Danielatravel

За римското селище Никополис ад Неструм вече знаех поради подчертания ми интерес към исторически разкопки и археология. Разкопките бях посетила преди няколко години, в едно от пътуванията ми до този регион на България . В превод от латински, името на този римски град открит на наша територия означава “ Град на победата при река Места“ . Той се намира близо до Гоце Делчев, недалеч от селцето Гърмен. Бях пропуснала обаче да се информирам за северния му побратим наречен Никополис ад Иструм, друг забележителен със своята запазеност възстановен античен град, намиращ се на 20 километра от Велико Търново в околията на село Никюб. Когато ровейки се във справочници открих за него, веднага реших, че тези разкопки на древния римски град от 1 век ще бъдат първото ми пътуване през лятната ваканция. Следейки новините около летните фестивали разбрах, че за четвърта година в античното римско селище ще се организира възстановка на времето когато римската империя е процъфтявала по нашите земи. Тази година тези празненства бяха под мотото „Нике – играта и победата”. Очакваше ме пътуване във времето за което не бях и мечтала! С нетърпение започнах да чета за самото селище, историята му, препратки, преглеждах исторически публикации и броях дните до втората събота на юни когато с вълнение се запътих със семейството си към плануваното събитие и място!

Пристигнахме почти на време за началото на фестивала рано сутринта на една слънчева събота през юни. Първото впечатление беше прекрасно от добре поддържаната и почистена зона около стената на самия античен град. Видимо общината на село Никюп беше положила усилие посещението тук да е приятно от самото начало.

Според исторически източници, градът е основан от римския император Траян (98–117г.) в чест на победата му над даките през далечната 106 година . В превод от латински означава „Град на победата над Истер (Дунав)“. Както повечето римски градове,той е построен със стратегическо значение и е разположен в пресечната точка на два от важните пътища в тази част на Балканите. Единият път е започвал от Одесос (Варна) и е преминавал през Сердика (София), като е водил към западните римски провинции. Другият е започвал от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истанбул) и е достигал до малоазийските провинции на империята. Някъде прочетохме дори, че разкопките се наричат “Българският Помпей”, което донякъде показва мащабите на това археологическо откритие. Те са започнали от началото на 1900, но всъщност обектът е със изградена инфрастуктура за туристи и значително облагороден и възстановен през 2012. Общата площ е 22 ха, като най-впечатляващото за мен откритие е да разбера, че до градът е достигал водопровод дълъг 25 км!

В началото на селището бяха разположени занаятчии, представящи своите произведения на изкуството, или просто демонстрираха уменията си в коване на шлемове, сечене на монети, направа на бижута, тъкане на ръчен стан и други. Ценен сувенир беше гривна от мед лично изработена от дъщеря ми под опитното око и наставление и доза намеса на майстор-ковач от Девня. Гривната се получи много професионално изработена, в стил „промитив“, както я характеризира майстора ковач Емо.

Демонстрация на направа на стрели и копия последва на следващата сергия, на друга сергия видяхме сложния процес на направа на шлем.

С много любов и ентусиазъм ни посрещна майстор-готвач Петър Стефанов от клуб „Традиция“, който по древна римска рецепта раздаваше сготвена от него ‘варварска“супа от булгур, леща, моркови, лук и сливи на всички които имаха кулинарното любопитство да я пробват. Ние повторихме дори и понеже той я раздаваше безвъзмездно, му се отплатихме за вкусното изкушение с кафе от автомата наблизо:) Размяната беше повече от успешна: завърши с много усмивки и споделяне на „тайната“ древна рецепта от негова страна за наше голямо удоволствие.

В програмата на празненствата присъстваха възстановки на римска сватба, римска религиозна церемония, късноантична сватба и религиозен диспут. Артисти от цялата страна пресъздаваха ежедневието и бита в античното селище по много атрактивен начин с автентични облекла и аксесоари от епохата. Всеки желаещ можеше да изпробва уменията си на стрелба с лък или арбалет, да извая глинен съд на импровизирано грънчарско колело, да изтъче малко парче плат.

Млади гладиатори ни демонстрираха бойните си умения с доспехи под горещите лъчи на следобедното слънце. Малък римски легион от любители-ентусиасти показаха завидни умения на смели римски пехотинци под заповедите на латински език от техния пълководец. Впечатляващи бяха одеждите на всички участници, които те признаха не са лично направени, а се купуват от специализирани фирмени магазини за тематично облекло. В късният следобяд по програма имаше конкурс за най-добър костюм от епохата за посетителите, който за съжаление ние пропуснахме. Успяхме за малко обаче да се превъплътим в доспехите на римски пехотинец…за наша радост те бяха бутафорни, иначе младежите ни уведомиха, че нормално тежат над 30 кг.. Празненството завърши по програма с музикални изпълнения на две вокални формации Ксана и Фрея. Музиката от шлемовете и дрънченето на бойните доспехи кънтеше дълго в нас до края на дена, пътувайки към дома.