Danielatravel

Наскоро с голяма гордост научих, че България се нарежда на трето място в Европа за страна известна в световен мащаб като ценител на историята и археологията си. Конкуренти са ни Гърция и Италия.По времето на социалистическата ера, националното чувство бе усилено пропагандирано и подкрепяно, в резултат на което са построени монументални паметници/комплекси. Такива са небезизвестния с нерадостната си съдба паметник “ Буздлуджа“ 1989, националният парк-музей „Шипка“, новото гробище Мемориал до град Сливница, паметникът „Асеновци“ 1985 във Велико Търново, монументалният комплекс „Създателите на българската държава“ в Шумен, пантеонът на загиналите до село Гургулят, мемориален комплекс Военна гробница до Тутракан и десетки още пръстнати из страната.

Влизайки в град Стара Загора от посока Бургас-София, от североизточната страна на града се извисява един внушителен по размер монумент, който може да бъде видян от всички посоки. Това е мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“; паметник в Стара Загора. Включен е в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Открит е на 30 юли 1977 година по случай 100-годишнината от боевете при Стара Загора и Шипка. Именно там българските опълченци от 1,2,3, 4, 5 и 6-та дружини под командването на руски офицери заедно с руска кавалерия и артилерия влизат в бой с армията на Сюлейман паша на 31 юли 1877 г. В стълкновението получава своето бойно кръщение знамето познато като Самарското знаме. Знамето е създадено от монахини от град Самара, и в последствие е дарено на опълченците по време на Руско-турската война. Боят при Стара Загора на 31 юли 1877 г. е един от най-драматичните моменти от участието на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Той е свързан със спасяването на Самарското знаме и подвига на подполковник П. П. Калитин. Символизира и пролятата кръв на българските опълченци и руските воини от малочисления Старозагорски гарнизон, които се сражават срещу основните сили на 35-хилядна турска армия на Сюлейман паша. В разгара на боя под Самарското знаме падат убити един след друг пет знаменосци. Яздещият на кон подполковник Калитин поема знамето от поредния убит нов знаменосец, но е пронизан от вражески куршум в главата. Обкръжени от две страни, опълченците отстъпват в града, където продължават да се сражават докрай, загивайки в развалините на горящия град.

Паметникът представлява бетонна конструкция, висока 50 м. Наподобява развято знаме, имитиращо Самарското знаме на опълченците.

Построен е на мястото на командния пункт на опълченците на местността „Чадър могила“. До паметника се намират бетонни конструкции, представящи 6-ма български опълченци и руски офицер, символ на 6-те опълченски дружини под командването на руските офицери, високи 14-15 метра, изсечени от черен гранит.

До паметника се стига по 100 стъпала.Площадката е красиво оформена във мозаечен стил. От нея се открива красива гледка към града и околията.

Проектанти на паметника са авторски колектив в състав: скулптори – Крум Дамянов и Божидар Козарев, архитекти – Богомил Давидков и Благовест Вълков, конструктор – инж. Антон Малеев.

В подножието на масивните статуи на пехотинците има многобройни изсъхнали венци, свидетелстващи за признателните българи към всички отдали живота си за Родината. Тръгвайки си, погледнах назад и ми се стори, че каменното знаме гордо потрепва и днес, рееки си в облаците над хълма.