Danielatravel

В България съществуват вълшебни места, които са извор на надежда и предизвикват усещане за докосване до тайнството на природата. Планината Родопи, известна като „свещената планина“ е осеяна с множество енергийни места и е люлка на много легенди. В красива местност на южните скатове на планината се извисяват три върха, които образуват свещен енергиен триъгълник – Кръстова гора – Караджов камък – Белинташ . Те са били светилища още от древни времена. Трите родопски върха с почти еднаква височина (1418, 1448 и 1226 метра), които като че ли образуват едно магически затворено пространството и са взаимносвързани енергийно.

Вече бях посетила магнетичният Белинташ и Караджов камък и идвайки от Роженския събор беше логично да отдам почит и на това свято място, което българите наричат „чудото на вярата“.

Местността Градище, по-известна като Кръстова гора, се намира на 6 км от с. Борово и на 45 км от Асеновград, след красиви букови възвишения на Средните Родопи (име, дадено й заради формата на кръст, която има). Стига се по тесен път, който лъкатуши покрай великолепни пейзажи на Родопския масив.

За Кръстова гора се знае и много и малко. Това е така, защото в местността се крият неразгадаеми тайни и се случват необясними неща. Интересно е вярването, че там се намира една от точките на света, където „Господ слиза при земните хора“. Според легендите кръстът, на който е бил разпнат Исус Христос, е скрит в дебрите на Средните Родопи. До 17-ти век разпятието е било пазено именно в манастира „Света Троица“. Тогава обаче турците разрушават манастира до основи и помохамеданчват населението в областта. Но трима черноризци – монаси успяват да скрият реликвата в една пещера наблизо. Вярва се, че тази реликва прави Кръстова гора вълшебна – защото в недрата си крие Христовата сила.

През 1933 година по тези земи се заселил Йордан Дрянков, който бил роден в село Ковачевица и до края на живота си бил изключително религиозен. Една вечер той имал видение – Бог му разкрил, че в миналото на хълма е имало красив храм, където се съхранявал Христовия кръст и сега той трябва да постави на върха нов кръст. Човекът разказал на цар Борис Трети за своя сън и през 1936 година, с подкрепата на цар Борис Трети, на най-високата точка на Кръстов връх бил поставен голям метален кръст, който станал най-изконният символ на местността. Борис дарява кръста и като признателност за излекуването на сестра му Евдокия, която след като преспива във манастира, оздравява като по чудо от неизлечима болест.

Поклонниците вярват, че този кръст има лечебна сила, затова не е случайно, че пред него винаги се извива дълга опашка от хора. Отрупват го с дрехи, които хората обличат след това, за да им донесат изцеление от болести и страдания. И наистина, след посещение на Кръстова гора, хората разказват, че на всеки се е случило някакво чудо. Усещането ми пред кръста беше наистина за святост и смирение, Миряни от цялата страна идват за да се преклонят пред святата реликва.Опашката за моя радост в този ден беше доста скромна. Мястото покрито от сенчестите дъбови дървета около него приличаше на скромно светилище. Всички се редяхме в мълчание и преклонение пред кръста, пристъпвайки с молитвите си в сърцето.

Легендата разказва, че по време на освещаването на кръста от свещеника Петър Василев Кошелев, върху менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче и литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Хората последвали гълъба и така открили мястото на старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала. След разчистването на натрупаните камъни от това място бликнала вода. Това е точно аязмото в близост до църквата, което се нарича „Гълъбичката“ и от което хиляди вярващи в чудодейната му лечебна сила си наливат вода с надежда за изцеление .

От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и надеждата. През годините на комунистическия режим пътеката не секва, макар че нейният първооткривател – Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч. Истински Кръстова гора се възражда след 1989 година, когато отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани, идва тук. Тогава се изграждат манастирският комплекс, църквата и параклисите.

В новите времена мястото ражда нова легенда, свързана отново с кръста, но и с възмездието. През октомври 1994 година дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е намерен, до него бележка –

„Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми„.

