на националния герой.

Центърът беше много спретнат, пресечен от широка пешеходна алея обгърната от раззеленени широколистни дървета. Разбира се, следейки списъка на 100те национални обекта исках да видя забележителната за града Часовникова кула.

Сградата, гордо извисена наред центъра на града има 360 годишна история! Тя датира от 1866 година. Майстор на часовниковия механизъм е бил местен жител на име Вуно Марков, но архитектът на кулата е неизвестен. Кулата е висока 30 метра и е най-високата часовникова кула в България.Часовникът работи и до днес, но неговия механизъм е подновен. На всеки кръгъл час камбаната отброява времето от последните…150 години!

На площад Освобождение гордо гледаше нашия забележит революционер Христо Ботев, патрон на града, с чието име и дело местните хора се гордеят и го почитат с венци всяка година на трети март и втори юни.

Разхождайки се из Ботевград, се озовах на красив площад, със скамейки, детски люлки и красиво оформено зелено пространство, а в центъра разположена лека конструкция с металнен купол, тип ротонда. Елегантната архитектурна постройка създаваше усещане за приемственост между историята на града и модерния му облик днес. Безгрижието на хората покрай фонтана под купола на ротондата беше очарователно и заразяващо, но аз имах още места за посещение и подминах с въздишка.

Продължих по добре поддържан път, позока север от Ботевград към малкото селце Скравена, където първоначално бях насочила вниманието си, поради неговата значимост с Костницата на Ботевите четници.

В Скравена е открит единствения в страната паметник костница на Ботеви четници. В него се съхраняват главите на 10 четници загинали при с. Люти брод. Донесените в селото през 1876 г. отрязани глави на бунтовници са спасени и погребани в двора на църквата от местното население. По-късно са преместени в паметника костница. Костницата е един от 100 национални обекта под №82 , открита е през 1982. Изглежда като саркофаг в правоъгълна форма, от двете страни на високия портал се изсечени фигури на скърбящи хора по пролятата кръв на героите.

Около село Скравена се намира и манастира „Св.Никола“, само на 2 км на север от Ботевград. Местните ме насочиха, че се намира в местността Градището. Манастирът е основан по време на Втората българска държава. Фигурира в карта на по-известните манастири на Балканския полуостров от периода XII – XIV век. Открити са монети, основи на сгради, оръдия на труда и други находки, които потвърждават съществуването му. След падането на България под Османско владичество манастирът е разрушаван няколко пъти от османлиите. Основите са разкрити през 1938 г. През 1947 г. е възобновен и сега е периодично действащ. Манастирът беше измазан наскоро, с красива камбанария и кокетни витражи, но за съжаление се оказа затворен за посещение и не можах да посетя светата обител.

Не можеше обаче да пропусна вековното дърво, с което манастирът също може да се гордее наред с дълголетната си история. Расте в непосредствена близост до сградата му и всяка година приветства гостите му на 9 май, когато се отбелязва храмовият празник.Летописи твърдят ( а и знака до него), че дъба е на достолепната възраст от 500 години! То е защитено и вписано в Регистъра на вековните дървета, с височина приблизително 25 м и обиколка 4,5 м и трудно би се обгърнало дори от трима човека с разперени ръце! Само по себе си това дърво е история. Свидетел е на много славни моменти, а е и страж, пазител в двора на манастира „Св. Николай“.

От село Скравена отново се върнах през Ботевград за да се отправя към с. Врачеш, което е на 7 км източно от града за да посетя последната набелязана дестинация за деня в региона. Врачешкият манастир „Св. Четиридесет мъченици“ се намира малко след самото село.

Според предание, манастирът бил построен по поръка на цар Иван Асен II след победата му при Клокотница през 1230 г. След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, българския цар решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешката обител. По време на турското робство манастира е опожаряван неколкократно, а при набезите на кърджалиите през 18в., е сринат до основи и потъва в забрава.
В края на 19в. Врачешкия манастир е възстановен, като според легендата Богородица се явила на местен младеж, докато пасял стадото си под манастирската круша и му поръчала да възобнови обителта. След като били направени разкопки, са открити основите на манастирски храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица (датирана от 17в.). През 1891г. върху основите на стария храм е построена малка църквица и постепенно окло нея се изгражда манастирския комплекс. До 1937г. манастирът е мъжки, но от тогава се превръща в девическо общежитие.

Имаше кръщене по времето на моето посещение и църквата, както и двора на манастира кънтяха от весела глъч в иначе притихнатата света обител. Красиво оформените градини бяха истинска наслада за очите, геометрични фигури от бръшлян създаваха впечатението за грижовни стопани с усет за естетика. Поговорих с няколко монахини, които наблюдаваха излизащите празуващи от манастира с любопитство, и поех обратно към София с препълнена глава от впечатления и пролетна свежест.