Danielatravel

Манастирът „Св.Георги Победоносец“ е място, на което няколко години подред празнуваме Гергьовден със семейството ми. Прекарвам значително време в китния крайморски град Поморие и винаги съм свървзала града с манастира и разбира се, морския пейзаж. Ежегодно на 6 Май, който освен че е официален празник на гр. Поморие е и празник на манастирската обител, пред манастира се организира традиционният панаир, където се събират не само местните жители, но и хора от цялата страна.

Манастирът се намира в новата част на град Поморие, на 20 км север от Бургас и на 7 км юг от Ахелой. Има два внушителни портала, като пред централния бе поставена преди няколко години красива бронзова статуя на Свети Георги- патрона на манастира и града, на кон, пронизващ с копието си змей.

1 / 3

Манастирът Свети Георги е една от най-уникалните и старинни обители в цяла България. Този паметник на културата е единственият действащ мъжки манастир на територията на Югоизточна България. Именно това е една от основните причини да е толкова почитан и да се е превърнал в известна туристическа дестинация в България и задължителна спирка на всички летовници и туристи дошли на почивка в Поморие. Много гръцки поклонници пътуват за патронния празник, а празника е много почитан и от руски туристи и руснаци, живеещи в града.

Съществуват данни, че християнски монаси са идвали в града още през 3-4 век. Поморийският манастир е бил основан от гръцки заселници през 7-ми век, но е бил разрушен от турците при завземането на България в края на 14-ти век.

Преданията разказват, че преди да бъде съграден манастира на неговото място през VII век съществувал храм, също посветен на свети Георги. След започналото османското нашествие към българските земи, постройката била срината със земята.

Началото на днешната мъжка обител е поставено през 1856 година. Местните легенди разказват доста интересни истории, свързани с основаването на манастира, но една от тях е най-разпространена. Тя е написана на каменна плоча в подножието на камбанарията, до аязмото за любознателните посетители.

В края на 17-ти век, турчинът Селим Бей, който според легендата е бил неизлечимо болен, се заселва тук и построява чифлик на мястото на предишния манастир. Една нощ на Селим Бей му се било присънило, че намира лековита вода в имението си. На сутринта започнал да търси мястото и намерил мраморен барелеф на Св. Георги, под който бликнала водата от съня му. Селим Бей пил от нея и оздравял. Според легендата след тази случка Селим Бей и цялото му семейство приели християнството. Барелефът на Св. Георги все още се пази и може да бъде видян в манастира. Селим Бей също така построил малък параклис до аязмото, който дал началото на сегашния манастир.

След като овдовял, Селим Бей дарил земите си на манастира и станал първия му игумен. Сегашната църква е построена върху основите на предишния храм. Църквата съхранява ценни икони от 18 и 19 век. Манастирският комплекс е красиво оформен между високи стени с вътрешен просторен двор, голяма зеленчукова градина и място за отдих между красиви цветя и плодови дръвчета.

Основите на комплекса са положени през 1856 година, а през 1966 година заедно с новите постройки е изградена внушителната 20-метрова камбанария. В наши дни манастирът ревниво пази невероятни стенописи и рисунки, същински шедьоври на иконографското изкуство от XVIII – XIX век.

Поморийският манастир се гордее изключително много с аязмото с вградения барелеф на Св. Георги и храмовата икона на светеца, рисувана от поморийския художник Темистокъл Диамандопуло Зограф.

Манастирът „Свети Георги“ е прочут и с лековитата си вода. Миряните вярват, че аязмото има необикновена сила да цери всякакви очни заболявания и незарастващи язви. Това обаче става само ако хората пренощуват в манастира в дните около Гергьовден . Затова миряни и много болни се стичат към святото място на 5 май . Те изкарват цялата нощ в бдение пред иконата на св. Георги и се молят за здраве и изцеление. Духовната обител и до днес пази старинна каменна плоча, на която е изобразен св. Георги на кон. Хората в Поморие твърдят, че това е същият барелеф, открит преди векове от Селим бей.

Манастирският комплекс има и музейна част с експонати показващи историята му, както и вещи на игумени и проповедници през годините. Хотелската част се намира на втория етаж на страничните постройки, красиво изографисани откъм вътрешният двор. Лятно време манастирът е един зелен оазис, място за молитва и смирение пред силата вярата през годините.