Danielatravel

Изследвайки историческите образци на Търновската школа(14 в) в региона на Велико Търново, след манастирът „Преображение Господне“ продължихме към следващия набелязан манастир . Изборът беше труден, защото в региона на Велико Търново, има над 15 действащи манастира с висока историческа и културна стойност, всички заслужаващи еднакъв интерес. Сред тях заслужава да се споменат Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“, Плаковският манастир „Св. Пророк Илия“, Къпиновският манастир „Св. Николай Чудотворец“, Соколският манастир „Успение Богородично” и Батошевският манастир ,,Успение Богородично“ на юг, Патриаршеският манастир „Св. Троица“ , както и двата Арбанашки манастира.

Времето ни беше ограничено и трябваше да направим един труден избор. Имахме възможност да изследваме само още една свята обител преди да приключи дългият юлски ден. Килифаревският манастир се оказа печелившия, защото открихме, че е част от 100 туристически обекта в България. Този факт ни помогна да решим дилемата със малкото оставащо време и без колебание се запътихме към него, пътувайки по поречието на река Белица, южно от Велико Търново.

Килифаревския манастир “Св. Рождество Богородично“

Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ се намира на 16км южно от Велико Търново и на около 5км от град Килифарево. Манастирът, заедно със стенописите и иконостаса на църквата, е обявен за художествен паметник на културата. Мястото на което е разположен днешният манастир е почитано за свято още през първите векове на разпространение на християнството по тези земи.

Първоначално Килифаревският манастир е бил построен горе на хълма над сегашния манастир, по времето на цар Иван Алксандър. Цар Иван Александър освен държавник е бил ерудит с подчертан интерес към литературата и културата. Останал е в историята като вдъхновител и инициатор за създаването на болшинството от манастирите в региона на Велико Търново през 14 век, с което подпомага възхода и развитието на Търновската книжовна школа. Владетелят избира за основател на манастира видният исихаст свети Теодосий Търновски, (български духовник и отшелник, канонизиран за светец). Иван Александър също е споделял религиозни пристрастия към това християнско течение възникнало по времето на неговото царуване. Теодосий става игумен на манастира и го превръща в едно от най-значимите книжовни средища в България и духовен център на православния исихазъм през 14 в. Тук са се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360г. е имала над 460 ученика!

Преподобний Теодосий Търновски

От тук започват пътя си известни духовници като свети Киприян и свети патриарх Евтимий Търновски. По време на турското робство, Килифаревският манастир е бил разрушен. През 1718 година е бил построен отново на мястото, на което се намира в момента. За съжаление, в края на 18-ти век отново претърпява разрушения по време на кърджалийските нашествия. В сегашния си вид, манастирът е построен през 1840-1842 година от майстор Колю Фичето. Килифаревският манастир притежава няколко ценни икони, дело на тревненски живописци . Комплексът включва още 2 красиви двуетажни жилищни сгради във възрожденски стил, построени през 1849 година.

Централно място в двора заема църквата „Свети Димитър“. В архитектурно отношение тя е еднокорабна и еднокуполна. Пред главния й вход има стара астма, а арката на вратата е в изчистен вид без стенописи.

В църквата видяхме красив иконостас, изработен от тревненски майстори, както и няколко впечатляващи икони. Най-ценната според клисаря е тази на Свети Иван Рилски, разположена централно пред иконостаса. От него научихме, че манастирът, заедно със стенописите и иконостаса на църквата, е обявен за художествен паметник на културата.

Красивият овален купол със симетрично разположени прозорци създаваше усещане за пространство, макар, че самата църква беше скромна по мащаби.

Беше неизбежно сравнението между предходния манастир Успение Богородично и тази свята обител, уви, не във ползва на първият. Безупречно поддържана фасада, градинка със старателно оформени цветни пространства, зеленчукова градина и красиво оформена хотелска част създаваха една много идилична картина-наслада за окото за посетителя!

Двете монахини които кротко седяха под лозите на жилищната сграда ни обясниха, че са основните отговорници за този малък рай и поддържат манастирската част заедно с няколко доброволци. През 1950 година Килифаревският манастир приютява монахиня Иустина – рускиня по произход и от тогава до сега функционира като женски. Манастирът предлага стаи за нощувка със собствен или общ санитарен възел. Храна се предлага в механа на около 500 м. от манастира.

Трудно се разделихме с красивата гледка на сгушеният манастир в подножието на планината, но имахме още едно късче от нашата история и великолепието на трявненската школа в сърцата в края на този ден.