Това разбира се е легенда, която съпътства митичната история на цялата местност . Днес на мястото на стария кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди векове тук, още се съхранява в църквата.

През 1956 г. църквното настоятелство на село Борово и всички вярващи жители поемат инициативата да построят църквата „Св. Троица“ върху останките на стария манастир, като за градежа използват откритите на мястото дялани камъни. Пристроено е и двустайно помещение за множеството поклонници, стичащи се от всички краища на страната в търсене на цяр. Две години по-късно „Св. Троица“ е осветена.

През тоталитаризма управниците харесали местността за лов и забранили достъпа на миряни. Едва през 1988 г. с позволението на Тодор Живков Кръстова гора е отворена за богослужения и свободни посещения. В началото на 1995 г. започва строежът на нова двуетажна църква – „Покров на Света Богородица“ и на 22 септември 1995 тя е осветена в присъствието на Патриарх Максим.

Към кръста се стига по пътека, оградена от общо 12 параклиса. Те носят имената на дванадесетте апостола. Когато времето е лошо, а също и през нощта, в тях се подслоняват много вярващи. Жените, които искат да забременеят, преспиват една нощ в някой от параклисите или на друго място на хълма. Вярва се, че след това Бог ще им помогне да се сдобият с рожба. Параклисите са красиво изографисани, някои от един и същ иконограф и са построени със дарения от миряни.

Наоколо по камъните могат да се видят сякаш изрисувани от природата кръстчета. Хората, дошли тук, си взимат от тях с надеждата да им донесат здраве и късмет. Аз уви, не успях да намеря такова, но напълних от лечебната вода от аязмото, която имаше много мек и приятен вкус и беше истински елексир в горещия юлски ден,

Много хора са ставали свидетели на чудесата, които са се случвали на Кръстова гора. Всеки петък по време на нощните бдения, много от хората, истински вярващи в силата на Бог, разказват че за споходени от видения които им предсказват бъдещето.
Храмът “Покров на Света Богородица” е единствения в България, където вярващите могат да присъстват на нощна литургия. Тя започва в 0:00 часа и приключва около 2:00 часа в полунощ. Казват, че енергията на Святото място е най-силна на Кръстов ден – 13 срещу 14 Септември всяка година.

По време на литургия в църквата хората носят питка, върху която слагат свещ. След като бъде осветен хляба, той се раздава на присъстващите. Носят се и дрехи за освещаване по време на литургията. След това се преспива с осветена дреха на самата Кръстова гора или тя се дава на болен да я облече, за да си отидат неговите болести и проблеми.

Някои от поклонници споделят, че след литургия на небето се появявал образът на целия Йерусалим, сияещ сред звездите. Други разказват, че нощем над храма видели да виси светещ огромен кръст. По време на вечерня понякога се чували песните и стъпките на дванадесетте монаси, които били посечени през 17-ти век от турците заради отказа им да предадат вярата си.

Срещу скромна сума манастирският комплекс „Кръстова гора – Св. Троица“ предлага 120 места за пренощуване на вярващите. Най-близкото село Борово също има множество опции за престой в подножието на Кръстова гора.

На Кръстова гора Господ дарява здраве на вярващите и те там се чувстват най-близо до Бог, не само заради високата надморска височина, но и заради магическата енергия на мястото. Кръстът зарежда с енергия за месеци напред, твърдят присъствали на тайнството. Смята се, че който е бил тук три пъти, става хаджия. Голяма част от миряните изминават дългия път догоре, само за да се заредят с енергия. Аз също бях категорична – в това място има нещо магическо. То е заредено с положителната енергия, надеждата и вярата на хилядите миряни, които го посещават и вдъхват живот на чудото. Дали всичко това е легенда или има частица истина, едва ли може да се каже. Факт е, че хиляди хора посещават това място всяка година, водени от надеждата за здраве, късмет и изцеление. Може би, именно силната вяра е тази, която прави това кътче в Родопите специално и заредено с много позитивна енергия.