Danielatravel

Всеки посетител на Стара Загора и любител на града на липите, както го наричат често е бил изкушен от разходка в красивата местност-парк „Методий Кусев“, или известен просто като Аязмото. Паркът се нарежда сред най-големите и най-красивите в страната и е емблематичен за града. Открит е през 1895 г. от митрополит Методий Кусев. Представлява градски парк от европейски тип. На територията му са разположени зоопарка на Стара Загора, паметниците на Методий Кусев и Алеко Константинов, параклиса „Св. Теодор Тирон“, залата на смеха с криви огледала, тенис кортове, площадки, летен театър, хижи, хотел, ресторант и др. Той е любимото място за отдих на жителите на Стара Загора. През декември 2018 приключи мащабно облагородяване на парка и исках да видя преобразяването на това красиво човешко творение, което помнех от преди доста години.

До парка се стига по красива централна алея, наречена на името на създателя на парка, видния общественик, метрополит Методий Кусев, останал в историята на града като будител и радетел за благоденствието на Стара Загора. Действително, паркът е изцяло трансформиран и облагороден, с красиво оформени алеи, множество нови пейки, оформени градински площи. Неусетно се озовах по красива каменна алея на един от хълмовете на парка пред красивия параклис „Св. Теодор Тирон“.

Още с влизането си в параклиса разбрах, че това свято място носи специален заряд и е забележително от историческа переспектива и като художествени качества на стенописи и история. Уредничката, много мила жена, се впусна с възторг да ми разкрива уникалността на поверения и параклис, радвайки се на моя интерес и многобройни въпроси. От нея разбирах, че свети Теодор Тирон е духовния покровител на За Стара Загора . Самия параклис е построен на мястото на древно езическо капище (свещено място на прабългарите) до голям лековит извор. Това светилище, а по-късно храм са били почитани от населението на града и околните села от античността до наши дни. След покръстването на българите патрон на храма става Св. Теодор Тирон („тирон“ значи „млад войник, новобранец“), римски войник от Мала Азия.

След бърза справка разбрах, че извън района на Стара Загора в България има само няколко църкви и манастири, наречени на този светец. Една от тях е ранно- средновековната църква „Св. Теодор Тирон“ до град Правец. Другият случай е манастир от ХVІ – ХVІІ век и се намира в с. Зимевица, общ. Своге. Общото между всички тези градове и села, в които се почита св. Теодор Тирон е, че те се намират по старата българо-византийска граница, установена по времето на Омуртаг и заварена от княз Борис. Може да се предположи, че в много селища по тази граница е имало български гарнизони, които при покръстването са приели като свой покровител св. Теодор Тирон.

Преданието говори, че през 864 г. именно на това място Цар Борис приема св. Кръщение, а оттам впоследствие и Християнството като официална религия в България. Сцената на покръстването му е изографисана в човешки ръст на едната стена на параклиса.

Разбира се, и тук легендата съпътства историята. Според преданието, по време на езичника Борис, град Берое е управляван от българския болярин Цолю, който имал дъщеря на име Цветана.Един ден Цветана се разболяла и боляринът, чул за лековитият извор на хълма до града, се съгласил тя да бъде лекувана от пленени лекари.

Покръстили я в извора на Аязмото и я нарекли Теодора Като по чудо в момента на Кръщението Цветана оздравяла. Боляринът Цолю също се покръстил и наредил капището да се превърне в християнски храм на името на св. Теодор Тирон. След една година самият княз Борис пристига в Берое и приема християнската вяра в същия храм на върха на Аязмото.

През турското робство църквата била съборена, но хълмът все още е носел името „Аязмото на Св. Теодор“. И от друговерците, и от цялото население е бил считан за свещен и лековит. Всички продължавали да му отдават почит на Тодоровден.

На 2 май 1895 г. – Деня на цар Борис – Покръстител, е положен първият камък от Старозагорския Митрополит Методий за новия храм.

В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото.Жената, която се грижи за параклисът ми показа предполагаемото място на аязмото, под красивият купол, за което място се твърди, че притежава необичайно силно енергийно излъчване и се усеща от почти всички.

В началото на 60-те години на нашият век манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант. През 1942-1944 година изцяло със средства на старазагорци на мястото е построен параклис. Стилът на изрисуване на стенописите е уникален и се среща единствено тук в България.

Той се състои в това, че изображенията са пресъздадени от множество малки квадратчета в богата гама от цветове, така че като цяло фреските наподобават мозайка. Стенописите са изрисувани на малки квадратчета с големина сантиметър на сантиметър. Фонът е направен от квадратчета изцяло, а частично – фигурите и лицата. Оказва се, от думите на жената уредник на параклисът, че предходната година на деня на будителите 1 ноември е била приключила 4 годишната реставрация на всички 35 фрески ,изключително труден и прецизен проект изпълнен от 62-годишният зограф от Бургас, Климент Атанасов.

Църквата е призната от ЮНЕСКО като паметник на безценното духовно изкуство. Единствено в тази църква на южната стена са изографисани две българки и петима българи, облечени в носии от ХVIII, които държат в ръцете си православни кръстове. Освен мозаичните фрески, другото с което параклисът е уникален и единствен по рода си са светци изобразени в народни носии!

От страни на параклиса е гробът на почетният гражданин на град Стара Загора, метрополит Методий Кусев, наскоро също реставриран, с добавена наскоро желязна арка.

На входа на параклиса простанството е красиво оформено с фонтан и пътечка водеща до красив панорамен кът, наречен на писателя Алеко Константинов.

На изпровождане, любезната уредничка с видима гордост от поверения и храм ме изпрати със следните думи: „Църквата не е придатък на парка, а паркът е към нея. Тя е на старозагорци, на българите, на човечеството“.