Danielatravel

В една от последните слънчеви съботи на октомври, разхождайки се по пешеходната пътека покрай Панчревското езеро,откъм Лозенската планина, реших, че съм съвсем близо до Кокалянския мъжки манастир, за който знаех от честите ми пътувания до Боровец от София. Бързата ми справка ми показа, че трябва да мина от другата страна на езерото и да изкача само едно възвишение на Плана планина от главния път, за да се озова пред вратите на светата обител. Манастирът се виждаше от южната част на езерото, притулен в пъстрата есенна окраса на гората и като, че ли ме подканяше с гордата си осанка да го посетя.

Някои източници твърдят, че до манастира има път от центъра на самото село Кокаляне, което е непосредствено след Панчарево. Когато се озовах на центъра му, се оказа, че никой не знае за подобен път. Върнах се отново и се ориентирах по описанието на местен жител, защото се оказа, че за манастира няма табелка от главния път. Припомних си случай преди 4 години, когато четох, че игумена на манастира беше нападнат и обран и реших, че може би умишлено обитателите му се предпазват от недоброжелателни посетители.

Като подминах селото Кокаляне, след около 6 километра в посока София-Самоков спрях на един малък паркинг, преди паметника на Трудовака, от дясната страна на пътя. От него започват две пътеки, но тази за манастира тръгва от ляво и пресича река Ведена, по каменен мост наречен Дяволски. Чак тогава, високо закачена на красив бук, видях скромна табелка с името на манастира, като много дискретна ориентация, явно само за запознати с мястото.

Преходът към Кокалянския манастир по тази планинска пътека ми отне около 40 минути умерен ход. С изкачването постепенно изчезна шумът от главното шосе и се откри великолепна гледка на Панчаревския пролом над река Искър. Слънцето печеще все още с мека топлина, а падналите листа създаваха вълшебно усещане за ходене по мек килим. Не много стръмната , но просторна пътека лъкатуши закачливо до самия манастир.

Кокалянският манастир е известен и като Урвички манастир. Той e част от Софийската „Мала Света гора“ и заедно с крепостта „Урвич“, крепостната черква „Св. Илия“ и Паначаревския манастир „Св. Николай Летни“ образували Урвичкия крепостен комплекс. Озовавайки се пред красивите му порти, ( малка и голяма) се насладих на просторната поляна, ухаеща на есен и гора. От двете страни на овалния портал беше изписана историята на манастира хронологично за любознателните посетители.

От написаното пред портите се разбира, че манастирът е основан през далечния 11 век, по времето на управлението на цар Самуил, като е бил важен културен и книжовен център, особено през периода 14-19 век.

След падането на България под турско робство манастирът е опожаряван няколко пъти. Има данни ,че е бил възобновен орез XVI в. Известен от това време е т.нар.Кокалянски сборник, съдържащ Слово за Михаил и Гавраил от Климент Охридски. Някои данни свидетелстват за оживена дейност на манастира през XVII в. Претърпял след това нови опустошения, той бил изграден наново през 1858г. с помоща на игумена на манастира Хрисант.
Кокалянският манастир е възстановен напълно едва след Освобождението-1896г, тогава е изградена църквата върху основите на старата.

Влизам през малката порта и по една красиво оформена с дървен парапет пътека се озовавам пред църквата , гордо стояща по средата на манастирската обител.

Църквата е разположена по средата на двора и представлява голяма еднокорабна постройка. Освен нея манастирът включва две жилищни сгради, два параклиса, стопански постройки и камбанария, построена през 2000 г. Сградите изглеждат безупречно бели и спретнати ,но за мое съжаление не намирих никого с когото мога да поговоря и да разбера повече за манастарския живот днес. От хора в селото разбрах, че манастирът се стопанисва от определена групировка и хората не са особенно гостоприемни към външни лица. Църквата също беше затворена, но успях да убедя един възрастен мъж, който беше единствения човек наоколо, да отвори храма, за да запаля свещ. Разбрах от него ,че манастирът продължава да функционира като мъжки. Не беше разговорлив и неохотно трябваше да прекъсна започнатия от мен разговор. Другото, което ми направи впечатление е, че нямаше нито една пейка в района – нито в полянката пред манастира, нито пък в него.

Манастирският комплекс изглежда много добре поддържан, всички прозорци и порти бяха красиво изографисани, а дървените парапети на балконите изглеждаха като нови! Целият Кокалянски манастир е ограден с масивна двуметрова ограда от зидани камъни.

Връщайки се надолу по лъкатушещата се пътека, успях да зърна през клоните на дърветата прекрасната есенна картина на Лозенската планина от другата страна на Искър.