Danielatravel

Пътувайки от Бургас до моя роден град Ямбол, реших да мина през село Кабиле, което е лесно достъпно от магистралата Тракия вече. За любителите на история и археология, село Кабиле е известно с археологическия резерват в подножието на Зайчи връх, който е част от стоте значими национално- исторически обекти. Резерватът включва много богат музей и археологически разкопки на селище с важни гео-политически функции датиращо от 2ро хилядолетие пр.Хр.

Този път причината да мина през село Кабиле ( акцентът е върху втората сричка) беше китния манастир, в който не бях стъпвала от години. Намира се на 6 километра от град Ямбол, срещу бившите военни поделения на селото. Манастирът е разположен между нивите, непосредствено след селото, по пътя за град Ямбол. В далечината, на фона на пожънатото златисто поле, прилича на малък зелен оазис. В миналото мястото е било гора. Известен е в околията с лечебната вода, която според игуменката Минодора е текла тук отпреди 1000 години. Преданието говори, че през късната античност (4-5в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1км. от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата, Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор. Манастирът първоначално е бил мъжки, имало е гръцки и грузински монаси. Има информация през 14 век, че се превръща в женски метох и е бил обитаем до падането на България под Турско робство. Тогава бива напълно опожарен и потъва в забвение.

От тук историята на манастира в село Кабиле е свързан с края на 19 век, когато собственик на нива – Стоян Ганев, сънува жена, облечена в черни дрехи, която му посочва, че в неговата нива има извор, който той трябва да разкрие. Той започва да копае на посоченото място и там бликва извор. Вестта се разчува по цялата околност. Мястото започва да бъде посещавано от хора, които си пълнят и пият от лековитата вода, като се изцеряват от различни болести. Стоян Ганев решава да зарие лековития извор поради неразбирателство със съседите си и мигновено ослепява.

След 17 години съпругата му възобнобвява извора, като този път двамата със своя съпруг решават нивата, в която е бликнала водата, да подарят за манастир. Така те се превръщат в първите ктитори. Именно с подаръка на тази нива се свързва и възникването на манастира. През 1917 година те изграждат постройка над извора. Първият храм е построен през 1923 година, който е дървен, а през 1931 година се съгражда и каменният храм. Първоначално манастирът се е наричал аязмото – заради местността. Той съществува до 1956 година като енорийски храм на село Кабиле. От 1956 година сливенският митрополит Никодим тържествено обявява манастира за епархийски и назначава първата игуменка. Това е монахиня Евдокия. Интересно, е че тя е била напълно сляпа и 54 години управлява манастира с помощта на още две монахини и миряни, които са и помагали.

В момента манастирският комплекс представлява един красив зелен кът в средата на Ямолското поле, в който хора от околията идват освен да напълнят от лековитата вода от Аязмото и да отпочинат в една приказно-зелена градина.

Водата извираща от аязмото намиращо се на гърба на храма е с мек вкус, а в горещия юлски ден ми се стори ледено студена на фона на горещината на жежката мараня на равното поле. Повечето посетители идват за благодатната вода водени от вярата, че аязмото на манастира ще им донесе здраве и дълголетие. Често изцелени се завръщат с щедри дарове. Няколко са случаите на изцерена слепота с водата от манастира.

Самият храм е богато изографисан с великолепен олтар от извезана дърворезба. В момента на посещението служителите се готвеха за предстоящо кръщене и вътре имаше красива украса за хубавото събитие.

В страни от аязмото се намира един малък параклис в много аскетичен вид, в който се палят свещи вместо в църквата за безопасност, наречен “ Вси светии“.

Манастирският комплекс е изцяло на самоиздръжка и монахините отглеждат почти всичко, което им е необходимо за прехрана в обширна зеленчукова градина. В момента, част от хотелската част е разрушена и с дарения на частник се строи изцяло нова жилищна част за посетители с различни болести От кратък разговор с една от послушниците, разбрах, че в момента има 7 монахини, които живеят в манастирския комплекс и се грижат за него. Монахиня Минодора, игуменката, главният двигател във възстановяването на мастира в днешно време казва, че най-вече вярата лекува. “Самата вода не лекува, а вярата лекува. вода наистина е свята. От различни градове от цяла България идват хора, за да си пълнят вода – за здраве или различни болести. “