Danielatravel

За Преображенският манастир знаех, че е четвърти по големина в България и е забележителен пример за живописнос от тревненската художествена школа. В съзнанието ми първото нещо което изпъкваше при името на манастира беше фреската Колелото на живота, с която манастирът присъства във наръчници и брошури. Пътувайки по живописното дефиле около река Янтра, съвсем близо до Велико Търново, се озовахме пред внушителния портал на манастира по леко стръмен път. Първото впечатление беше гледката на запустяла стара сграда залепена до нова масивна постройка. Наподобяваше една архитектурна еклектика доказваща слоевете история натрупани тук.

Група азиатци излязоха в мълчание от манастира в момента на нашето пристигане, което ние определихме или като възхищение или като изтощение от следобедното жарко слънце на месец юни, а може би и двете.От другата страна на дефилето се откриваше друг скътан манастир на срещуположния скален масив, който разбрахме се казва „Света троица“, датиращ от 1070, по настоящем мъжки манастир.

Казват, че в Преображенският манастир винаги се познава кой влиза в чиста вяра и молитва от душа. Мълвата е, че в манастира се пазят заключени святи изображения и до тях се допускат само хората, измолили милостта да ги докоснат за подкрепа при големи лични и сърдечни проблеми.

За любителите на фактологията, Преображенският манастир е основан е през 13-14 век. Възникването му се свързава с втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и синът им цар Иван Шишман, които даряват много средства за построяването му. Поради тази причина, манастирът е известен още и като Сарин или Шишманов.През Средновековието манастирът е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашната си местоложение. На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г., при поредното му издигане. Бил е неколкократно разрушавам по времето на турското робство.Голяма заслуга за възстановяването му има майсторът Кольо Фичето, оставил след себе си архитектурни постижения за поколенията. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големият български художник Захарий Зограф от Самоков. Той също изографисва и манастира на срещуположния склон Света Троица.

Небезизвестният майстор Кольо Фичето издига цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква „Благовещение“ (1863г.). За съжаление, задната част на църквата беше в доста занемарено състояние. Видима липса на поддръжка и фактора време бяха заличили изящните фрески и ярките цветове на мазилката. До камбанарията беше полуразрушена постройка, която не е възстановена от земетресение, пожалило обаче по чудо камбанарията.

Манастирите са били не само религиозни средища, но и просветни огнища за поддържане на националното самосъзнание, убежища за радетелите на българщината. Такъв е бил и Преображенският манастир. В него се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а самият Левски не един път е намирал убежище в манастира. По време на Руско-турската война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението, руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. Има паметна плоча в благодарност към руският доктор Пирогов, който е пребивавал там със медицинския персонал по време на войната.

През 1991г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване на скали върху манастирските сгради. Следите от разрушените сгради, стоят и до днес ,пазейки минали тайни на славно минало, наред със гордо издигащата се часовникова кула и живописно изографисаната църква.

Самата църква е изградена от три куполни постройки построени по различно време. Вътрешните стени са богато изрисувани със библейски сцени в късно-възрожденски стил.

Камбанария и вътрешен двор

Стенописът “Колелото на живота”, чийто автор е Захари Зограф от външната страна на църквата беше това което предизвика миг на размисъл в нас. Простоватата на пръв поглед трактовка на житейския цикъл ни извади от суетата на ежедневието и за миг се пренесохме на сцената на живота. Чрез нарисуваното колело майсторът се е постарал да покаже както светската страна на живота, съпътствана от власт и пари, така и духовната. Чрез образите на Пролетта, Лятото, Есента и Зимата е предаден живота на човека от неговото раждане. Съответно неговото детство, съзряване, утвърждаване като личност и годините, в които се наслаждава на всичко сторено в живота. Колелото е изобразено чрез два кръга-два различни начини по които човек може да прекара живота си. Във външния кръг са изографисани нещата които, всеки иска да постигне бързо и лесно: кесия( символ на парите) и скиптър ( символ на властта). И общо взето, до към 35 години това нещо може да се постигне след което кесията и скиптърът изчезват, любовта също я няма и лека по-лека човек пропада. Накрая го изяжда една ламя. Така става ако се отдаде само на парите човек.

Вторият кръг по който Захари Зограф и монасите препоръчват да върви човешкият път, е духовния. Децата(пролет) да се радват на живота, да се учат. Младите мъже ( лято) да сеят, да работят и да се усъвършенстват. Към 40-45 години, човек бере плодовете на това което е посял. И когато е много възрастен (зима), седи с усмихнато лице пред огъня и се топли, защото е живял ползотворно.

Фреската беше въздействаща и не случайно поставена в най-предната част на църквата и е емблематична за храма.

Тръгвайки си от манастира потънахме в размисъл, точно както азиатските туристи които видяхме на идване. Мисълта за преходността на живота, както и великолепието на една свята обител, надживяла няколко поколения ни направи смирени и благодарни за този ден.